Европейската комисия днес препоръча на България финансово усилие (намаляване на разходите и/или да увеличаване на приходите в бюджета) от 0,5 на сто БВП (около 430 млн. лв.) през тази и следващата година, да подобри събирането на данъците, да намали сивата икономика и да реформира процедурите за фалит и за обществени поръчки. 

Заедно с това Комисията остро критикува страната ни за състоянието на съдебната ѝ система и публичната ѝ администрация. Тези въпроси не фигурират в препоръките, защото са предмет на отделно наблюдение в т.нар. Мехатизъм за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи. Комисията посочва и че продължават да съществуват "проблеми във финансовия сектор заедно с висока корпоративна задлъжнялост в контекста на висока безработица".

Препоръките са част от ежегодния цикъл на наблюдение над икономическите и бюджетните политики на правителства за съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Те подлежат на одобрение от Съвета на министрите, което ги прави задължителни и включва санкции при неизпълнението им.

"Нестабилните политики и липса на доверие в ключови обществени институции, като например правосъдието, представляват важни спирачки за инвестициите в българската икономика", пише Комисията. "Бавното прилагане на реформите в публичната администрация и на реформите в специфични сектори като изследвания, иновации и енергетика спират напредъка към подобряване на инвестиционния климат".

Документът посочва, че въпреки стратегията за реформа и модернизиране на администрацията, "напредъкът е бавен и приложението често се отлага". 

"Независимо от неотдавнашните усилия  да се подобри събираемостта на данъците, сенчестата икономика остава значително предизвикателство, засягащо публичните приходи", казва Комисията в анализа си. "Недекларираният труд, недекларираните възнаграждения и избягването на осигурителни вноски разстройват пазара на труда и намаляват фискалните приходи".

"Рисковете произтичащи от високия корпоративен дълг и бариерите пред намаляването на задлъжнялостта остават значителни", констатира още Комисията. "Съществуващата рамка за несъстоятелност дава малки възможности за процеса на решаване на дългови проблеми... Системата на обществените поръчки в България продължава да страда от структурни слабости, включително системни нередности в търговите процедури, липса на административен капацитет и недостатъчни контролни механизми, съчетани със системни обжалвания пред съда, които често забавят работата на място".

Анализът признава на правителството "известен напредък" към по-ефективни разходи в здравеопазването, по-точно чрез териториалното му планиране съобразно с нуждите на населението. Той напомня, че започналият преглед в банките, застраховането и пенсионните фондове с необходимите последващи действия трябва да засили доверието във финансовия сектор.

Комисията смята, че у нас липсват обективни критерии за определяне на минималната работна заплата, които да вземат под внимание влиянието ѝ върху заетостта, социалните условия и конкурентоспособността. България се характеризира с високи нива на бедност, изключване и социални неравенства. Образователната система не успява да включи социално уязвимите групи, например ромите.

Сред останалите държави-членки Испания и Португалия се разминаха но косъм с финансови санкции, затова че не са успели да вкарат бюджетните си дефицити под горната граница от 3 на сто от БВП в дадените им преди това от ЕС срокове. Комисията им даде последно предупреждение да направят това тази година за Португалия и догодина за Испания, като ги предупреди, че пак ще прецени мерките им през юли, когато опасността от глоби отново ще надвисне над тях.

"Стигнахме до извода, че сега не е правилният момент икономически и политически, за да предприемем тази стъпка", каза за глобите еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси.  

Испания отива на предсрочни избори на 26 юни след дълга правителствена криза. Португалия изпитва икономически затруднения, след като трудно съставеното ѝ ляво коалиционно правителство трябваше двукратно да реже разходи в началото на тази година, за да вкара бюджета си в рамки приемливи от гледна точка на Пакта за стабилност и растеж.

Испанският дефицит беше 5,1 на сто от БВП миналата година, а за тази и следващата се очкава да бъде съответно 3,9 на сто от БВП и 3,1 на сто от БВП. Португалският се очаква да бъде 4,4 на сто от БВП за миналата година, когато той трябваше да бъде под 3 на сто. Испания получава отсрочки да сваля своя бюджетен недостиг под тази граница от 2009 година насам.

Глобата за системно превишаване на таваните за дефицита може да достигне да 0,2 на сто от БВП на съответната страна. Такава санкция досега не е била налагана. Процедурата предполага Комисията първо да предложи на Съвета на финансовите министри да реши, че визираната държава "не е предприела ефективни мерки" да се вмести в нормите. Ако те приемат предложението ѝ, Комисията предлага до 20 дни размера на финансовата санкция, който също подлежи на одобрение от Съвета. Десет дни след предложението за размера на глобата засегнатата страна може да даде аргументи да я избегне.