Ad Config - Website header

 

Article_top

Мариана Кирова

доктор по българска литература

На 1 юни се навършват 140 години от гибелта на Христо Ботев. Фактите, изложени по-долу, са известни на учените в БАН, но не са особено популярни сред широката публика.  А те разказват за това как една идеология и партията й носител се опитват да си присвоят един творец.

 

Малцина знаят, че „Символ-верую на българската комуна” не е на Христо Ботев и че това е една умела и целенасочена манипулация на лявата пропаганда. Цялото поколение в активна възраст днес е било безскрупулно лъгано, и то в училище. Защото Христо Ботев никога не е писал въпросния текст, а творчеството му е било „обогатено” посмъртно, 58 години след неговата гибел.

Всъщност, академичните кръгове и по-точно специалистите по Българско възраждане много добре са знаели това и преди, но конюнктурата не им е позволявала да го кажат на глас. Пръв прави това Илия Тодоров  - учен от БАН, през 1990 г. Но още докато изследването му е под печат в брой първи на сп. „Летописи” от 1991 г., той умира инцидентно - при катастрофа. В началото на 90-те години  да развенчаеш една митологема, изграждана в продължение на 70 години и акуширана от „мозъчните тръстове” на КГБ още от 1934 г., не е безобидно занимание.

Ето за какво става дума. За пръв път текстът излиза на бял свят през 1934 г.,  т. е. 58 г. след смъртта на поета, като „обнародването” е от Георги Бакалов в книгата му „Хр. Ботев”. Там Бакалов съобщава, че публикацията е по препис, а не по оригинал.  А преписа той бил намерил в… Централния архив в Москва. Но кой е Георги Бакалов (1873 – 1939) и какво е правил по това време в Москва?

Георги Бакалов е комунистически деец, член на СРСДП – тесни социалисти, след което анархо-социалист, а от 1920 г. - член на БКП. От 1925 г. до 1932 г. е емигрант в СССР, където бяга заради атентата в църквата „Св. Неделя”.  През 1932 г. той става член на Академията на науките на СССР. Приносът му е, че е превел на български трудове на Маркс и Енгелс, сред които „Комунистическия манифест” на Карл Маркс. Същата година – 1932 г., той се завръща в България. Две години по-късно „огласява” „Символ-верую” и посочва за негов автор Христо Ботев.

Негов съвременник обаче - Михаил Димитров, още в следващите години казва друго – че това твърдение не било вярно, а то само целяло да заблуди официалните власти в България. А Бакалов бил получил въпросния препис от Величко Попов – съидейник на Ботев, емигрант в Галац и учител в тамошното българско училище. Величко Попов бил притежавал оригинала, но го загубил. Обаче преди да го загуби, бил направил препис. (Tози препис, а не оригинал, се пази в Института по история на БАН, секция „Възраждане”).  Оригинал няма, свидетелство, че това е автентичен препис, също няма. Следващата публикация на „Символ-верую” е от 1940 г. – в издание от Киев под заглавие „Христо Ботев. Избрани произведения”, също под редакцията на Георги Бакалов.

След 1944 г. манипулацията, че Ботев е автор на въпросния текст, продължава с пълна сила. Тя продължава и досега, макар редица от литературните изследователи и редактори на изданията и преди 1989 г. коректно да са описали историята на този текст. Тя обаче е дадена с най-ситния шрифт в бележките към изданията, а „Символ-верую” е прокламирано в началото, на титулната страница на изданията. (Напр. „Христо Ботев. Избрани съчинения”. Том 2, С., 1979. На стр. 5 – в самото начало на изданието е въпросният текст, а в бележките на стр. 375 в същото издание със ситен шрифт е посочена историята на текста.)

Но нека се позовем на фактологията в труда на загиналия преди 26 г. изследовател Илия Тодоров, след чиято смърт малцина повдигат темата. Той цитира писмо на Величко Попов до Централния комитет на комунистическата партия от 4 ноември 1921 г. Писмото е по повод 50-годишнината от Парижката комуна и в него Попов казва, че дал на Захари Стоянов през 1887 г. „писмен материал по другаруването ми в Румъния с Ботева”. Но Захари Стоянов нарочно не бил публикувал този текст. Обаче Попов имал препис на „Веруюто”. Илия Тодоров се позовава на спомени на М. Димитров, който е търсил Величко Попов още през 1924 г., за да получи преписи на тези документи. Същата година В. Попов изпратил на М. Димитров препис от "Символ-верую на българската комуна", придружен със следното обяснение: "1871 г. пролетта Ботев живееше с мене в училището в Галац, дето бях учител. През април основахме комунистически комитет. Ботев написа верую на комуната. Поздравихме телеграфически Парижката комуна и тръгнахме да основаваме бюра и в други градове, гдето оставяхме преписи от "Верую". Ст. Загора, 14 юлия 1924 г.”

Изследователят посочва, че според налични свидетелства на самия М. Димитров, той отново се срещнал с В. Попов в Стара Загора през 1925 г. и тогава получил препис и от телеграмата до Парижката комуна. Но по това време, според М. Димитров, „не можело да се мисли за обнародване на подобни документи”. През 1926 г.  М. Димитров заминал за Париж, оставил двата документа на доверено лице, но след завръщането му през 1928 г. се оказало, че лицето изгубило телеграмата. А междувременно В. Попов починал.

При текстологичен анализ се оказва, че цели фрази в „Символ верую” като"обща собственост върху всички имоти", за "единното и неделимо отечество на всички хора", за "сполуката и тържеството на комунизма чрез революция", "бъдащий комунистически строй на целия свят" и др. не са типични за лексиката на възрожденското време, а са част от лексикалната фразеология след Октомврийската революция в Русия. Те навлизат в обръщение в левите среди и у нас след учредяването на Третия комунистически интернационал. Освен това дори и между двата варианта – този на Георги Бакалов, и този на Величко Попов, има разлика – вариантът на Величко Попов съдържа 22 думи по-малко от този на Бакалов. Този факт, както е забелязал през 1990 г.  Илия Тодоров, прави историята „твърде съмнителна”.

Но нека видим откъде тръгва манипулацията. При внимателно изследване на Ботевото творчество можем да приемем, че повод за нея е един надписан от Ботев портрет, който поетът е подарил на Величко Попов и на който пише следното:

”В памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову, Хр. Ботйов, 1 май 1875 г., Букур[ещ]”. (Оригиналът на портрета се съхранява в портретната сбирка на Института за история при БАН.)

Тези „комунистически подвиги”, които имат смисъла на „живеене в комуна”, а не на живеене в комунизма като идеология, са използвани за манипулация от Георги Бакалов, който е публикувал този текст още през 1921 г. Това е употребено и за да се твърди, че Ботев е автор също и на телеграма до Парижката комуна. Въпросната телеграма е обнародвана за пръв път през 1945 г. във в. „Народ”. Оригиналът също бил взет от Захари Стоянов, но Величко Попов пак предвидливо бил направил препис. Такъв документ в архивите на Комуната не е намерен и това е установил още през 1937 г.  М. Димитров. Но както сам той пише, ако телеграмата е била написана, но не е била изпратена, и е била дадена на Захари Стоянов през 1887 или 1888 г. , няма причина З. Стоянов да не я цитира, защото самият той говори с възторг за Парижката комуна. Същото, според Илия Тодоров, важи и за „Символ-верую на българската комуна". 

Въз основа на цялата изложена фактология, Илия Тодоров поставя в изследването си следните въпроси и за „Символ- верую”, и за телеграмата до Парижката комуна:

„Ако през 80-те години В. Попов ги е предоставил на З. Стоянов и той ги е премълчал, скрил или унищожил, защо самият В. Попов не е осведомил още навремето нашата общественост за това? След като си е запазил за всеки случай преписи, защо в продължение на няколко десетилетия той не ги е публикувал, нито пък е споменал някому нещо за тях? Защо, когато през 1921 г. В. Попов уведомява писмено ЦК на БКП, че е намерил след неколкомесечно търсене (от март до ноември 1921 г.) преписа "Символ-верую на българската комуна", документът отново остава непубликуван? Как се е получило така, че през юни 1924 г., когато М. Димитров посещава В. Попов, този препис отново е бил така "затурян", за да не може в близките дни да го има на ръка? Защо самият М. Димитров не е публикувал своевременно  -  приживе на В. Попов - "Символ-верую на българската комуна" или телеграмата до Парижката комуна, ако е бил убеден, че те са автентични? Какво е станало с преписите, въз основа на които В. Попов е направил през 20-те години новите си преписи? Защо цялата тази история става широкоизвестна едва след неговата смърт? Не е ли това продиктувано от желанието да се внуши на българската общественост доверие в този съмнителен документ?”

В творчеството на Ботев – поетично и публицистично, няма и намек за "обща собственост върху всички имоти", няма и исторически данни Ботев и Величко Попов да са разпространявали някъде и сред някои среди въпросния текст. В пространното изследване на Илия Тодоров е цитирано и едно писмо на съратника на Ботев Н. К. Судзиловски-Русел до Г. Бакалов, в което се казва: "Защо ви е Христо Ботев? Нима той не умря, а с него умряха и онова време, и ония условия, субективни и обективни? Умряха, отидоха във вечността и вече никога, никога няма да се върнат. Или вас ви ръководи желанието да свържете своята партия с Ботева? Да пренесете върху нея ореола на неговата памет? И това никак не е добро.”

Днес историята просто се премълчава. Но всеки, който погледне в домашната си библиотека събраните съчинения на Ботев, ще намери там в началото им „Символ-верую” – защото от 1944 г. до 1990 г. всички негови издания започват с това. А ученият Илия Тодоров, пръв дръзнал да съобщи истината, е забравен. Забравен е и неговият съдбовен и последен труд, в който излага фактите за една от най-арогантните литературни манипулации.

Днес дължим да повторим този факт в името на историческата истина. И да го кажем на висок глас, не само в академичните аудитории, като припомним свидетелствата на Захари Стоянов. Ето какво посочва той, когато говори за възгледите на Ботев:

"И в България желаел ли е той Парижката комуна? Ние ще да протестираме в името на неговата памет, че това не е вярно." Това са думи на същия български патриот, който след Освобождението пръв издава събраните съчинения на Ботев и пише „Христо Ботьов, опит за биография”. А тогавашният министър на просвещението Георгий Живков се провиква към него в Народното събрание: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?" И отказва да отпусне „държавни пари” за издаване на стиховете на поета. А Захари Стоянов му отговорил, че от „този вагабонтин” ще направи национален герой. И е успял. А нашата работа днес е да пазим това име и да го изчистим от манипулациите на комунистическата пропаганда.

 
Христо Ботев

доктор по българска литература

На 1 юни се навършват 140 години от гибелта на Христо Ботев. Фактите, изложени по-долу, са известни на учените в БАН, но не са особено популярни сред широката публика.  А те разказват за това как една идеология и партията й носител се опитват да си присвоят един творец.

 

Малцина знаят, че „Символ-верую на българската комуна” не е на Христо Ботев и че това е една умела и целенасочена манипулация на лявата пропаганда. Цялото поколение в активна възраст днес е било безскрупулно лъгано, и то в училище. Защото Христо Ботев никога не е писал въпросния текст, а творчеството му е било „обогатено” посмъртно, 58 години след неговата гибел.

Всъщност, академичните кръгове и по-точно специалистите по Българско възраждане много добре са знаели това и преди, но конюнктурата не им е позволявала да го кажат на глас. Пръв прави това Илия Тодоров  - учен от БАН, през 1990 г. Но още докато изследването му е под печат в брой първи на сп. „Летописи” от 1991 г., той умира инцидентно - при катастрофа. В началото на 90-те години  да развенчаеш една митологема, изграждана в продължение на 70 години и акуширана от „мозъчните тръстове” на КГБ още от 1934 г., не е безобидно занимание.

Ето за какво става дума. За пръв път текстът излиза на бял свят през 1934 г.,  т. е. 58 г. след смъртта на поета, като „обнародването” е от Георги Бакалов в книгата му „Хр. Ботев”. Там Бакалов съобщава, че публикацията е по препис, а не по оригинал.  А преписа той бил намерил в… Централния архив в Москва. Но кой е Георги Бакалов (1873 – 1939) и какво е правил по това време в Москва?

Георги Бакалов е комунистически деец, член на СРСДП – тесни социалисти, след което анархо-социалист, а от 1920 г. - член на БКП. От 1925 г. до 1932 г. е емигрант в СССР, където бяга заради атентата в църквата „Св. Неделя”.  През 1932 г. той става член на Академията на науките на СССР. Приносът му е, че е превел на български трудове на Маркс и Енгелс, сред които „Комунистическия манифест” на Карл Маркс. Същата година – 1932 г., той се завръща в България. Две години по-късно „огласява” „Символ-верую” и посочва за негов автор Христо Ботев.

Негов съвременник обаче - Михаил Димитров, още в следващите години казва друго – че това твърдение не било вярно, а то само целяло да заблуди официалните власти в България. А Бакалов бил получил въпросния препис от Величко Попов – съидейник на Ботев, емигрант в Галац и учител в тамошното българско училище. Величко Попов бил притежавал оригинала, но го загубил. Обаче преди да го загуби, бил направил препис. (Tози препис, а не оригинал, се пази в Института по история на БАН, секция „Възраждане”).  Оригинал няма, свидетелство, че това е автентичен препис, също няма. Следващата публикация на „Символ-верую” е от 1940 г. – в издание от Киев под заглавие „Христо Ботев. Избрани произведения”, също под редакцията на Георги Бакалов.

След 1944 г. манипулацията, че Ботев е автор на въпросния текст, продължава с пълна сила. Тя продължава и досега, макар редица от литературните изследователи и редактори на изданията и преди 1989 г. коректно да са описали историята на този текст. Тя обаче е дадена с най-ситния шрифт в бележките към изданията, а „Символ-верую” е прокламирано в началото, на титулната страница на изданията. (Напр. „Христо Ботев. Избрани съчинения”. Том 2, С., 1979. На стр. 5 – в самото начало на изданието е въпросният текст, а в бележките на стр. 375 в същото издание със ситен шрифт е посочена историята на текста.)

Но нека се позовем на фактологията в труда на загиналия преди 26 г. изследовател Илия Тодоров, след чиято смърт малцина повдигат темата. Той цитира писмо на Величко Попов до Централния комитет на комунистическата партия от 4 ноември 1921 г. Писмото е по повод 50-годишнината от Парижката комуна и в него Попов казва, че дал на Захари Стоянов през 1887 г. „писмен материал по другаруването ми в Румъния с Ботева”. Но Захари Стоянов нарочно не бил публикувал този текст. Обаче Попов имал препис на „Веруюто”. Илия Тодоров се позовава на спомени на М. Димитров, който е търсил Величко Попов още през 1924 г., за да получи преписи на тези документи. Същата година В. Попов изпратил на М. Димитров препис от "Символ-верую на българската комуна", придружен със следното обяснение: "1871 г. пролетта Ботев живееше с мене в училището в Галац, дето бях учител. През април основахме комунистически комитет. Ботев написа верую на комуната. Поздравихме телеграфически Парижката комуна и тръгнахме да основаваме бюра и в други градове, гдето оставяхме преписи от "Верую". Ст. Загора, 14 юлия 1924 г.”

Изследователят посочва, че според налични свидетелства на самия М. Димитров, той отново се срещнал с В. Попов в Стара Загора през 1925 г. и тогава получил препис и от телеграмата до Парижката комуна. Но по това време, според М. Димитров, „не можело да се мисли за обнародване на подобни документи”. През 1926 г.  М. Димитров заминал за Париж, оставил двата документа на доверено лице, но след завръщането му през 1928 г. се оказало, че лицето изгубило телеграмата. А междувременно В. Попов починал.

При текстологичен анализ се оказва, че цели фрази в „Символ верую” като"обща собственост върху всички имоти", за "единното и неделимо отечество на всички хора", за "сполуката и тържеството на комунизма чрез революция", "бъдащий комунистически строй на целия свят" и др. не са типични за лексиката на възрожденското време, а са част от лексикалната фразеология след Октомврийската революция в Русия. Те навлизат в обръщение в левите среди и у нас след учредяването на Третия комунистически интернационал. Освен това дори и между двата варианта – този на Георги Бакалов, и този на Величко Попов, има разлика – вариантът на Величко Попов съдържа 22 думи по-малко от този на Бакалов. Този факт, както е забелязал през 1990 г.  Илия Тодоров, прави историята „твърде съмнителна”.

Но нека видим откъде тръгва манипулацията. При внимателно изследване на Ботевото творчество можем да приемем, че повод за нея е един надписан от Ботев портрет, който поетът е подарил на Величко Попов и на който пише следното:

”В памят на комунистическите ни подвиги брату Вел. Попову, Хр. Ботйов, 1 май 1875 г., Букур[ещ]”. (Оригиналът на портрета се съхранява в портретната сбирка на Института за история при БАН.)

Тези „комунистически подвиги”, които имат смисъла на „живеене в комуна”, а не на живеене в комунизма като идеология, са използвани за манипулация от Георги Бакалов, който е публикувал този текст още през 1921 г. Това е употребено и за да се твърди, че Ботев е автор също и на телеграма до Парижката комуна. Въпросната телеграма е обнародвана за пръв път през 1945 г. във в. „Народ”. Оригиналът също бил взет от Захари Стоянов, но Величко Попов пак предвидливо бил направил препис. Такъв документ в архивите на Комуната не е намерен и това е установил още през 1937 г.  М. Димитров. Но както сам той пише, ако телеграмата е била написана, но не е била изпратена, и е била дадена на Захари Стоянов през 1887 или 1888 г. , няма причина З. Стоянов да не я цитира, защото самият той говори с възторг за Парижката комуна. Същото, според Илия Тодоров, важи и за „Символ-верую на българската комуна". 

Въз основа на цялата изложена фактология, Илия Тодоров поставя в изследването си следните въпроси и за „Символ- верую”, и за телеграмата до Парижката комуна:

„Ако през 80-те години В. Попов ги е предоставил на З. Стоянов и той ги е премълчал, скрил или унищожил, защо самият В. Попов не е осведомил още навремето нашата общественост за това? След като си е запазил за всеки случай преписи, защо в продължение на няколко десетилетия той не ги е публикувал, нито пък е споменал някому нещо за тях? Защо, когато през 1921 г. В. Попов уведомява писмено ЦК на БКП, че е намерил след неколкомесечно търсене (от март до ноември 1921 г.) преписа "Символ-верую на българската комуна", документът отново остава непубликуван? Как се е получило така, че през юни 1924 г., когато М. Димитров посещава В. Попов, този препис отново е бил така "затурян", за да не може в близките дни да го има на ръка? Защо самият М. Димитров не е публикувал своевременно  -  приживе на В. Попов - "Символ-верую на българската комуна" или телеграмата до Парижката комуна, ако е бил убеден, че те са автентични? Какво е станало с преписите, въз основа на които В. Попов е направил през 20-те години новите си преписи? Защо цялата тази история става широкоизвестна едва след неговата смърт? Не е ли това продиктувано от желанието да се внуши на българската общественост доверие в този съмнителен документ?”

В творчеството на Ботев – поетично и публицистично, няма и намек за "обща собственост върху всички имоти", няма и исторически данни Ботев и Величко Попов да са разпространявали някъде и сред някои среди въпросния текст. В пространното изследване на Илия Тодоров е цитирано и едно писмо на съратника на Ботев Н. К. Судзиловски-Русел до Г. Бакалов, в което се казва: "Защо ви е Христо Ботев? Нима той не умря, а с него умряха и онова време, и ония условия, субективни и обективни? Умряха, отидоха във вечността и вече никога, никога няма да се върнат. Или вас ви ръководи желанието да свържете своята партия с Ботева? Да пренесете върху нея ореола на неговата памет? И това никак не е добро.”

Днес историята просто се премълчава. Но всеки, който погледне в домашната си библиотека събраните съчинения на Ботев, ще намери там в началото им „Символ-верую” – защото от 1944 г. до 1990 г. всички негови издания започват с това. А ученият Илия Тодоров, пръв дръзнал да съобщи истината, е забравен. Забравен е и неговият съдбовен и последен труд, в който излага фактите за една от най-арогантните литературни манипулации.

Днес дължим да повторим този факт в името на историческата истина. И да го кажем на висок глас, не само в академичните аудитории, като припомним свидетелствата на Захари Стоянов. Ето какво посочва той, когато говори за възгледите на Ботев:

"И в България желаел ли е той Парижката комуна? Ние ще да протестираме в името на неговата памет, че това не е вярно." Това са думи на същия български патриот, който след Освобождението пръв издава събраните съчинения на Ботев и пише „Христо Ботьов, опит за биография”. А тогавашният министър на просвещението Георгий Живков се провиква към него в Народното събрание: "Каква книга си написал за Христо Ботев? Не го ли знаем какъв вагабонтин беше той?" И отказва да отпусне „държавни пари” за издаване на стиховете на поета. А Захари Стоянов му отговорил, че от „този вагабонтин” ще направи национален герой. И е успял. А нашата работа днес е да пазим това име и да го изчистим от манипулациите на комунистическата пропаганда.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

ДРУГАР

Другарко Нинова!Прочетохте ли този текст? Обсъдихте ли го в структурите на Партията по места? С лъжи и манипулации ли ще продължите да реанимирате Столетницата? Чакам отговор, преди да пусна бюлетината за "алтернативата на сегашното управление".
Анонимен's picture
Анонимен

Малий, скъсали са Ви от минуси. 11 каманиста газ са пропикали и са напълнили паредния паток.
Анонимен's picture
Анонимен

Хибриден Путин

Вкарвам ви го до яйцата.
Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

"Подобряването" на историята от фалшивите доктори "на науките" продължава на страниците на жълтия клуб.
Анонимен's picture
Анонимен

Гостенин

Как пък нищо свято няма за комунистите-болшевики!
Но както е известно комунист лъже дори когато мълчи и крадне дори когато спи!
Анонимен's picture
Анонимен

Гостенка

Как пък нищо свято няма за безродните патриотични фалшификатори на историята! Но както е известно още от ботево време, за десния патриот може да се каже само едно. "И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата."
Анонимен's picture
Анонимен

Много си тъпа ма, Гостенко!

Верен цитат: "само, знайте, за парата,

като човек - що да прави?

продава си и душата."
Анонимен's picture
Анонимен

Гостенка

Да беше попрочел Ботева, вместо да ругаеш, но не би.
Анонимен's picture
Анонимен

стига

Откраднаха и розата от социалдемократите,колко пъти си сменяха имената според ситуацията и политическата обстановка,но най-пъклените им завоевания са убийствата.С една дума комунист.
Анонимен's picture
Анонимен

Ботев Пловдив

И това не е Ботев, нали другарко литератор?: "Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството."
Анонимен's picture
Анонимен

Бай Пешо

Кирова , колко ти плати чичо Сорос ?
Анонимен's picture
Анонимен

Дърт соросоид

Бай Пешо, на Кирова нищо не сме платили, но на тебе ще ти дадем един съвет. Преди да задаваш гламави въпроси, прочети статията и виж, че Кирова е цитирала изследване на Илия Тодоров от 1991 год. А за Илия Тодоров е бил предвиден хонорар от редакцията на сп. "Летописи". И така, бай Пешо, ти вече разбра кой и на кого е плащал. А сега чети - то ще ти е полезно.
Анонимен's picture
Анонимен

Чичо Сорос

Соросоидите нищо не сте платили, щото немате пари за плащане. Вие живеете от това, което ви плащам. Така че не говори от мое име, дрисък, щото ще спра кинтите.
Анонимен's picture
Анонимен

Дърт соросоид

Бай Пешо, ти страдаш от раздвоение на личността. Ти не си чичо Сорос. Ти си един тукашен глупак и рубладжия, така че още много може да приказваш за плащане, но нищо не можеш да сториш. Та така, хайде, остани си със здраве и брой доларите на другите, щото ти самият не можеш да ги печелиш.
Анонимен's picture
Анонимен

Чичо Сорос

Жълти стотинки, евтини са.
Анонимен's picture
Анонимен

Херодот

Крайно време е истинските учени да покажат истинската българска история.Без вредното и пагубно влияние на болшевиците и на ,,големият'' им брат.Човеконенавистният комунистически режим трябва да се изучава в училище...
Анонимен's picture
Анонимен

агент Камен

И аз, и аз, и аз. Дойче Веле, дай парички.
Анонимен's picture
Анонимен

Евгений Лайнов

Не ме забравяйте. И аз съм "професор".
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Лаборант Ваню

Бих се наредил и аз, но малко е ниско нивото. Все пак ние, икономистите на Луканов бяхме черешката на соц. тортата.
Анонимен's picture
Анонимен

Огнян Минчев, катедра "Научен комунизъм"

Истинските учени като мен.
Анонимен's picture
Анонимен

Илиян "Сашо-11" Василев

И мнимите "експерти", бивши доносници като мен.
Анонимен's picture
Анонимен

щщд

Много тайни ще отнесат в гроба си комунистическите изверги без да си платят.
Анонимен's picture
Анонимен

ОТАН

Колкото повече лъжи измислим, толкова повече "тайни" ще има!
Анонимен's picture
Анонимен

OTAH

Още едно непростимо престъпление на комунистите (национални предатели в услуга на Русия) да лъжат децата в училище! "Лявото не винаги убива, но ВИНАГИ лъже." Н. Г. Давила
Анонимен's picture
Анонимен

Вергил

Знам само, че като начален учител през 80-те изрично ми забраняваха да изтъквам разлика между революционерите Ленин, Левски, Ботев т.н.
Анонимен's picture
Анонимен

ОТАН

Добре ви залъгваме простаците. Ще ви научим да се радвате и на изнасилените от американските черни пехотинки жени и момичета около базите.
Анонимен's picture
Анонимен

РасПутин

Я каква активност на комунделите!Заболяло ги е....Тяхната свърши!
Анонимен's picture
Анонимен

РасПутин

Но и ние соросоидите не отстъпваме, само един сме, а сме написали глупости като за петима.
Анонимен's picture
Анонимен

путиняк

И ти ли мразиш Путлер?
Анонимен's picture
Анонимен

РасПутин

Мразя го в червата. Дай сега некой лев, че от Сорос не стигат, само за единия хляб плаща цицията му чифутска.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията