Акциите на златодобивните компании бяха сред най-лошите възможни инвестиции през последните пет години. Ако бяхте инвестирали 1000 лева тогава, днес инвестицията ви щеше да бъде на стойност малко над 300 лева. За сравнение, ако бяхте инвестирали по същото време 1000 лева в акции на Apple, днес инвестицията ви щеше да бъде на стойност около 1800 лева.

Причината за кризата в златодобива беше сериозното увеличение в цената на златото, коeто се формира малко след глобалната финансова криза през 2008-2009 г. На пръв поглед, печатането на пари от централните банки беше логично да повиши цената на ценния метал, тъй като се очакваше обезценка на валутите и особено на долара. Това, което почти никой икономист не предвиди, беше, че банките ще намалят кредитирането, а това от своя страна ще намали обема пари, който се създава в икономиката. Ето защо, значима инфлация в потребителските цени не се появи никъде и надулият се балон в цената на златото се спука.

Паралелно с цената на златото, започнаха да падат и акциите на златодобивните компании. При тях проблемът беше още по-тежък, тъй като те вече бяха инвестирали в разработване на нови находища, които можеше да са рентабилни само при по-високата цена на ценния метал. Съответно, някои от тези инвестиции трябваше да бъдат замразени, някои да бъдат пуснати на нулата или дори на загуба, а други пък изцяло ликвидирани. Всичко това се отрази критично върху финансовото състояние на златодобивните фирми. Например, загубата на канадският златодобивен сектор през 2013 г. е над $17 милиарда.

В крайна сметка, след бърз възход между 2008 и 2011 г., акциите на златодобивните компании се сринаха и в края на 2015 г. бяха близо до историческото си дъно от 2000-та година.

Към днешна дата, обаче, най-накрая има светлина в края на тунела и причините за това са няколко:

- Златото изглежда стигна своето 5-годишно дъно от около $1100 и изглежда, че ще се стабилизира на цена от около $1200-$1400.

- Инвеститорите, които традиционно „предугаждат“ политиките на централните банки (вероятно, поради контактите си) правят своите ходове. Например, Джордж Сорос купи дял от почти $250 милиарда в Barrick Gold.

  1. - Валутите в държавите с голямо производство на злато продължават да са слаби спрямо долара. Производителите на злато в Южна Африка и Русия имат разходи в местни валути, но приходите им са в щатски долари.

- Замразяването и ликвидирането на инвестициите в някои от по-сложните мини и залежи, както и оптимизирането на разходите като цяло, е намалило производствената цена на златото. Към края на 2015 г., тя е паднала от почти $1400 през 2012 г. до около $900.

- Златодобивните фирми успяват да намалят леко дълговете си. Те все още са доста високи, но вече са под контрол. Проблемът с дълга е създаден между 2008 и 2011 г., когато въодушевени от високата цена на златото, компаниите поемат огромно количество дълг, за да разработят сложни и тежки нови проекти, които впоследствие бяха замразени или ликвидирани.

На фона на всичко това, вече ми се струва, че рискът да се инвестира в акциите на златодобивни компании си струва.

P.S. Най-голямата ирония е, че партия "Атака" успя да излъже няколкостотин хиляди българи, че златодобивът между 2012 и 2015 г. е на огромни печалби – именно в най-лошия период на индустрията в нейната модерна история. Да се надяваме, че не са много хората, които са инвестирали личните си пари спрямо безумните съвети от ефира на партийната телевизия "Алфа".