Колко пъти ви се е случвало да изключвате телевизора след късния филм, капнали от умора и вместо моментално да се предадете на съня, да прекарате още час (или повече) с отворени очи в тъмната спалня?

За учените обяснението е съвсем елементарно – докато биологичният часовник ви казва, че сте уморени и трябва да си легнете, стресът натрупан през деня поддържа сетивата ви будни и не ви позволява да се отпуснете. В резултат все повече хора заспиват в малките часове на нощта, а сутрешната аларма на будилника оповестява не само началото на следващия напрегнат ден, но и на опасното за организма хронично недоспиване.

За да установят по колко часа в денонощието спят хората по света, изследователи от Мичиганския университет проследяват различните модели на сън в 100 страни, като събират данни за възрастта, пола и количеството светлина, на което са изложени хората в тези държави. За целта използват най-обикновено мобилно приложение, което помага на потребителите да се справят с недоспиването при дълги пътувания и чести смени на часовите зони. На практика в проучването участват над 6000 души, които с готовност споделят кога си лягат и се събуждат от сън.

"Оказа се, че социалното напрежение надделява над биологичния часовник и пречи на хората да се наспиват, което води до глобална криза на съня", е един от първите изводи на проучването.  

Според данните най-малко спят мъжете. Препоръчителното минимално време за сън е около 8 часа на денонощие, а силният пол си почива не повече от 7-7 и половина часа нощем.

Жените прекарват в сън близо 30 минути повече от мъжете, но това съвсем не означава, че се наспиват. За тях е характерно да прекарват повече време на пряка слънчева светлина, затова сетивата им свързват по-често тъмната част от деня с време за сън. Жените си лягат по-рано, но и стават по-рано, малко след като съмне.

По света средното количество всекидневен сън варира от минимум 7 часа и 24 минути в Сингапур и Япония до максимум 8 часа и 12 минути в Холандия. Макар разликата от 48 минути да изглежда незначителна, истината е, че само половин час по-малко сън може да има последствия върху здравето и когнитивните функции на мозъка.

"Недостатъчният сън представлява непосредствена заплаха за човешкото здраве. Хората забравят, че за сън е предназначена тъмната част от денонощието и превръщат деня в нощ. Лягането след 12 часа вечерта и ставането сутрин в 9 не може да се нарече почивка за мозъка", категорични са учените.

Проблемът не е за подценяване, защото при системно недоспиване мозъкът се затруднява да изпълнява функциите си, а тъй като е отговорен за повечето основни процеси в организма, те също започват да буксуват. Един от първите резултати е повишеното телесно тегло и задържането на вода в тялото, но може да провокира също нарушения в сърдечната функция, както и проблеми с бъбреците. Липсата на сън се отразява негативно върху целия организъм и го прави податлив на всякакви външни агенти (бактерии и вируси), защото отслабва и имунната система.

И не само това – оставен дълго време без достатъчно сън, мозъкът може да загуби до 25% от невроните си. А това гарантирано води до оглупяване, защото загубата на неврони чисто биологично е необратима.