Реномираният германски седмичник за политика „Ди Цайт” описва одисеята на родителите на новоизбрания австрийски президент Александер Ван дер Белен. След Октомврийската революция семейството е принудено да напусне родната Русия и се установява в Естония. След куп премеждия стига до Виена. Предлагаме ви журналистическото разследване на Хервиг Г. Хьолер с незначителни съкращения.

ХЕРВИГ Г. ХЬОЛЕР

Дни, след като през ноември 1917 г. болшевиките са завзели властта в Петроград, между двама гимназисти в северозападния руски провинциален град Псков избухва спор. Единият, Анатолий Розенблюм, е ревностен поддръжник на революцията. Другият е млад аристократ – Александер фон дер Белен. Издънката на влиятелен род се аргументира спокойно и сдържано. Той е убеден, че скоро военните ще се вдигнат срещу Ленин. Розенблюм повече не може да слуша буржоазни аргументи и все повече изпада в ярост, описва случая в мемоарите си съветският писател Венямин Каверин. Накрая привърженикът на революцията крещи:

"Още дума и ще те застрелям!"

Малко по-рано подобна закана би предизвикала насмешка сред учениците. Но времената са други. Увереният в себе си Фон дер Белен се поддава на страха, промърморва нещо и си тръгва. Това е началото на края на семейство Фон дер Белен в Русия.

Докато през 1938 г. Розенблюм пада жертва на Сталинския терор. След одисея през Европа аристократът умира през 1966 г. в Инсбрук.

МАКАР И ДА НЕ ВЯРВАШЕ, ВАН ДЕР БЕЛЕН СТАНА ПРЕЗИДЕНТ НА АВСТРИЯ

Той и семейството му на два пъти са принудени да бягат и губят всичко. Два пъти успяват да се съвземат.

За детето на бежанци Александер Ван дер Белен (новоизбраният президент на Австрия – б.р.) семейната история е позната само отчасти, родителите много малко са говорили за собственото си минало. Който иска да я проучи, трябва да се рови в естонските и руските архиви, да разговаря с роднини и да изрови стари семейни албуми.

Според семейната легенда всичко трябва да е започнало от един холандски стъклар, заселил се през 1763 г. в царска Русия. Наследниците му се издигат до елита на губерния Псков, посвещават ги в благороднически сан. Александер, роденият през 1859 г. дядо на сегашния зелен политик, в края на века е избран в местното Земство – орган на самоуправление на едрите земевладелци. От 1913 г. аристократът с либерлани убеждения го оглавява. След като през февруари 1917 г. царят абдикира, руското буржоазно преходно правителство го поставя начело на местното управление в Псков. На негово подчинение е и полицията. Оттегля се малко преди Октомврийската революция по здравословни причини.

Бягството

По това време Александер-старши все още не обмисля бягство. Както и синът му, той явно се е надявал, че скоро Ленин ще остане в историята. Действително в началото болшевиките не завземат цялата власт в Псков. Градът първо е окупиран от германците, по-късно, по време на гражданската война, го контолират ту червени, ту белогвардейци. Според архивите дори на 18 октомври 1918 г., по време на германската окупация, главата на семейството удължава срока на застраховката си имущество.

Няколко месеца по-късно ситуацията се обостря. Преди през лятото на 1919 г. болшевиките да превземат Псков, бившият регионален правителствен шеф, съпругата му и тримата им синове - Георг, Александер и Константин, бягат в съседна Естония. Голямата загадка на семейната история е защо са изоставени двете дъщери. Те емигрират едва през 1922 г., сполетява ги трагична съдба. През 1928 г. Ирина е застреляна от любовник в Талин, Наталия умира през 1946 г. във Виена, най-вероятно вследствие лечение в психиатрия.

За новото начало семейството променя фамилията си. “Фон” става “Ван” заради холандските си корени. Във всички официални документи членовете на семейството посочват, че са холандци. Най-вероятно са се опасявали, че като руснаци ще бъдат ощетявани и ненавиждани.

700 000 БЮЛЕТИНИ ПО ПОЩАТА ОПРЕДЕЛЯТ ПРЕЗИДЕНТА НА АВСТРИЯ

И в Естония страхът от Съветите е голям. През зимата на 1919-1920 г. най-големият син Георг, чичо на сегашния австрийски политик, сече дърва в гората и неволно пресича границата със Съветска Русия, арестуват го. Когато го карат към Псков, той се решава на бягство, рискувайки живота си. В тъмното часове наред върви по тънкия лед на близкото езеро.

Новото начало е трудно. Патриархът Александер умира през 1924 г., няколко години по-късно в Ню Йорк издъхва и Георг. Най-малкият брат Контантин с огромни трудности финансира следването си по медицина.

Успех в новата родина има вторият син – Александер Ван дер Белен, бащата на новия австрийски президент. Той е амбициозен, учи езици и следва икономика в университета в Тарту. През 1922 г. започва да изнася доклади в холандски и английски университети, говори за трудностите и бедите, сполетели руски студенти в емиграция. След дипломирането си поема управлението на фирма за износ на дървен материал на един от естонските острови. Според писаните на ръка и неиздадени мемоари на брат му Константин в началото на 30-те години на миналия век Александер  се заселва в столицата Талин и става мениджър на British Overseas Bank, отговаря за международни кредитни сделки. През 1934 г. връща паспорта си на бежанец и става естонски гражданин.

Бежанци

Ван дер Беленови вече се числят към буржоазния елит на страната. Но голямата политика отново поражда тревоги. В таен анекс към пакта Молотов-Рибентроп Естония попада в съветската сфера на влияние.

Когато през юни 1940 г. Червената армия влиза в Талин, Алма и Вивиан-Диана Ван дер Белен, майката и сестрата на новоизбрания сега австрийски президент, са на почивка в луксозния морски курорт Перну. Облаците над баща му се сгъстяват. След въвеждането на съветската икономическа система неговата британска банка прекратява дейността си в Естония. Наред с това расте и опасността да бъде арестуван като „вражески елемент” и да бъде депортиран. Подготовката за бягство започва най-късно през есента на 1940 г. На 23 октомври 1940 г. Ван дер Белен моли писменно университета в Талин да му върне акта за раждане.

Няма обаче възможност за емигриране. Шанс да се напусне съветска територия се появява едва след подписването през януари 1941 г. на германо-съветско споразумение – ако се представят като германци, връщащи се в Райха.

Това става през февруари или март 1941 г. Имената на цялото семейство с изключение на Константин са включени в списъка на пътниците, които поемат с влак към Лаугацарген в Източна Прусия. По семейни причини Константин, който е лекар, отказва да емигрира. Това е раздяла завинаги, той прекъсва всякакъв контакт със семейството.

КАК РАБОТИ ГЛАСУВАНЕТО "ПО ПОЩАТА" В АВСТРИЯ?

През бежански лагер във Вернек, северно от Вюрцбург, семейство Ван дер Белен пристига във Виена. Александер намира работа във външнотърговска фирма. През януари 1944 г. се ражда бъдещият австрийски политик Александер, който носи името на баща си и на дядо си. Но спокойствието е кратко. Съветската армия настъпва, семейство Ван дер Белен отново е принудено да бяга. Прекалено голям е страхът от депортация в Съветския съюз. По Нова година през 1944-1945 г. за няколко седмици са в Горна Австрия, след което нацистите ги настаняват в сградата на митницата във Файхтен, Тирол.

Чëрт возьми

Бизнесменът Ван дер Белен отново се залавя за работа. През 1948 г. успява да основе търговска кантора в Инсбрук, изнася изделия на химическата индустрия. Няма дори косвени доказателства, че е бил “високопоставен нацист”, както през 2007 г. твърдеше губернаторът на Тирол Хервиг Ван Стаа. Всичко говори, че през целия си живот той е останал руски либерал и се е застъпвал за пазарно стопанство и парламентаризъм.

Талантливият Александер Ван дер Белен (новият стопанин на президентския дворец “Хофбург” – б.р.) никога не е знаел руски, родния език на родителите му. Речникът му се изчерпва с “дурак” (глупак) и „чëрт возьми” (да те вземат дяволите).

„Родителите ми искаха да избегнат всичко, което би навело на мисълта, че сме бежанци”, пояснява Ван дер Белен.

Всички получават австрийско гражданство едва през 1958 г.