Има ли дюнери в Северна Корея? Не, но се продава друга интересна улична храна, показва във видео индонезиецът Джака Паркър, който редовно публикува кадри от всекидневието в тоталитарната държава.

Той живее от 4 години в столицата Пхенян, където жена му е дипломат в посолството, а двамата отглеждат там и трите си дъщери. За разлика от туристите, дипломатите могат да се движат свободно в града, в който живее елитът на Ким Чен Ун. Затова Паркър публикава в профила си в инстаграм много интересни видеа и снимки от града.

Пхенян е сюреалистичен - на повърхността изглежда като нормален, макар и тих град. Но когато знаем, че това е Северна Корея, в атмосферата се усеща нещо зловещо - еднаквите зелени щандове, сивата атмосфера.

Ето и самото видео, но е много важно да се разбере и контекстът (вижте текста под видеото):

За жалост няма субтитри, но научихме повече за разменените реплики. 

Първата храна, към която Паркър посяга, е корейско суши - "кимбап", но на руло, без да е нарязано. След това поръчва солена палачинка - "паджеон", традиционно със зеленцуци или морска храна.

Войникът не гледа лошо защото Паркър и съпругата му са чужденци, поне не само. Индонезийците са мюсюлмани и по техните думи много внимават какво ядат, затова си поръчват само именно такива храни и избягват месо. Паркър иска да пита продавачката дали има телешко в кимбапа, но ползва "моги" вместо "гоги", което превръща изречението му във: "В това има ли комар?"

Което предизвиква объркания поглед на войника.

Следващият въпрос на Джака е колко струва, а отговорът - 2500 вона, или 2,77 американски долара. Средната заплата на севернокорейци е 50 000 - 60 000 вона на месец, или 42,12 долара месечно. Това означава, че корейското суши в Пхенян е доста скъпо - което не е учудващо, там живеят най-заможните, доколкото има такива, севернокорейци. Това е най-богатият град в страната.

Същевременно цените са всъщност смешни. Повечето артикули в менюто варират между 30 и 90 цента.

Защо Паркър плаща с долари? Чуждите валути - евро, паунд и долар са с много по-висока стойност и се приемат и предпочитат навсякъде в тоталитарната държава.

Как снима свободно с хубавия си фотоапарат пред войник? Забранени са снимките на нелицеприятни места. Вместо това той насочва обектива си към модерна кула, една от най-високите сгради в града.

Разбира се, индонезиецът рискува много с видеата, които заснема, и вероятно е наблюдаван от севернокорейските служби. Вероятно досега просто не е заснел нещо, което да застраши живота му.