Първият опит на български професионален футболен клуб да излезе на фондовата борса и да събере пари за своето развитие беше обречен на неуспех още преди неговото реално стартиране. По принцип купуването на акции на футболен клуб трудно може да се определи като форма на дългосрочно инвестиране с цел извличане на доходност. От една страна футболната реалност, особено в България е такава, че за печалби от футболна дейност определено не може да се говори.

От друга страна, не се и очакваше предлагането да привлече институционални инвеститори от България и чужбина, тъй като просто този тип акции и съответно бизнес, не влизат в техния инвестиционен фокус. Така покупката на акции на футболния отбор се очакваше да се осъществи основно от фенове на отбора водени не от инвестиционен, а единствено от емоционален мотив.

По тази причина предлагането на акции на ЦСКА АД съдържаше единствено интрига по отношение на това дали наистина е възможно феновете на един отбор безкористно да му помогнат във финансово отношение, знаейки предварително, че доходност от това не може да се очаква. Отговорът е отрицателен.

Феновете обаче не могат и не бива да бъдат упреквани. Напротив, провалът на публичното предлагане бе предопределен отдавна. Похвален бе стремежът на феновете за пореден път да се опитат да помогнат на своя отбор. Емоционалният мотив се оказа недостатъчен. Мениджмънтът на отбора направи грешка, която всъщност е често срещана при други публични предлагания - комбинация от подценяване на интелекта на инвеститорите и в същото време надценяване на собствените преценки и възможности.

Редица въпроси бяха повдигани преди стартиране на процедурата по публично предлагане, но техните отговори не бяха намерени в проспекта на дружеството, на база който се очаква инвеститорите (в случая да се разбира „феновете“), да вземат своето рационално решение.

Ще посоча основните, без да ги класирам по тяхната важност:

Минималният праг за успех на емисията

Естествено е мениджмънтътда съжалява, че бе заложил минимален праг от 1,4 млн. акции, от записването на които да се определи успеваемостта на емисията. Ако не бе поставено подобно изискване за минимално набран капитал, емисията щеше да бъде оползотворена и набраните пари, колкото и малко да са те, щяха да могат да бъдат използвани от клуба.

Но липсата на минимален праг при предлагане на акции по принцип се смята от инвеститорите за несериозно начинание. Тя показва проява на известна слабост и липса на нюх относно това как дружеството се възприема от потенциалните му инвеститори. Самата стойност на прага подсказва, че всяка събрана сума под него прави цялото начинание безпредметно и дружеството ще трябва да търси други алтернативи за получаване на финансиране.

Встрани от чисто теоретичните постановки, така и не стана ясно защо ЦСКА АД бе определил точно такъв размер на прага. Ако се погледне по-общо на картинката и обстоятелството, че публичното предлагане можеше и да не бъде допуснато от Комисия за финансов надзор, създаде се впечатлението, че този праг бе по-скоро наложен отвън.

Проспектът на дружеството не даде точен отговор на този въпрос. Това, което е ясно е, че при малък брой на закупени акции и при липсата на минимален праг, нищо не би се променило във финансовото състояние на клуба, което би направило самото предлагане безсмислено.

Броят на предлаганите нови акции

Общият брой акции за продажба бе 3 000 000 при емисионна цена от 3 лв. за брой. По този начин при записване на всичките предложени акции капиталът на дружеството хипотетично би се увеличил на около 8 млн. лв., като на практика трите милиона нови акции щяха да бъдат под 40% от увеличения капитал.

Процентът в случая не е толкова важен. По-важното е, че бе предложен миноритарен пакет. Не бе дадена възможност да бъде привлечен директно нов мажоритарен собственик в клуба. Тук редица фенове биха възкликнали, че ако друг инвеститор би искал да придобие мажоритарен пакет, е можел да го направи още преди година при оттеглянето на предишния собственик.

Ситуацията обаче днес изглежда малко по-различна и част от рисковете пред отбора бяха елиминирани, т.е. хипотетично на този етап би могъл да се появи нов мажоритарен собственик. Това обаче не е изгодно за сегашния собственик, който теоретично би могъл да изгуби контрол върху клуба и при следващи увеличения на капитала делът му би могъл да бъде размит и съответно стойността на неговия дял да намалее значително.

Това постави въпроса:

Всъщност това предлагане за чия изгода се прави – за отбора или за неговия собственик?

Не случайно по време на емисията мажоритарният собственик нееднократно обявяваше, че ЦСКА АД вече има своята цена, която е равна на броя на емитираните акции, умножени по борсовата котировка.

Цената

Абстрахирайки се от горните разсъждения и концентрирайки се единствено се върху емисионната стойност, виждаме, че предлаганата цена може да се смята за необосновано висока. Това може да се твърди, ако приложим всички стандартни оценъчни модели – дисконтиране на парични потоци, пазарни мултипликатори, оценка на нетни активи и др. Макар и на фондовата борса да не могат да бъдат открити дружества аналози, бързо може да се установи, че дружества с високи задължения и отрицателен собствен капитал се търгуват с ниски пазарни капитализации.

Липсата на достатъчно информация

Това бе и един от основните проблеми на предлагането, който предопредели съдбата на емисията. Не бе предоставена подробна информация относно всички задължения на клуба, както и последиците от тяхното неплащане. Спестена бе информация за водени дела по несъстоятелност. Само няколко месеца преди предлагането на акции се твърдеше, че истинските собственици на клуба са чужденци. В последствие бе установено, че собственикът е друг. Цялата тази неяснота попречи на предлагането на акции.

Сключване на странни сделки с акциите на клуба

Цялата процедура по публично предлагане на акции бе съпроводена със странни сделки, които вместо да изяснят повече ситуацията, доведоха до нейното оплитане. Месеци преди да бъде одобрено публичното предлагане на акции от клуба съвсем спокойно и публично обясняваха как предлагането на акции върви и как се продават някакви временни удостоверения.

След това по време на периода на продажба на акции на борсата, нееднократно от клуба заявяваха как определени бизнесмени и/или бивши футболисти са купили акции на клуба, без подобни сделки да са минали на борсата. Това повдигна още въпроси: От кого тези бизнесмени купуват акции? Защо не го правят от течащото по това време публично предлагане? Защо приходите от тези продажби няма да влязат в дружеството? И така нататък.

Не смятам, че идеята за финансиране на футболен отбор през фондовата борса е невъзможна кауза. За да бъде успешно едно подобно начинание от първостепенно значение трябва да бъде добрата информираност и обективност, промяна на културата на дружеството, за да може да отговаря на изискванията на една публична компания, дългосрочна визия, почтеност, развитие на местния капиталов пазар.

Очевидно към настоящия момент някои от споменатите условия липсват.

Петко Вълков е изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" АД. Авторът не е поддръжник на ЦСКА АД и няма акции в други футболни клубове в страната и чужбина.