Когато руски съд осъди през март украинската жена пилот Надежда Савченко на 22 години затвор, тя нападна "тоталитарния режим" на президента Владимир Путин, скочи върху пейката и размаха среден пръст към съдията. На нея, на нейните адвокати, прокурора и съдията бе ясно, че тя няма да излежи срока. Тя ще бъде разменена. В сряда тя бе разменена и това сложи едновременно край на две сюжетни линии в болезнената, заплетена история на конфликта в Източна Украйна и илюстрира огромната разлика между двата постсъветски режима.

Размяната на военнопленници по време на необявени войни е почитана традиция. За шпионските служби, сред които руските, е въпрос на чест да си получат агентите. Една от първите размени по времето на Студената война - на моста "Глинике" в Берлин, бе наскоро увековечена във филма на Стивън Спилбърг "Мостът на шпионите". СССР разменяше всякакъв вид заложници - руски дисиденти, западни журналисти и академици - срещу своите заловени шпиони.

Дори в новата "студена война" между Русия и Заапада няма повече размени на висши фигури със САЩ или Великобритания. Русия сега играе играта със своите съседи, бивши съветски републики. През септември 2015 г. тя размени естонския офицер от службите за сигурност Естон Кохвер, за когото Естония твърдеше, че е отвлечен от нейната територия, срещу Алексей Дресен, осъден за шпионаж в полза на Русия през 2012 г.

35-годишната Савченко винаги е мечтала да бъде войник. След като учи в продължение на година за журналист, тя влиза във военна академия, след товаа служи в украинските въздушно-десантни войски, като дори патрулира с умиротворителните сили на ООН в Ирак. По-късно тя се обучава за пилот на хеликоптер. Когато проруският бунт в Източна Украйна избухва през пролетта на 2014 г., редовната украинска армия е в безпорядък и така наречените доброволчески батальони, много от които създадени от крайно десни активисти, се нагърбват със задачата да защитават Украйна. Савченко, все още на активна служба, се присъединява към доброволческите подразделения.

Версията на Савченко, описана доста убедително в книгата, която тя написа в ареста в Русия и която по-късно бе подкрепена от украински педставители, е, че ня е задържана от сепаратисти край Луганск през юни 2014 г. и откарана в Русия. Там тя е обвинена като съучастник в убийството на двама журналисти от руска държавна телевизия. Според руските прокурори тя насочвала украинския артилерийски огън към мястото, където те загиват.

Затворничката бе непокорна, като говореше в съда само на украински, носеше фланелки с украински държавни символи и обяви няколко последователни гладни стачки. В Украйна тя бързо стана героиня, символ на несломимия национален дух, на възможността за морална победа над Русия, ако не за военна. През ноември 2014 г. тя бе избрана в украинския парламент, след като я издигна популистка партия. Президентът Петро Порошенко постоянно лобираше за нейното връщане. Неговият личен самолет я докара обратно в Киев и той дори промени снимката на корицата на профила си във фейсбук, за да приветства завръщането й. Борбата на украинските власти за каузата на Савченко я превърна в световна знаменитост. Миналата година Атлантическият съвет й връчи Наградата на свободата.

Русия обаче вероятно имаше свои планове за Савченко. Режимът използваше разузнавателни групи, за да сеят страх в Източна Украйна и да координираат бунтовническите операции. На необучените местни главорези не можеше да се гласува доверие, а пристигащите от Русия доброволци с блеснали погледи бяха дори по-зле. Русия не признаваше своята намеса, аа Украйна много искаше да го докаже. Един ден офицерите от руските служби щяха да паднат в капана и щеше да бъде необходимо спасяването им.

Това се случи преди година. Същият доброволчески батальон, в чиито редици се сражаваше Савченко, плени двама ранени служители на ГРУ ( Главното разузнавателно управление към Генщаба на руската армия - б.р.) - Евгений Ерофеев и Александър Александров. Двамата признаха принадлежността си. ГРУ обаче побърза да обяви, че те са се уволнили преди няколко месеца и ако са се сражавали в Украйна, е било само като доброволци, помагащи на бунтовниците. по време на съда срещу тях Ерофеев и Александров се назоваха "безработни".

Контрастът със Савченко не би могъл да бъде по-смайващ. Оказа се, че Русия не я е грижа за своя личен състав, пленен в Украйна. По-важно бе да отрича своята намеса.

В случая със Савченко е по-вероятно руската страна, имаща далеч по-голям опит в такива неща, да е инициирала размяната. Порошенко отрече, че е искал да я извърши.

"Не става въпрос за размяна. Не, не, не, не, не", каза той пред в. "Вашингтон пост" през септември 2015 г., като се позова на "огромната разлика" между украинските "герои и войските на агресора, които бяха пленени на моя територия, с оръжие в ръка".

Путин очевидно чакаше, докато украинската съдебна машина произнесе присъда - по 14 години затвор за Еврофеев и Александров, за да започне преговори. След присъдите той вероятно е обсъждал размяната по телефона с Порошенко. Двамата президенти след това едновременно помилваха затворниците, което бе технически възможно едва след съдебните решения.

На киевското летище "Бориспол" Савченко бе възторжено посрещната от тълпа жупнлисти и политици.

"Както върнахме Надежда, така ще върнем Донбас и Крим под украински суверенитет", каза Порошенко, след като я поздрави за завръщането.

Това би могло да бъде разчетено така, сякаш той предлага някакъв вид размяна срещу контролираните от бунтовници и окупираните от Русия територии. Но, изглежда, бе искрена радост от страна на лидер, който през последните месеци страда от липсата на добри новини.

На московското летище "Внуково" дойдоха само жените на Александров и Ерофеев, за да ги посрещнат. Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков каза, че президентът нямал планове да се срещне с тях. Докато Савченко събира своите лаври и прави дебюта си като политик националист и вероятно магнит за радикалните сили, двамата офицери от ГРУ ще потънат в мрак. Чрез тях руското разузнаване си свърши традиционната работа, но стриктно според руските традиции техният плен пречи на издигането им в ранг на герои.

Нито Русия, нито Украйна е чиста в конфликта. "Айдар" - ултранационалистическият батальон наа Савченко, вероятно ще бъде забранен във всяка европейска страна. Историята на Савченко и на двамата офицери от ГРУ обаче показва защо е по-лесно да симпатизираш на Украйна. Колоритното непокорство на Савченко и вдъхновената й защита от нейната държава бяха по-чисти, по-човешки от руските официални опровержения и неохотното спасяване на Александров и Ерофеев. Освен това Савченко има доста по-убедително обяснение как е попаднала в плен от руските военни. Тя защитаваше своята страна. хората от ГРУ изпълняваха заповеди, които не поставяха под съмнение, като се бореха срещу съседна страна, която не е нападала Русия.

В този смисъл обмяната не бе равностойна. Украйна постигна морална победа.

----

* Авторът е руски журналист и политически анализатор. Той е и политически наблюдател на агенция Блумбърг, откъдето препечатваме коментара.