Ad Config - Website header

 

Article_top

Илиян Василев

Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност. Има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията, произведена от Мариците. 

Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна. 
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължават да звучат еретично, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.

Намеренията да се затвори въгледобива и енергетиката в "Марица-Изток", днес може да граничи с престъпление. Затова е и тема табу. 
Не бързайте да приписвате всичко случиващо се на възобновяемите енергийни източници и на милиардите субсидии, които се наляха, за да има тази индустрия.

Спорно е доколко субсидиите за ВЕИ изобщо изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях имат приписвания им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и ВЕИ от биомаса. 

Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да се преструктурира, да реагира гъвкаво и да остане конкурентоспособна на регионалния пазар. 

Проблемът от липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвишаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, предвид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цената им е предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия, произведена от тях. А растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението изключително тежко.

Правителството и регионалните власти трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направят така, че нито районът, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Ще изчезнат активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност и ако нямаме стратегия за прехода след тях, загубата от нетна ще стане абсолютна. 

Не е нито първият, нито последният случай, в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора, ударът от предизвестената гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Не мислете, че друг освен пазарът затваря индустрии. У нас нито цената на въглищата, нито цената на генерацията от тях може да реагира на пазарните импулси.  

Съществуват няколко варианта за случване на прехода, които при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичният вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т. е. трансформационният баланс остава положителен.

Не може и не трябва да се изключват и вариантите, при които индустрията се оказва по-резистентна, отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.

Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.

Затова отговорите, които си задаваме днес, са как по-добре и по-бързо да иновираме, да диверсифицираме и да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите. 

Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.

Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес, който генерира доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности, при които просто се ликвидира сегашната дейност. Другият вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите,  ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при която се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата- чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.

Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Въглишната енергетика вече е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки, ще трябва да описваме нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.

Трябват ни визия, план за действие и решителност. Днес.

 
След години на агония, протести и взаимни обвинения между институциите ТЕЦ "Варна" спира на Нова година.

Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност. Има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията, произведена от Мариците. 

Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна. 
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължават да звучат еретично, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.

Намеренията да се затвори въгледобива и енергетиката в "Марица-Изток", днес може да граничи с престъпление. Затова е и тема табу. 
Не бързайте да приписвате всичко случиващо се на възобновяемите енергийни източници и на милиардите субсидии, които се наляха, за да има тази индустрия.

Спорно е доколко субсидиите за ВЕИ изобщо изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях имат приписвания им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и ВЕИ от биомаса. 

Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да се преструктурира, да реагира гъвкаво и да остане конкурентоспособна на регионалния пазар. 

Проблемът от липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвишаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, предвид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цената им е предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия, произведена от тях. А растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението изключително тежко.

Правителството и регионалните власти трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направят така, че нито районът, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Ще изчезнат активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност и ако нямаме стратегия за прехода след тях, загубата от нетна ще стане абсолютна. 

Не е нито първият, нито последният случай, в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора, ударът от предизвестената гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Не мислете, че друг освен пазарът затваря индустрии. У нас нито цената на въглищата, нито цената на генерацията от тях може да реагира на пазарните импулси.  

Съществуват няколко варианта за случване на прехода, които при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичният вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т. е. трансформационният баланс остава положителен.

Не може и не трябва да се изключват и вариантите, при които индустрията се оказва по-резистентна, отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.

Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.

Затова отговорите, които си задаваме днес, са как по-добре и по-бързо да иновираме, да диверсифицираме и да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите. 

Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.

Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес, който генерира доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности, при които просто се ликвидира сегашната дейност. Другият вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите,  ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при която се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата- чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.

Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Въглишната енергетика вече е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки, ще трябва да описваме нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.

Трябват ни визия, план за действие и решителност. Днес.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

зрял мъж

Ще се ориентираме към шистовия газ.
Лаборант Ваню's picture
Лаборант Ваню
Лаборант Ваню

Лаборант Ваню

Защо този оранжев земеделец от низшата каста на комунистическото БЗНС не ходи да сади картофи, а списва глупости из разни уебсайтчета?
Анонимен's picture
Анонимен

ВАНЮ ОТ ВИСОТАТА НА КОЕ ТВОЕ КАЧЕСТВО,КРИТИКУВАШ ДОКАЗАЛ СЕ ЧОВЕК?МИ ТОЙ Е ТОВА КОЕТО ТИ НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕШ.ТИ ВАНЯ СИ МАРГИНАЛ .
Анонимен's picture
Анонимен

Млъкни,бе, прекалено си тъп!
Анонимен's picture
Анонимен

България е на пето място в Европа и на 32-ро в света по процент от населението, живеещо в условия на съвременно робство според ново изследване на австралийската неправителствена организация Walk Free Foundation за Световния индекс на робството за 2016 г.
Анонимен's picture
Анонимен

БСП намигна другарски на ГЕРБ пред паметника на Живков в Правец

БСП предприе днес първата стъпка към бъдещото си открито сътрудничество с ГЕРБ като послание към общия им електорат. За целта разпрати снимка на новото ръководство на партията в имота на родоначалника на БСП и ГЕРБ Тодор Живков.
Анонимен's picture
Анонимен

hi hi

Абсолютно,виж карикатурата в "СЕГА". Комарко ги е заковал на дъската на срама.
Анонимен's picture
Анонимен

Петков

Изключително важна тема, по която никой не работи и промяната ще се случи с или без нас. Но вижте равнище на коментарите за да разберете равнището на проблема и капацитета за неговото решаване
Анонимен's picture
Анонимен

У нас и ВЕИ.тата са символ на декададанса, защото вместо да подобрят енергийния микс го дърпат нагоре към по-високите цени.
Анонимен's picture
Анонимен

.

А защо е така?
Анонимен's picture
Анонимен

Сравнете какви са цените на електрическата енергия произведена от газ в Гърция и Турция и ще разберете защото нашите въглищни централи са обречени.
Анонимен's picture
Анонимен

Jon

Тогава защо Турция и Гърция копуват ел енергия от НЕК която пък е произведена от Мариците.
Анонимен's picture
Анонимен

.

Похвална гражданска активност, а и правилно разсъждаваш, но може ли такъв ПРАВОПИС! Как се пише "купувам" ?!
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Защо лаборанта плюе положението в днешна България.Защото го е яд,че не сме в един лагер със съветска русия и по всевъзможни начини такива като него саботират и пречат за демократизирането и.
Анонимен's picture
Анонимен

71

Г-н Василев, когато българската политическа класа има за цел българското добруване, а не собственото си оцеляване, то тогава ще събере експерти, които да съставят план за оптималното развитие на енергетиката в дългосрочен мащаб. Вместо това, неизкушената публика получава лъжи, изсипани от представители на отделни енергийни лобита. Ще дам пример с „американските” централи, служещи на извратената българска политическа паплач за политическо клеветене, а не за прагматичното им оценяване като част от енергийната ни система. Не е много трудно, даже за лаик като мен, да се установи хронологията за навлизането на тези централи в енергийната ни система. Това стана по времето на управлението на НДСВ, от което и Вие бяхте част. Макар и не на енергийното, а на дипломатическото поприще. Лъжата, която и до ден днешен се мултиплицира е, че Костов е сключил на 13 юни 2001 неизгодно за България споразумение с някакви много кофти американци.
Анонимен's picture
Анонимен

Не може да не знаете, че Споразумението от 13.06.2001 влиза в сила единствено след изпълнението на следните условия:
• Прехвърляне на собствеността • Одобрение от регулаторния орган на методиката за изчисление на цената за мощност и електроенергия • Издаване на лиценз от регулаторния орган • Осигуряване на финансирането
Утвърждаването от регулаторния орган на елементите и начина на общото плащане, както и на цената на електроенергия и на ескалационната формула е осъществено на 4 февруари 2002 г с Решение 04 на ДКЕР.
Лицензирането е осъществено на 28 юни 2002 г. с Разрешение за изграждане на нов ТЕЦ с брутна мощност 670 МВт (±15 МВт) на площадката на ТЕЦ "Марица изток І" и е с №Р-002/ 28.06.2002 г.
На 20 септември 2002 г. се сключва споразумение между AES и НЕК. В Апендикс D, таблица 2 е заменена с нови срокове. За крайна дата на подписване на Финансовото споразумение се посочва 31 март 2003.
Анонимен's picture
Анонимен

71

В препъни камък започва да се превръща доказателството за финансиране, изискуемо от споразумението от юни 2001. За да се отпусне такъв кредит , кредитиращата институция изисква писмо за политическа подкрепа от правителството. Правителството на НДСВ издава такова писмо. Но AES продължава да не предоставя документ за осигурено финансиране. Сролът 31 март е пропуснат. При българско желание е налице условие за прекратяване на споразумението от юни 2001. Но не би. През август 2003 ДКЕР заплашва AES, че ако до 30 септември 2003 не предоставят доказателство за финансиране, ще отнеме лиценза им за проект ТЕЦ Марица-Изток 1. Дума дупка не прави и с Решение № И2-Р-002/ 29.9.2003 г. срокът за представяне на доказателства се удължава до 30.11.2003. Съответно следват и Решения за промени в сроковете за изграждане. Което отмества срока за задължително изкупуване. Съшата сага е и при площадка Марица 3. Но и НДСВ и тройната коалиция и Борисов (рязал лентата на Изток 3) повтарят в шамански унес – Костов е виновен. И подвластните им медии повтарят като ехо- Той е! Абе, България уби дете, та няма Костов да е виновен за всякакви вини.
Анонимен's picture
Анонимен

Точен коментар
Анонимен's picture
Анонимен

71

Извинете, но кое му е точното? Да видяхте оценка на изчерпването на въглищата в Марица по години? Да видяхте оценка с каква технология да бъдат заменени основните централи по години? Не! Не видяхте! Видяхте препоръка към фирмите да заменят енергийните си източници със слънчеви. Няма лошо в препоръката. Готина е! Но оценката за готиност си я правят фирмите. А написаното от г-н Василев за въглищата е равнозначно на мнението, че запасите от въглеводороди в света се изчерпват – нефт, газ, въглища, диаманти. Ами да! Изчерпват се! И какво? Май следват "Откровенията на Йоанна" или по народному "Апокалипсис"!
Анонимен's picture
Анонимен

Силовик

Половината читатели ще го сметнат за луд, други за лобист а най-важното е че въглищата просто не са конкурентни.
Анонимен's picture
Анонимен

71

Конкурентни на какво? На атом? Защото за основни централи, за сега, няма трета конкуренция! Полша, която притежава запаси от въглища, не мисли да ги загърби. Ние притежаваме нискокачествени въглища, които стават за добиване на енергия. Има и минуси - емисиите на въглероден двуокис и разни други гадости в атмосферата. Има и плюсове - собствени източници и висок доход на местното население. Заето в добив на въглища и в три централи, използващи тези въглища. А при атома няма ли ги гадостите? Къде ще се погребват ядрените отпадъци? Ползите ги напишете Вие.
Анонимен's picture
Анонимен

Ако народът иска да плаща високи цени ще има за профсъюзите в мини Марица, ако не иска са обречени.
Анонимен's picture
Анонимен

Читател

Сериозна тема, отдавна плаче за сериозен анализ и разработване на стратегии за бъдещото развитие на енергетиката в България. За съжаление, предложеният материал не отговаря на очакванията - повърхностен, не почива на сериозен анализ на фактите, преобладават привнесени от чужди източници идеи, които не са съобразени с реалностите в страната ни. А поприкритата идея да се използва газ за генерация на ел. енергия е направо опасна - бързо може да доведе до още по-голяма зависимост от доставчика на природен газ (газовите турбини са истински жадни лами). Твърдението пък, че газът ще остане евтин е изсмукано от пръстите, поне що се отнася до България. Както и да е, факт остава, че България и в обозримо бъдеще ще разчита на следните три направления в енергетиката:
1. Минно-енергийния комплекс "Марица Изток". Там бяха изградени на практика две нови централи, наистина на съвременно равнище, които, заедно с третата, ТЕЦ-2, също реконструирана, осигуряват над 50% от обичайния ел. товар на системата. Такъв подход съответства на тенденциите в Европа - да се разчита на въглищата, като чрез съвременни ( но и за жалост скъпи) технологии да се неутрализира вредното въздействие на въглищата върху екологията. Не случайно, през 2011 бяха едновременно въведени новата централа в Гълъбово и ТЕЦ Нойрат при Гревенбройх в Германия - от един и същи изпълнител и по сходни проекти (немската е по-голяма). Тук имаме времеви хоризонт за поне 40 години, ако успешно се справяме и с въгледобива там.
2. Атомната енергия - за съжаление, още дълго ще бъдем зависими от "Мирния атом" и разчети и стратегии следва да се съобразяват с този факт. Не е ясно защо Василев премълчава АЕЦ.
3. Възобновяемите източници - водните централи са традиционни за България, тук има изградена база и натрупан опит. Трябва да се преразгледа подходът към слънцето и вятъра - за да има ефект от тези бързо налагащи се новости, да се следва примерът на водещите страни и ако е възможно, да се загърбят алчните апетити на дузина "наши" момчета в този бранш. Тук сме песимисти...
В заключение: темата е важна и трябва да се дискутира. Ще каже някой - защо в такъв форум, тук често нивото е ниско? А има ли дискусии в специализираните среди? Не се чува. Къде са специалистите, къде е анализът? С енергетика се занимават няколко политически играчи , това виждаме от телевизора. Струва си да продължите, като привлечете по-широк кръг специалисти.
Анонимен's picture
Анонимен

71

Пълно съответствие с Вас! Инженер съм, но не в тази област. Но бившата ми професия ме е научила да чета и да мисля.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията