BG инженер ще спасява пчелите в НАСА

Проектът на младия иноватор Сергей Петров за интелигентен кошер, който ще спаси пчелите от измиране и света от екокатастрофа, се превърна в хита на завършилата в неделя в зала “България” пета конференция на движението TEDxBG. Пред 1200 съмишленици 23-ма български и чуждестранни лидери споделиха своите идеи как да променим света, в който живеем. Предприемачество, наука, технологии, дизайн, човешки права, изкуство - лектори във всички тези области се опитаха да вдъхновят своите слушатели в най-голямата конференция за споделяне на идеи в България. В лайф стрийминг хора от шест града проследиха форума.

Зала “България” беше препълнена, хора седяха и по стълбите, пълни бяха и първи и втори балкон. Местата свършиха дни преди това, истерията по намиране на заветния билет за TED беше почти като за концерта на “Аеросмит”, коментираха присъстващи.

В Камерната зала вървеше симулкаст

като някои проследиха лекциите на лайф стрийминг, удобно разположени в хамаци и пухени кресла-възглавници на пода. В кулоарите имаше експозиции. Двадесет и пет съвременни артисти – художници, илюстратори, фотографи споделиха визията си за “Модерен абсурд” – мотото на цялата конференция. Имаше специална книжарница, TEDxBG магазин и дори място за масажи.

Улица “Аксаков” беше затворена за импровизирания купон под открито небе, който се изля от залата направо навън. На афтър партито настроението подгряваха KiNK и Rachel Row, а после купонът се пренесе в парка пред Народния театър.
Тази година TEDxBG продължава цяла седмица. 

Посветени на активността

Имаше спортни и доброволчески събития на движението Time Heroes, а вечерта – “Диско супа” в парка на Народния театър. Инициативата беше на един от лекторите Тристрам Стюарт, британски активист, посветен на проблемите на гладуващите хора по света и събирането на огромните количества храна, които се изхвърлят от големите вериги магазини и ресторанти. Гостите на купона сами приготвиха супа от храни с изтичащ срок на годност.

Организиран беше и специален пункт за дарения. Събираха се книги за децата от домовете, както и прибори за хранене и детски дрешки за бежанци и мигранти в нужда. Имаше и акция за доброволно кръводаряване.

TED продължава тази седмица с филмов фестивал. До 26 май на лятната сцена "One More Кино" ще се прожектират пет документални филма, подбрани от продуцентите от Agitprop. Ще бъдат представени лентите “Последните черноморски пирати” на Светослав Стоянов, “Момчето, което беше цар” на Андрей Паунов, “Хотел Рай”на София Тзавелла, “Бетонни фараони” на Йордан Тодоров и “Taste the Waste” на Валентин Турн.

Конференцията си имаше и своите закачливи “заповеди”: “Ако видиш някой, който седи сам твърде дълго, иди да си говориш с него”; “Сменяй места между блоковете, ще ти помогне да видиш нещата под различен ъгъл” и “Не се срамувай, не оставяй празен стол между теб и следващия човек, кажи здрасти”.

18 минути, които ще променят света

Вече 26 години движението TED (съкратено от Technology, Entertainment, Design) дава възможност на световноизвестни учени, дизайнери и културни иноватори да споделят идеите си със света за 18 минути. Мотото е Ideas worth spreading, или идеи, които си заслужава да се разпространят, и то не само в регионален, но и в световен мащаб. Сред презентаторите на TED са били Бил Гейтс, Ал Гор, Изабел Алиенде, Джеймс Камерън, Боно и дузина нобелови лауреати. В духа на разпространяването на стойностни идеи е създадена и общността TEDx. Това са местни, самоинициирани и самостоятелно организирани събития.

От 5 години България е част от тази кауза

със свое самостоятелно крило – TEDxBG. Регистрирано е като НПО (неправителствена организация – бел. ред.). Подкрепя изключително местни инициативи, които ще променят България. Чрез проекта се дава гласност на някои от най-прогресивните идеи и мислители в страната. Създава се платформа за обществена дискусия и се разкриват нови насоки на мислене, съществени за социалния, културен и икономически прогрес на България. Гостуват и чужди лектори. И макар че конференциите се провеждат веднъж годишно, работата не спира. Целогодишно на сайта на българското движение http://tedxbg.org се публикуват и обсъждат идеи и проекти.

Първото TEDxBG събитие у нас беше през 2010 г. 

В България вече редовно се организират и други TEDx конференции от ентусиасти, като TEDxNBU (за Нов български университет), TEDxAUBG (за Американски университет в България) и TEDxSofia.

Тази година TEDхBG се случва благодарение на ентусиазма и усилията на осем млади хора, приятели, които иначе се занимават с различни неща: две Адриани – Михайлова и Димитрова, Теди Зарева, Яна Бюрер-Тавание, Йоана Митова, Зорница Миткова, Павел Кунчев и Алек Андреев.

Всички те работят за TED на доброволни начала

Помагат им десетки други доброволци.

“За тазгодишното издание избрахме провокативната тема “Модерен абсурд” и поканихме да я интерпретират лидери с различно значение и място в обществото заради събитията напоследък и нарастващата гражданска активност в България, каза пред “Клуб Z” Адриана Михайлова. И в технологиите, и в социален план, и в бизнеса, и в политиката се случват неща, които могат да бъдат обобщени като модерен абсурд. Тази година се събрахме двойно по-голям екип с двойно повече идеи и разширихме формата. Включихме допълнително състезания, партита, доброволчески събития и активности, нетуъркинг събития, лекции, кинофестивал, концерти извън рамките на самата конференция и това е много високо оценено от хората.”

Възрастта на лекторите няма значение за форума. Ади разказа как миналата година са имали лектор един ученик, изобретил много удобно устройство за дистанционно управление на всички електронни уреди у дома. Казва се “Домашна помощничка Мелиса”. Разпознавайки гласа на своя потребител, всъщност Мелиса може да контролира домашните уреди у дома – да изключва климатика, видеото.

Да спасиш света от еко катастрофа

Авиационният инженер и предприемач Сергей Петров представи проекта си по едно от най-големите предизвикателства пред човечеството - как да се спре процесът на загиване на пчелите в световен мащаб. Проблем, който в Щатите вече е придобил размерите на бедствие. Пчелите опрашват растенията, и ако те изчезнат, заедно с тях ще си отидат и много растителни и животински видове, а това в бъдеще означава и тотална екологична катастрофа, алармират учените.

Български екип начело с инженер Петров е разработил проект за запазване на пчелните семейства с интелигентен кошер, изграден на основата на съвременни технологии.

Екипът е направил интервюта в САЩ с различни по вид пчелари - от хора, които отглеждат пчели за удоволствие, през такива, които го правят за страничен доход, до корпорации, които организират опрашване в голям мащаб с 50-100 хиляди кошера. И тъй като в Америка проблемът с пчелите е най-сериозен, там е и най-добрият пазар за тази разработка.

Според изследванията на екипа причините, които възпрепятстват устойчивото развитие на пчелите, са лош мениджмънт на кошера, паразити и пестициди.

Екипът предлага

сензори, които следят условията вътре в кошера

Те са свързани с мобилно устройство, което е елементарно за употреба. Чрез него пчеларят може във всеки момент да получи навременна информация например за критични стойности на температура или влажност в кошера, за да се вземат бързи и адекватни мерки.

Срещу паразитите се прилага простият метод на наблюдение. Ако обаче имаш 3 хиляди кошера с общо 70 хиляди пчели, това наблюдение е невъзможно. Затова иноваторите са решили да монтират микрофони вътре в кошера, които ще “слушат” пчелите. Различните честоти, на които те жужат, ще се свързват с различни проблеми на пчелното семейство.

Това устройство е приложимо не само за откриване на паразити. Различните честоти могат да се свързват и с различни болести и всякакви анормални ситуации във всекидневния живот на пчелите. Ако се проведат достатъчно тестове, може да се направи пълен речник как да комуникираме с тази полезни насекоми.

За пестицидите българите са в екип с датски учени, които разработват биосензорна система за химикали.

Представете си баркод на входа на кошера

който прави пълен химически и спектрален анализ на място. Данните се обработват и изпращат директно на пчеларя. При завишени стойности на някой пестицид пчеларят може да затвори кошера.

Този проект може да послужи и като основа за създаване на интелигентна мрежа, която да използва пчелите за сензори. Чрез нея може да се прави и химическа картина на различни райони в света. Така ще се свърже наличието на определени химични елементи в растенията с болести при хората.

“Целта в живота ми е да създавам – нови неща, работни места и да правя живота на другите по-лесен. По образование съм авиационен инженер, а сега следвам бизнес администрация с идеята да стана по-добър предриемач”, каза пред “Клуб Z” иноваторът. Сергей е на 27 години, работи като софтуерен инженер в чужда компания, световен лидер в областта на анти спам технологиите.

Малко след като му идва идеята за този проект, Сергей кандидатства за едно състезание на Singularity University, който се намира в базата на НАСА в Силициевата долина, Калифорния. Състезанието дава възможност за спечелване на стипендия за десетседмично обучение в този университет по експоненциално развиващи се технологии и тяхното използване в модерни бизнес модели. Една четвърт от студентите в университета се обучават по този начин. Курсът е доста скъп – 30 хиляди долара. Задължително условие е проектът да помогне на поне един милион души от региона си, използвайки технологията. “Аз сметнах, че нашият проект с интелигентния кошер е точно на правилното място там, и че може да подобри живота не на милион, а на поне милиард хора по света.

Миналото лято прекарах в НАСА

Беше едно от най-животопроменящите събития за мен. Да бъдеш в НАСА е мечта за всеки инженер, сподели Сергей.

“За мен е абсурдно, че живеем в такова напредничаво време, в телефоните си да имаме компютри, по-мощни от тези, които са кацнали на луната. В момента в своя телефон разполагам с повече изчислителна мощ, отколкото президентът на САЩ е разполагал преди 40 години. И когато съществува проблем като този с пчелите, толкова сериозен и фундаментален за живота на планетата, трябва да използваме високите технологии предварително, а не когато стане късно.

Ние няма как да правим технологични открития, преди да се погрижим за основните си нужди от чист въздух, храна и биоразнообразие. Много обичам природата и ми се струва абсурдно, че никой не използва достатъчно технологиите, които вече имаме в ръцете си”, каза иноваторът.

Сергей Петров е ръководител и на Space Challenges (“Космически предизвикателства”). Това е българска програма за обучение и развитие в иновативните, експоненциално развиващи се космически технологии.

Четете утре втора част: Биоземеделието, или земя като една шепа пръст.