Ad Config - Website header

 

Article_top

Илиян Василев

Никак не са случайни съвпадения ултиматумите на националистите и действията на Първанов по изтегляне на АБВ. При него нещата са прости - или успява да наложи своя кандидат за президент, в който увлича БСП и левицата, или се оттегля в ролята на "Доган на лявото". 

При патриотите е почти същото - форсират радикални решения и... печелят. Или другите приемат техния диктат и се обкичват със славата на лидери на националистите, или ако не го приемат, форсират избори (това е възможно при направен вече ход на Първанов) и пак се явяват пред избирателя с ореола на непримиримите. 

Видя се, че когато балансьор на стабилността у нас са националистите, нещата не изглеждат радикално по-добре, отколкото когато е ДПС. Всъщност и двете балансиращи партии са част от системата за контролиране на властови мнозинства - веднъж от Кой? и втори път отвън. 

Първанов, ДПС, БСП и ПФ издигат претоплената теза за "умната" политика на балансиране между Запада и Русия като алтернатива на сегашния курс. За непосветените или забравилите ще напомня само, че това е вариация върху спряганата от самият Първанов в качеството му на Председател на БСП версия на Евгений Примаков, лансирана в пика на Косовската криза за неутралитет на България и отказ от членството в ЕС и НАТО. 

Атлантизмът на този кръг от хора е толкова крехък и тънък, че не издържа дори лек пролетен вятър. За тях членството в НАТО и ЕС е новата политкоректност, с която нямат сили открито да се борят, но никога вътрешно няма да приемат. Тази шизофрения между политика и бизнес стига своята точка на пречупване. Не можейки да правят бизнес с Москва, не могат да печелят избори, а от там не могат да паразитират върху държавните пари и поръчки. 

Опитайте се да си спомните голям политически или бизнес проект, който е останал във Вашето съзнание, съизмерим на Енергийния шлем и който е бил реализиран с някое западно правителство или транснационална компания. С изключение на Калфин, който прави "добро впечатление" на Запад, всички тези сили - АБВ, ДПС и ПФ си остават дълбоко закотвени в наследената номенклатурна монозависимост от Москва.

Липсата не само на стратегическа, но и на обикновена логическа дълбочина в призивите за възстановяване на близостта с Русия лъсва при първия въпрос. Може да се балансира между две сили, но само ако си на равна или съизмерима дистанция от тях. Самото понятие "балансиране между Запада и Русия" означава, че се самоопределяме извън ЕС и НАТО. Тук скоро ще чуете още по-мощно и тезите за референдуми за членството в тези организации. Москва не е пропуснала да използва за свои цели нито един от провелите се напоследък референдуми в Евросъюза - нито този в Шотландия, нито "украинския" в Холандия, нито предстоящия във Великобритания. 

Второто условие е отношенията между двата полюса да не са конфронтационни. Ако прехвърчат волтови дъги, шансът да изгориш са много големи. Ако си член на ЕС и НАТО, а Русия се конфронтира с тях, сближаването с нея означава еднозначно отдалечаване от съюзниците с всички произтичащи от това последствия.

Трето задължително условие - България да има автономен и достатъчен ресурс, за да противостои и неутрализира преки заплахи за своята сигурност. В противен случай ни трябват съюзници за защита не само за военната, но и за икономическата и финансова сигурност, тоест съюзници, които да ни гарантират достъп до капиталови и стокови пазари. Русия не може да ни даде нищо, което да не можем да заместим. Обратното, не е вярно. 

На практика България може без Русия - износът ни бе на санитарно ниски равнища и преди санкциите. Българските производители успешно заместиха загубата на руския пазар с други и на практика могат да минат напълно без износ за Русия. Не твърдя, че това е нормално, просто излагам фактите. 

Що се отнася до вноса на енергийни суровини, можем да ги внасяме от други дестинации - при нефта го правим от години, при природния газ, щом Украйна с близо 5 пъти по-голям внос мина без руски газ, за нас няма да бъде никакъв проблем.

В ГЕРБ действително са прави да мислят, че нещо в енергийната сфера напоследък е предизвикало мобилизация на всички ресурси на Кремъл в атака за дестабилизация на България.

Но бъркат, че това е заради проучването на нефт и газ в блока "Хан Аспарух" и Силистар. Нищо не е намерено, а дори да се намери, ще минат много години. Ясно е, че става реч за нещо от текущата политика с пряко и незабавно действие и дългосрочен ефект. И това е Южният газов коридор и интерконекторът Гърция-България и свързаните с него отпушвания на транспортната инфраструктура в региона за газови потоци от юг към страните от Дунавския регион и Украйна. Москва успешно обезвреди "Набуко", но сега няма шанс да се намеси, освен като смени правителствата в рамките на стратегията за връщането в Балканския полуостров, за която вече писахме.

Четвърто, за да искаш да се сближаваш отново с Кремъл трябва да си сигурен, че срещу теб е прогнозируем и добронамерен партньор, а не кръгове, които играят на ръба на риска, като превръщат собствената си непредсказуемост в инструмент за натиск в международните отношения. 

Няма друга страна в целия регион и в Европа, която да е анексирала чужда територия и да е нападнала съсед след Втората Световна Война освен Русия. Няма гаранция, че няма да посегнат на някой друг съсед и ние по условие ще трябва да поемем част от съотговорността като симпатизиращи. 

Борисов засега умело "балансира", без да използва агресивна реторика към Москва. Макар и бавно, със скърцане, но накрая взема верните решения. Но той може да играе ролята на "гълъб", само защото има начело на държавата човек като президента Плевнелиев, който върши "черната работа", говори откровено и заема позициите, които нашите западни партньори искат да чуят. 

Засилва се усещането, че някой друг в ГЕРБ и в страната се опитва да кара влака, особено след ултиматумите на националистите по избирателния закон. Цялата тази истерия и история можеше изобщо да не се случи. 

Точно както при мораториума върху шистовия газ и сега с избирателния закон, същото задкулисие провежда активни мероприятия, които стъпват върху естествени и разбираеми страхове и амбиции на премиера - да не загуби властта, да не изглежда слаб и пословичната му готовност да жертва всичко и всеки в името на това да остане "на върха". При покера в българската политика това е много слаба позиция.

Ако му се отдава да балансира добре навън, все по трудно го прави в ГЕРБ. 

Цветан Цветанов все повече се еманципира, почти всеки ден е в медиите, при това не за да потвърди тези на лидера, а често за да го изпревари, допълни, а нерядко добави или обори. 

По замисъла на Борисов, Цветанов и той трябваше да бъдат екип или отбор, в който лидерът е ясен и неговото решение е първо и последно. Цветанов не трябваше да озвучава позиции, които да поставят Борисов в неловка ситуация - да му се налага да ги опровергава или игнорира. Днес между лидера на кабинета и на парламентарната група има очертани линии на конкуренция. Цветанов не е само първия между равните конкуриращи се заместници, изразител на линията на сътрудничество с ДПС, АБВ, патриоти, дори с БСП, той е друг полюс в партията различен от Борисов. Ролята на Румяна Бъчварова и другите заместници, които трябваше да покрият другите направления, се маргинализира, защото парламентарният лидер реагира бързо, по всичко и навсякъде, като поставя Борисов пред свършени факти. Той не ръководи само партията, той прави политиката на тази партия и се намесва открито, дори бих казал провокативно в светая светих на премиера - състава на неговия кабинет.

Цветанов нарочно избърза, за да озвучи новото министерско назначение на вицепремиера Томислав Дончев, без това изобщо да е негова работа. Сякаш за да покаже, че се е еманципирал от Борисов и се намесва във вътрешните му работи. 

След това пък заподозря сценарий за дестабилизация на кабинета в говоренето на Радан Кънев за президентските номинации, но пък не намери за нужно да се дистанцира от слуховете, които изпращаха лидера на ГЕРБ в президенството, а него самия - на премиерския стол. 

Не дочака ръководството на ГЕРБ да обсъди предложението на част от реформаторите за обща кандидатура и това което Борисов може да каже, а реагира изпреварващо. Все повече със съзнанието и позицията, че той е определящият фактор.

При всички случаи ГЕРБ няма какво да губи от подобен разговор. Но показността в техния отказ може да им изиграе лоша услуга, най-малкото защото не са и няма да бъдат в положение сами да определят нещата нито преди, нито след президентските избори.

Колкото по-рано Борисов затвори тази интрига вътре в партията си толкова по-добре. Ако Цветанов твърди, че трудните решения са възможни само с широки компромиси и общо съгласие - значи кабинетът е обречен на нищоправене...

Досега моделът на ГЕРБ за управление малко или повече работеше - защото БСП беше "умерена" и предсказуема опозиция.

Първанов партнираше, защото пътят му към БСП при Миков беше затворен. А Пеевски блокираше ДПС заради личните си договорки и бизнес с лидерите на ГЕРБ. Днес нещата са извън контрол, налице е солидно финансиран план за дестабилизация на България отвън и вероятността от обединението или единни действия на силите против Борисов по модела от февруари 2013 година е налице.

Патриотичният фронт е едно от "слабите" звена, което всеки момент може да се активира. В ГЕРБ трябва да разберат - поводът за ултиматума на ПФ е измислен. Утре ще се появи нов - било по линията на ромите, на бурките или бежанците.

Мълчанието на Атака и затопляне на връзките й с ВМРО са красноречиво доказателство. 

Може разбира се да се продължи по инерция - но това само ще удължи агонията. Не толкова заради липсата на устойчива парламентарна подкрепа, която да позволи реформаторски действия, а заради натрупващите негативи от властта за водещата партия. Тъй като ГЕРБ е лидерска партия, Борисов ще отнесе негативите, Цветанов на практика е неуязвим в своето организационно царство.

Ако не е възможен рестарт на управлението и на коалицията, най-вече поради амортизираното взаимно доверие, вариантът избори е неизбежен и желан. Те или ще дойдат когато ГЕРБ може да ги насрочи и когато му е удобно, или под диктовката на извънредни събития извън техния контрол или управление и ще се върнем към варианти на сценариите от февруари 2013 година.

В последна сметка обаче всички прогнози и сценарии за развитие са силно чувствителни към активността на гражданското общество и на отключващите обществената енергия фактори.

 
Снимка Веселин Боришев

Никак не са случайни съвпадения ултиматумите на националистите и действията на Първанов по изтегляне на АБВ. При него нещата са прости - или успява да наложи своя кандидат за президент, в който увлича БСП и левицата, или се оттегля в ролята на "Доган на лявото". 

При патриотите е почти същото - форсират радикални решения и... печелят. Или другите приемат техния диктат и се обкичват със славата на лидери на националистите, или ако не го приемат, форсират избори (това е възможно при направен вече ход на Първанов) и пак се явяват пред избирателя с ореола на непримиримите. 

Видя се, че когато балансьор на стабилността у нас са националистите, нещата не изглеждат радикално по-добре, отколкото когато е ДПС. Всъщност и двете балансиращи партии са част от системата за контролиране на властови мнозинства - веднъж от Кой? и втори път отвън. 

Първанов, ДПС, БСП и ПФ издигат претоплената теза за "умната" политика на балансиране между Запада и Русия като алтернатива на сегашния курс. За непосветените или забравилите ще напомня само, че това е вариация върху спряганата от самият Първанов в качеството му на Председател на БСП версия на Евгений Примаков, лансирана в пика на Косовската криза за неутралитет на България и отказ от членството в ЕС и НАТО. 

Атлантизмът на този кръг от хора е толкова крехък и тънък, че не издържа дори лек пролетен вятър. За тях членството в НАТО и ЕС е новата политкоректност, с която нямат сили открито да се борят, но никога вътрешно няма да приемат. Тази шизофрения между политика и бизнес стига своята точка на пречупване. Не можейки да правят бизнес с Москва, не могат да печелят избори, а от там не могат да паразитират върху държавните пари и поръчки. 

Опитайте се да си спомните голям политически или бизнес проект, който е останал във Вашето съзнание, съизмерим на Енергийния шлем и който е бил реализиран с някое западно правителство или транснационална компания. С изключение на Калфин, който прави "добро впечатление" на Запад, всички тези сили - АБВ, ДПС и ПФ си остават дълбоко закотвени в наследената номенклатурна монозависимост от Москва.

Липсата не само на стратегическа, но и на обикновена логическа дълбочина в призивите за възстановяване на близостта с Русия лъсва при първия въпрос. Може да се балансира между две сили, но само ако си на равна или съизмерима дистанция от тях. Самото понятие "балансиране между Запада и Русия" означава, че се самоопределяме извън ЕС и НАТО. Тук скоро ще чуете още по-мощно и тезите за референдуми за членството в тези организации. Москва не е пропуснала да използва за свои цели нито един от провелите се напоследък референдуми в Евросъюза - нито този в Шотландия, нито "украинския" в Холандия, нито предстоящия във Великобритания. 

Второто условие е отношенията между двата полюса да не са конфронтационни. Ако прехвърчат волтови дъги, шансът да изгориш са много големи. Ако си член на ЕС и НАТО, а Русия се конфронтира с тях, сближаването с нея означава еднозначно отдалечаване от съюзниците с всички произтичащи от това последствия.

Трето задължително условие - България да има автономен и достатъчен ресурс, за да противостои и неутрализира преки заплахи за своята сигурност. В противен случай ни трябват съюзници за защита не само за военната, но и за икономическата и финансова сигурност, тоест съюзници, които да ни гарантират достъп до капиталови и стокови пазари. Русия не може да ни даде нищо, което да не можем да заместим. Обратното, не е вярно. 

На практика България може без Русия - износът ни бе на санитарно ниски равнища и преди санкциите. Българските производители успешно заместиха загубата на руския пазар с други и на практика могат да минат напълно без износ за Русия. Не твърдя, че това е нормално, просто излагам фактите. 

Що се отнася до вноса на енергийни суровини, можем да ги внасяме от други дестинации - при нефта го правим от години, при природния газ, щом Украйна с близо 5 пъти по-голям внос мина без руски газ, за нас няма да бъде никакъв проблем.

В ГЕРБ действително са прави да мислят, че нещо в енергийната сфера напоследък е предизвикало мобилизация на всички ресурси на Кремъл в атака за дестабилизация на България.

Но бъркат, че това е заради проучването на нефт и газ в блока "Хан Аспарух" и Силистар. Нищо не е намерено, а дори да се намери, ще минат много години. Ясно е, че става реч за нещо от текущата политика с пряко и незабавно действие и дългосрочен ефект. И това е Южният газов коридор и интерконекторът Гърция-България и свързаните с него отпушвания на транспортната инфраструктура в региона за газови потоци от юг към страните от Дунавския регион и Украйна. Москва успешно обезвреди "Набуко", но сега няма шанс да се намеси, освен като смени правителствата в рамките на стратегията за връщането в Балканския полуостров, за която вече писахме.

Четвърто, за да искаш да се сближаваш отново с Кремъл трябва да си сигурен, че срещу теб е прогнозируем и добронамерен партньор, а не кръгове, които играят на ръба на риска, като превръщат собствената си непредсказуемост в инструмент за натиск в международните отношения. 

Няма друга страна в целия регион и в Европа, която да е анексирала чужда територия и да е нападнала съсед след Втората Световна Война освен Русия. Няма гаранция, че няма да посегнат на някой друг съсед и ние по условие ще трябва да поемем част от съотговорността като симпатизиращи. 

Борисов засега умело "балансира", без да използва агресивна реторика към Москва. Макар и бавно, със скърцане, но накрая взема верните решения. Но той може да играе ролята на "гълъб", само защото има начело на държавата човек като президента Плевнелиев, който върши "черната работа", говори откровено и заема позициите, които нашите западни партньори искат да чуят. 

Засилва се усещането, че някой друг в ГЕРБ и в страната се опитва да кара влака, особено след ултиматумите на националистите по избирателния закон. Цялата тази истерия и история можеше изобщо да не се случи. 

Точно както при мораториума върху шистовия газ и сега с избирателния закон, същото задкулисие провежда активни мероприятия, които стъпват върху естествени и разбираеми страхове и амбиции на премиера - да не загуби властта, да не изглежда слаб и пословичната му готовност да жертва всичко и всеки в името на това да остане "на върха". При покера в българската политика това е много слаба позиция.

Ако му се отдава да балансира добре навън, все по трудно го прави в ГЕРБ. 

Цветан Цветанов все повече се еманципира, почти всеки ден е в медиите, при това не за да потвърди тези на лидера, а често за да го изпревари, допълни, а нерядко добави или обори. 

По замисъла на Борисов, Цветанов и той трябваше да бъдат екип или отбор, в който лидерът е ясен и неговото решение е първо и последно. Цветанов не трябваше да озвучава позиции, които да поставят Борисов в неловка ситуация - да му се налага да ги опровергава или игнорира. Днес между лидера на кабинета и на парламентарната група има очертани линии на конкуренция. Цветанов не е само първия между равните конкуриращи се заместници, изразител на линията на сътрудничество с ДПС, АБВ, патриоти, дори с БСП, той е друг полюс в партията различен от Борисов. Ролята на Румяна Бъчварова и другите заместници, които трябваше да покрият другите направления, се маргинализира, защото парламентарният лидер реагира бързо, по всичко и навсякъде, като поставя Борисов пред свършени факти. Той не ръководи само партията, той прави политиката на тази партия и се намесва открито, дори бих казал провокативно в светая светих на премиера - състава на неговия кабинет.

Цветанов нарочно избърза, за да озвучи новото министерско назначение на вицепремиера Томислав Дончев, без това изобщо да е негова работа. Сякаш за да покаже, че се е еманципирал от Борисов и се намесва във вътрешните му работи. 

След това пък заподозря сценарий за дестабилизация на кабинета в говоренето на Радан Кънев за президентските номинации, но пък не намери за нужно да се дистанцира от слуховете, които изпращаха лидера на ГЕРБ в президенството, а него самия - на премиерския стол. 

Не дочака ръководството на ГЕРБ да обсъди предложението на част от реформаторите за обща кандидатура и това което Борисов може да каже, а реагира изпреварващо. Все повече със съзнанието и позицията, че той е определящият фактор.

При всички случаи ГЕРБ няма какво да губи от подобен разговор. Но показността в техния отказ може да им изиграе лоша услуга, най-малкото защото не са и няма да бъдат в положение сами да определят нещата нито преди, нито след президентските избори.

Колкото по-рано Борисов затвори тази интрига вътре в партията си толкова по-добре. Ако Цветанов твърди, че трудните решения са възможни само с широки компромиси и общо съгласие - значи кабинетът е обречен на нищоправене...

Досега моделът на ГЕРБ за управление малко или повече работеше - защото БСП беше "умерена" и предсказуема опозиция.

Първанов партнираше, защото пътят му към БСП при Миков беше затворен. А Пеевски блокираше ДПС заради личните си договорки и бизнес с лидерите на ГЕРБ. Днес нещата са извън контрол, налице е солидно финансиран план за дестабилизация на България отвън и вероятността от обединението или единни действия на силите против Борисов по модела от февруари 2013 година е налице.

Патриотичният фронт е едно от "слабите" звена, което всеки момент може да се активира. В ГЕРБ трябва да разберат - поводът за ултиматума на ПФ е измислен. Утре ще се появи нов - било по линията на ромите, на бурките или бежанците.

Мълчанието на Атака и затопляне на връзките й с ВМРО са красноречиво доказателство. 

Може разбира се да се продължи по инерция - но това само ще удължи агонията. Не толкова заради липсата на устойчива парламентарна подкрепа, която да позволи реформаторски действия, а заради натрупващите негативи от властта за водещата партия. Тъй като ГЕРБ е лидерска партия, Борисов ще отнесе негативите, Цветанов на практика е неуязвим в своето организационно царство.

Ако не е възможен рестарт на управлението и на коалицията, най-вече поради амортизираното взаимно доверие, вариантът избори е неизбежен и желан. Те или ще дойдат когато ГЕРБ може да ги насрочи и когато му е удобно, или под диктовката на извънредни събития извън техния контрол или управление и ще се върнем към варианти на сценариите от февруари 2013 година.

В последна сметка обаче всички прогнози и сценарии за развитие са силно чувствителни към активността на гражданското общество и на отключващите обществената енергия фактори.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ами

анализът е на много високо ниво. Аз обаче, не мисля, че ДСБ има интерес от бърза развръзка в ГЕРБ. Напротив, Цветанов очевидно играе контра на Борисов и отслабва отвътре партията. Това е безплатен подарък за ДСБ. Проблемите си ги направи сам Борисов, заради Конституцията(веднага му цепнаха ДПС, ПФ и сега АБВ го довърши). Обаче от провала на ГЕРБ все още не може да се възползва ДСБ или РБ(заради липсата на единност, иначе сега щяха да гонят 20%), а и България ще загуби. Според мен, Борисов е роден под щастлива звезда, защото останалите играчи(без ДСБ) му поднесоха втори шанс - и ако правилно се ориентира за Президент(подкрепи Плевнелиев) ще успее да се задържи и възстанови. Ако не успее, разпада на ГЕРБ е неминуем. Просто Борисов трябва да покаже привързаност към десницата и че умеее да търси и постига десен компромис. Тръгне ли по приказките на Райчев да отива в центъра ще го унищожат много бързо(а покрай него и България ще си изпати).
Анонимен's picture
Анонимен

Югозомби

Преди няколко месеца, през февруари, същият този макиавелистки настроен коментатор, Илиян Василев, беше написал следното пророчество: "Провалът на Борисов да се разграничи и противопостави на Пеевски е краят на неговата политическа кариера. Нищо повече, нищо по-малко." Сега пък четем следното: "Борисов засега умело "балансира", без да използва агресивна реторика към Москва. Макар и бавно, със скърцане, но накрая взема верните решения." Илиян Василев, крупен, мастит анализатор! :)
Анонимен's picture
Анонимен

Дъ ге

Червен Кольо,ти ли си,ба!По казваниците тА познах!Как си?Почна ли да гадаеш по-добре?Не ся занимавай повекье,с по-нравствено возвишени от тебЯ люде!Където скърца ти не слагай пръст и с пръст не бъркай в нажежена пръст!Кога ще лочим пак мастика в махалата?И без туй нищо не познаваш,да пийнем барем като "познавачи"!Язе иуще назнайвам градусите,процентите и промилите,които превръщат кратуната ти в главня!Фърлай моливите и сметалото и идвай тъдява!В кръчмата на бай СтойчАвия Кънча!Нъл зна"ш!?Завалията,и той като тебЯ,"ич не му ся отдават смЯтките!Но,га седнат на софрата с Райчувия Андрея,наместо юз-гаврътват по еднЪ дамаджана пърцуца!Без мезелък!Айде,чакаме те,даскале!
Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

"Червен Кольо" е доказаният доносник, списал статията.
Анонимен's picture
Анонимен

Китанчев

Много силен анализ. Особено в частта анализ на ситуацията в ГЕРБ и Цветанов.
Анонимен's picture
Анонимен

Много ключови изречения - едното Атака и ВМРО заедно, какво ви говори?
Анонимен's picture
Анонимен

Дара

Василев, то и до декември беше същото - ГЕРБ бяха на ход. Само дето после 6 месеца ДСБ беше на ход и сега се търси пак ГЕРБ, ама ако нещо се обърка ще кажете, че сте искали да кажете "ГЕРБ да си ходи". Пиар акция за 4 по скалата от 1 до 100! То и ние сега се учим на коалиционна култура и практика, та ако се бяха разбрали за ротационен принцип от по 6 месеца, можеше всеки да постави своя си приоритет, за парламента говоря, те и в ЕС така правят, но.....
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Много точно и ясно написано,че черната работа я върши президента,а други се бият в гърдите.
Анонимен's picture
Анонимен

edin

Браво на г-н Василев.Точен анализ.Времето за шикалкавни мина .Сега и завинаги трябва да стане ясно за рубладжиите ,че Бълария е Европейска страна ,а не губерния !
Анонимен's picture
Анонимен

Ако гледаме на автора като лобист на шистовия газ, то дясното олигархично май най му пасва. Само дето не е случил на време. Та от там и често куците му вътрешно политически коментари.
Анонимен's picture
Анонимен

ха,ха

Василев е любимец на русофилите,затова не коментират статиите му,а неговата личност.
Анонимен's picture
Анонимен

Три бързи минуса от мен и ха,ха-то става за рейтинговата система на клубците. :)
Анонимен's picture
Анонимен

Дъ ге

Сега направи три бързи кавака и ся мятай в чергите,потурко!
Анонимен's picture
Анонимен

гъди, гъди, гъди... :)
Анонимен's picture
Анонимен

Браво на г-н Василев. Само че примерно за: "Кремълският политолог Баранов в прав текст - имаме нужда от нестабилна България" По вътрешно политическите въпроси Василев гледа с очите на ДСБ, та от там и типичните изкривявания.
Анонимен's picture
Анонимен

Дъ ге

Пак обърка лечебния сироп,глупецо!Не слушай повекье,стрина Цецка!Тя,все ще те праща до илача на левият рафт!Очаците ти,са типично изкривени,заради нейните отвари и омайните сказки на левента-пъргавиняк Цъфтан!Вразуми ся,аланкоолу!
Анонимен's picture
Анонимен

гъди, гъди, гъди... :)
Анонимен's picture
Анонимен

Лустрация!
Анонимен's picture
Анонимен

Лустрация

Всички бивши доносници на службите - с рашпилата в гъза!
Анонимен's picture
Анонимен

Георг

Методично костовисти и комунисти от много време правят опити да внушават, че има разделение между Борисов и Цветанов. Много им се иска.
Анонимен's picture
Анонимен

пробвай

Гьоре,слез методично от гербавия баир и помисли трезво!
Анонимен's picture
Анонимен

Браво за Тренчев!

Антони Тренчев: Пореден брилянтен стратегически ход на опозиционерите ДСБ+. След като вчера двамата, които бяха в залата, гласуваха единият „за“, другият „против“ отхвърлянето на ветото, днес моралните стожери отново сияят с шизофренна изобретателност. Точно за какво се борят не става ясно. Доколкото се разбира от подсмърчанията им, нещо като искат да се върнат в управляващото мнозинство, нещо като искат отново да си говорят с премиера Борисов, та да ги легитимира като значими… Продължава и несподеленият флирт с президента Плевнелиев, който съвсем директно ги „отряза“, със светкачна реакция миналата седмица. Колеги, престанете с тези сепаративни действия. Това, че не паднаха всички по очи пред Радан и той не успя да стане нито формален, нито не-формален лидер на Блока, нека не ви навежда на суисидни мисли – не убивайте дясното обединение. Всички ние положихме толкова много усилия, всеки един от вас също! Направете нещо градивно. За начало – почнете да идвате на работа. Политиката не се прави от трибунки и телевизионни студия. Политиката не е удобното говорене, което краткосрочно ще допадне на аудиторията.
Анонимен's picture
Анонимен

розАво-чАрвената Антония Тренчева

Пръмовата невяста Антония Тренчева,за какво дясно обединение говори!?Да си гледа розАво-чАрвените фусти и да дава акъл на буля си Куна и пезевенка Данко Вълчев!
Анонимен's picture
Анонимен

zakkwylde

Уважаемият Илиян пак се е объркал малко, но съществено. В борбата срещу шистовия газ най-активни бяха екологичните милиции, паважните активисти от нпо-мрежите и обикновените десебарки на многострадалната Къновева. Със задна дата да обвиняваш тези уж прозападни сили, че били проводници на руската геополитика е непочтено и предизвиква гадене. Трябваше тогава да уличиш руските подлоги, драги ми Василев, сега вече е късно да се гърчиш. Ако пък не си спомняш хубаво, друга антиамериканска кампания срещу ГМО пак беше оглавявана от твоите демократични приятели. И ти пак си мълча като камуняк на разпит. А днес, видиш ли, прозрял истината. Ще режем грантовете, ей!
Анонимен's picture
Анонимен

Няма какво да се обсъжда предложението на реформаторите. Предлагат мнозинство, което няма да е мнозинство. Няма предложение.
Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Сашо-11 е намерил путинско теле и под тоя вол, въпреки, че и на децата е ясно, че "националистите" играят не с Гоце, а с Боце. Еба ви и доносниците миризливи.
Анонимен's picture
Анонимен

мнение

ББ направо да тича към Радан и да го моли за помощ. Да се хваща за шлифера му и заедно с Гроздан да припкат към Драгалевци. Умен човек е ИВ, нали е от школата на най-гениалния политикономост на НРБ. Да беше светнал овреме Василев когото трябва (ако му стискаше да повиши глас към самия Командир) та да не продава Нефтохим на руснаците. Жалка история са костовите плебеи, сектанти - лика-прилика с другите алчни червени путинофилистици. Два полюса на егоцентризма. Нищо ново - книгата ”Източният въпрос” на незаслужено забравения проф. Георги Генов (осъден от "Народния" съд), написана 1925, преиздадена 2008, дава отговорите – турско робство, ”обичта” на Русия, ролята на другите „велики сили” за периода 1699-1919...Геополитика не от вчера, ама кой да чете?
Анонимен's picture
Анонимен

Цветанов нахъска Антон Тодоров срещу Василев. Изглежда се е вбесил.
Анонимен's picture
Анонимен

И какво ще направи радневската гевендия Тона Тодорова?!
Анонимен's picture
Анонимен

Каквото прави гювендията Сашо-11, ще храчи.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета