Надпреварата за генерален секретар на ООН се нагорещява с втория кръг от изслушвания, насрочен за 7 юни, а със скорошната номинация на аржентинката Сусана Малкора и словака Мирослав Лайчак броят на официалните кандидати стана 11. Последната дума, както и преди, имат петте постоянни членки на Съвета за сигурност, и макар те обикновено да крият кардите си, слуховете край централата на ООН в Манхатън гласят, че Великобритания не е впечатлена от първоначалната група източноевропейски кандидати.

Докато коментаторите публикуваха подробно важните фактори в надпреварата, свързани с пола и географията, трябва да бъде направена и разлика между вътрешните и външните хора в ООН, всеки от които си има своите "за" и "против". С продължаващото все още състезание си струва да погледнем по-отблизо двама от кандидатите - един вътрешен и един външен човек в ООН, за да видим какви са техните перспективи.

 

Вътрешен човек - Ирина Бокова (България)

 

Българката Ирина Бокова използва своя значителен опит от ООН в кампанията си. Тя е генерален директор на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) от 2009 г. Родена през 1952 г., Бокова израства в София във видно и влиятелно комунистическо семейство, което повдига някои въпроси около кариерата й. Бащата на Бокова е бил главен редактор на водещия в страната комунистически вестник ("Работническо дело" - б.р.), а тя е влязла млада в комунистическата партия. Тя признава този факт, но пояснява, че е било по необходимост, а не по избор. През 2009 г. тя заяви пред един журналист (от в. Ню Йорк таймс - б.р.):

"През целия си живот съм показвала, че подкрепям политическата трансформация в моята страна. Нямам от какво да се срамувам"

Подобно на други деца на елита, Бокова е учила в Московския държавен институт за международни отношения, където получава магистърска степен през 1976 г. Освен своя роден български, тя говори английски, френски, испански и руски.

През 1997 г. Бокова постъпва в министерството на външните работи и отива на работа в мисията на страната си в ООН в Ню Йорк и като делегат на Конференцията на ООН по правата на жените. като депутат (1990-1991 и 2001-2005 г.) тя се бори за членството на България в ЕС и НАТО и участва в изработването на нова конституция. Между депутатските си мандати Бокова е временно изпълняваща длъжността външен министър, а след това - едновременно посланик във Франция, Монако и Юнеско (2005-2009).

Като шеф на ЮНЕСКО Бокова събира нееднозначни отзиви за себе си. Някои похвалиха енергията и ангажираността й към Организацията, в която тя се фокусира върху половата равнопоставеност и образованието за всички, като същевременно се бореше срещу расизма, антисемитизма и екстремизма. Други разкритикуваха управленските й качества и подхода й по отношение на финансовата криза в ЮНЕСКО (когато Организацията загуби 22 процента от бюджета си през 2011 г., когато САЩ спряха финансирането й, след като ЮНЕСКО гласува Палестина да бъде приета за неин член).

Бокова бе изправена пред трудна битка при номинирането си за генерален секретар на ООН. Тя получи подкрепата на страната си от социалистическото правителство още през 2014 г., но то падна малко след това и се говореше, че новите управници предпочитат друга българка - зам.-председателя на Еврокомисията Кристалина Георгиева. В крайна сметка Георгиева оттегли името си, а номинацията получи Бокова. Витаят обаче слухове, че Георгиева може да се завърне в надпреварата.

Някои коментатори изтъкнаха Бокова като ранен фаворит заради опита и в ООН и твърденията за близост с Москва. Някои събития напоследък обаче може да навредят на кандидатурата й.

► Първо, като от вътрешен човек наблюдатели от ООН имаха високи очаквания от изслушването й пред Общото събрание. Някои обаче имаха усещането, че представянето й бе разочароващо и недостатъчно по същество. Аз например бях изненадана, когато на въпрос как ще засили комуникацията в ООН тя призна, че не е мислила за това.

► Второ, Бокова е обвинявана, че неправомерно е назначила бразилска служителка на висок пост в ЮНЕСКО. Твърди се, че обвиненията са били предизвикани от разследване, за чието започване през 2015 г. е помогнал британският посланик в ЮНЕСКО. говорителят на Бокова отрече твърденията, но някои се чудят дали отношението на Лондон към дейността й няма да навреди на нейната кампания.

 

Външен човек - Весна Пусич (Хърватия)

 

От друга страна, хърватката Весна Пусич има голям опит, но е подчертано външев човек за ООН. В тази си роля тя се зарече да елиминира жаргона на ООН, като се пошегува:

"През половината от времето нито един човек, който е с всичкия си, не може да разбере какво говорят тези хора."

Родена през 1953 г., Пусич израства в Загреб в семейството на интелектуалци, в което по думите й политическите и културните дебати на масата по време на вечеря са били нещо нормално. Социолог по образование, тя получава баакалавърска степен (1976 г.) по социология и философия и докторска степен (1984 г.) по социология в университета в Загреб. Пусич започва научната си кариера, като се издига от изследовател до доцент  по социология. От млади години се занимава и със социална дейност, като е съосновател на първата феминистка организация в бивша Югославия. По-късно оглавява мозъчен тръст, занимаващ се с насърчаване на мира в региона.

Пусич влиза в политиката в началото на XXI век първо като партиен лидер и депутат, а след това като първи вицепремиер и министър на външните работи и европейските въпроси. През 2007-2011 г. оглавява Хърватския национален комитет за наблюдение на преговорите за влизане в ЕС и смята за едно от върховните си постижения приемането на страната в Съюза през 2013 г. В момента Пусич е зам.-председател на хърватския парламент. Тя бе номинирана за генерален секретар на ООН от сдалия властта хърватски премиер (Зоран Миланович - б.р.) въпреки неяснотите около позицията на дошлото след него на власт правителство за нейната кандидатура. Пусич е по-малко активна публично от някои други кандидати и сама си плаща самолетните билети и хотелските нощувки по време на кампанията.

Вместо да изтъква липсата си на опит в ООН, Пусич се очертава като един вид "конфликтен вътрешен човек". Тя изтъква, че опитът й на човек, живял в мир и война в страна, която хем е получавала, хем е давала помощи за развитие, е създала у нея чувството на разбиране и съпричастност, което е важно в ООН.

"Може би е твърде много да се очаква, че един генерален секретар може да промени страните. Но много би помогнало, ако той моге да разбере и знае какво означава да говориш с хората в една старна или да се сблъскаш със ситуацията в една страна преди или по време на конфликт", казва тя.

Повечето от изявлението на Пусич по време на изслушването й пред Общото събрание на ООН бяха, честно казано, незабележими. Представянето й обаче бе белязано от малко на брой страстни и конкретни призиви. В един от ярките моменти тя заяви, че никога не е виждала организация или човек, които да не са несъвършени, и че да признаеш проблемите на една организация е част от подготовката да работиш с нея. Отявлен защитник на равенството между половете и правата на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, Пусич не се разколеба дори когаато Саудитска Арабия я предупреди да не налага социалните си ценности на другите, като изтъкна, че поставянето на преден план на спорни въпроси не е заплаха, а по-скоро служи като "храна за мисълта".

Докато Пусич е дълбоко уважавана в дипломатическата общност, няколко коментатори намекват, че защитата й на хората с нетрадиционна сексуална ориентация и подчертано прозападната биография може да й струват подкрепата от страна на Русия. Освен родния си хърватски, тя говори английски и немски. Незнанието на френски обаче може да повдигне въпроси от страна на Париж, който по традиция настоява генералният секретар да знае френски (макар езиковите мъки на Бан Ки Мун да показват, че Франция дава заден ход в това изискване). Въпреки това един наблюдател в ООН казва, че Пусич дори е подхвърлила, че не вярва да получи този пост.

 

Поглед напред

 

При всички положения ще бъде важно събитие генерален секретар на ООН да стане или вътрешен, или външен човек. Бившият генерален секретар Кофи Анан - единственият в историята, избран сред редиците на ООН, се облагодетелства от дълбокото си разбиране на културата и вътрешните дела на ООН. Но лоялността му към Организацията го накараха да си затваря очите за недостатъците. Като външен човек настоящият генерален секретар Бан Ки Мун донесе някои нови перспективи. Той обаче зае поста, без да разбира напълно протокола на ООН и почти незабавно се сблъска със страните членки, когато въведе структурни реформи без обичайните консултации.

Въпреки че Бокова и Пусич безспорно са способни за поста, макар и по различни начини, в крайна сметка може и нито една от двете да не се възкачи на най-високото стъпало в ООН. Ще научим повече по въпроса дали Бокова може да се пребори с критиките срещу нея или дали Пусич може да изпъкне по-силно към края на юли, когато се очаква Съветът за започне процеса на индивидуални консултации.

------

* Авторката е австралийска журналистка. Препечатваме коментара й от местното издание "Интърпритър". Заглавието е на Клуб Z.