България се позиционира добре пред срещата на Путин в Атина. Най-вече след визитата на еврокомисаря Канети, който потвърди подкрепата на Европейската комисия за плановете за развитие на преносната и газосъхраняваща инфраструктура у нас. Новините, които очакваме днес и утре от южната ни съседка най-вече са във връзка с възобновяване на работата по "Южен поток" във втората му версия. На Путин му е нужно внимание и голям медиен удар, особено в контекста на акцията по мобилизиране на "приятели" в ЕС за отмяна на санкциите.  

ЕВРОКОМИСАРЯТ КАНЕТЕ: ХЪБЪТ БАЛКАН ЩЕ ГО БЪДЕ

Преди ​три месеца бе подписан меморандум за разбирателство за възобновяване на работите по проекта "Посейдон", между "Газпром" и акционерите в интерконектора "Гърция - България" - гръцката ДЕПА и италианската компания "Едисън". Това говори за планирана системност в действията, които да доведат до допълнително нагнетяване на очакванията в посока поредния газов поток от Москва към Южния коридор. 

Откъде ще мине е въпрос с повишена трудност.

​Целта на Кремъл е пусне отново машината на геополитическите спекулации на най-високи обороти с надеждата, че политиците със слаби нерви могат и да направят ход в нейна полза.

Примерно, да започнат сметките дали газовите потоци през България (за миг забравете, че всичко е имагинерно) да минат през сегашния газопровод или през интерконектора с Гърция.​ Последствията са значими.

Не се учудвайте, че до този момент нито "Газпром", нито енергийният министър Новак не са обелили и дума за конкретно продължение през България. Изключителната привилегия да прави подобни стратегически информационни "удари" в медийното пространство има президентът Путин. Отиде в Анкара и спря "Южен поток". Сега отива в Атина и пуска "Южен поток". ​А "Южен поток" все няма и няма. ​

Ще подразни Анкара и ще покаже информационни мускули на Европейската комисия ​като "изправи на нокти" съседите, в това число и България.

Посещението на еврокомисаря Канете потвърди, че ЕК дава "зелената светлина" за българския газов хъб. А това дава спокойствие и допълнителни аргументи на София, за да реагира оптимално на ходовете на Москва.

​​Дай боже да не преиграем, защото нашите политици трудно остават "на земя" в компанията на високи руски гости​ или техните гранд идеи - особено когато са пред картата на света или като минимум на Европа.​

Да напомним - "Южен поток-2" е поредният невъзможен вариант, защото нито ЕС, още по-малко НАТО ще допуснат да се реализира под каквато и да е форма проект, който е свързан с незаконно окупирания от Русия Крим. Това го знаят добре в Кремъл, но не пречи да опитат границите на възможното, да спекулират с възможните изгоди и пропуснати ползи, които да размечтаят балканските политици. Това ще генерират нови дози от евроскепсис, недоволство от "пропуснати ползи" сред проруските и националистически среди. Ерозия - капка по капка, вир по вир.

Ще станем свидетели на ​поредната геополитическа сесия на Путин с предложение към Запада, малко истински новини​, но безброй интерпретации, които няма да дадат ясен и окончателен отговор - ще го бъде ли "Южен поток-2" в някоя от версиите в България.

​​Интегрирането на руския "Южен поток" в европейския Южен коридор е мисия невъзможна, поне на този етап. Независимо какво Ви говорят политиците.

Комисарят Канете каза нещо много важно в София - Европейската комисия няма да допусне дискриминация, т.е. различно третиране между "Северен поток-2" и "Южен поток-N", с което на практика каза, че нито един от двата проекта няма да стане.

​Иначе визитата на Путин в Атина със сигурност ще роди нов ентусиазъм ​в определени среди у нас. Препоръчвам надеждите да бъдат дисконтирани за актуална реална текуща стойност преди да се размечтаем. Защото отдавна минаха времената на гранд инициативите на Кремъл, които предизвикаха трепеп в очакване на изобилие от ползи. Никой вече не приема инициативите на Кремъл на сериозно, преди да ги претеглил за съответствие с Брюксел и със собствения си бюджет.

Което не означава, че не трябва да се следят ходовете на Русия в енергийната или геополитическата сфера. ​Просто трябва да ги оценяваме в контекст​, като реална тежест и в перспектива - с произтичащите рискове и възможности.

Не през призмата на сим​патии или антипатии​, на емоции или чувства.