Преди дни медиите публикуваха новина от Националния статистически институт, че средната заплата продължава да расте и е достигнала 952 лева.

Статистиката не прави никаква новина. Така е вече 17-18 години (с прекъсване от една), но малцина са го забелязали, защото, предполагам, вярват

а) хем че при капитализма се обеднява,

б) хем на хленча на политводачи и политовъди за нарастващи бедност, неравенство и дефицит на солидарност.

 

Четири-пет бележки, които донякъде обясняват недоверието към статстиката…

 

1. Разходите на домакинствата за първични нужди като храна са намалели като промент от дохода: от 47% през 1989 г. на около или под 29% за 2015;

през 2015 г. разходите за неща като образование, пътувания, свободно време и други услуги са за първи път от 27 г. повече от тези за храна;

през 1996 г. 48,2% от разходите на домакинствата са за храна.

 

2. От сравнението на паричните разходи за различни потребителски стоки и услуги също се виждат интересни неща. Например за облекло и обувки хората през 2015 г. харчат повече от два пъти отколкото през 2006 г., плащат 3,5 пъти повече данъци (особено след въвеждането на „безчовечния“ по израза на профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г.), 56% повече за жилищно обзавеждане и 2,4 пъти повече за свободно време, културен отдих и образование.

 

3. От 2007 г. до 2014 г. реалните доходи на домакинствата нарастват с 42%, доходът от работни заплати средно на домакинство е нараснал 2,8 пъти. Номиналният ръст на средния доход от заплата на домакинство, както се вижда от долната графика, е средно 11% на година. Само през 2010 г. има известен спад от 4,6%.

 

4. Доходите растат в реално изражение дори през 2009 г. средно с около 8-9% на година за целия период от 1998 г. насам. За това време националният доход се е увеличил два пъти.

 

5. Безработицата през 2011-2013 г. е почти 13% - съвсем малко над средното в ЕС, но тя е с около 1/3 по-ниска от най-лошите години 1999-2001 г., когато фалира и/или бе преструктуриран държавният сектор.

 

6. Иначе казано и като приходи-разходи положението също значително се подобрява. Най-точни и по-пълни (т.е. не само паричен доход) са вече 10-годишните независими наблюдения на IndustryWatch. През последната година изключително информативни са сравненията на колегите от Инфограф.bg – Важните числа.

 

7. Възможно е да има пренос в момента от 1996 г. към по-късни периоди.

 

8. Тогава външният държавен дълг на България е 106% от БВП, а консолидираният държавен дълг – 300% от БВП. Данъците са прогресивни – до 40% от дохода на фирмите и гражданите, за държавните фирми – 50%. Но не се събират. Реалните заплати във все още държавната промишленост падат със средно по 19% на месец. От 130 щатски долара през декември 1995 г., през февруари на 1997 г. средната месечна заплата се свива до 20 долара. Банковите депозити (на фирми и граждани) в края на 1995 г. са 52,9% от БВП, а през декември 1995 г., в края на 1996 г. – 11% от БВП.

 

Това е така, защото спестяванията отиват за справяне с текущото потребление и инфлацията. През първото полугодие на 1996 г. цените на отоплението нарастват с 118%, на електричеството – с 20%, на горивата – 31%.

 

9. През 1997 г. БВП на човек от населението по текущ разменен курс е 1 371 щатски долара, а през 2009 г. – 6 643 долара, 2010 г. – 6 500, 2014 г. – 7 751 щатски долара. Иначе казано в реално изражение БВП на човек през кризисните години е 4,7 – 4,8 пъти по-висок от 1997 г., а през 2014 г. 5,6 пъти по-висок.

 

10. Спадът на БВП през 2009 г. е 4,9% от БВП. За сравнение само за първото полугодие на 1997 г. той е 21%; 1990 г. - 9,1%, през 1991 – 11,7%, през 1992 – 7,3%, през 1996 – 9,4% и като краен резултат за 1997 – 5,6%. 11. Спадът на частното потребление за периода 1991-1997 г. е 4,9% средно на година, а неговият ръст от 1998 до 2009 г. е 7,4% на година. 12. През 1996 г. неформалната икономика, с която днес се борят дружно синдикати, работодатели и правителство, е 36-37% от БВП; през 2009 и 2015 г. – не повече от съответно 17 и 15% от БВП (изчислено по методиката на „договорно-интензивните пари“, “contract intensive money”. 13. Много е вероятно недоверието към реалността да се дължи на международни сравнения, на познаването на начина живот в по-добри места и на просто, валидно за всички правило, приходите и средствата на отделния човек и домакинствата са ограничени, а желанията (както и във всичко останало) – безкрайни. 14. Политици, профсъюзи и популисти умело използват точно този факт, тази особеност на всяка човешка и общо взето независеща от дохода ситуация. 15. Дори ако мнозинството не вярва нито на стастистиката, нито на очите си, когато ходи или се вози на собствен автомобил по улиците и пътищата на България, не е лошо да си спочним, че историята е пълна със случаи, когато мнозинства мислят едно, а действителността е друга; това води до доста нещастни или поне достойни за съжаление последици (особено когато мнозинствата повтарят настроенията на тъпи политици). 16. Междунордните сравнения са добре коментирани от споменатия Инфограф: http://www.infograf.bg/article/1435207060497