Идния понеделник министрите на енергетиката на Европейския съюз ще обсъждат основен елемент на изграждащия се Енергиен съюз – решение за създаване на механизъм за обмен на информация за междуправителствени споразумения и за правно необвързващи документи между държавите-членки и трети страни в областта на енергетиката. Целта на дискусията е да бъде постигнато съгласие. Но на последното обсъждане в Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР) Гърция и Унгария обявиха, че няма да подкрепят текста. Кипър, Полша, Румъния и Словения казаха, че ще продължават да мислят върху националните си позиции, а Обединеното кралство съобщи, че ще се допита до парламента за своята.

Механизмът би дал право на Европейската комисия да прави оценка на въздействието на тези споразумения, преди те да се подписани, т.е. да се изказва доколко те съответстват на европейското законодателство. Той би заменил сега съществуващо решение (№994 от 2012 година) за обмен на информация, което Комисията намира за неефективно. Това показа случаят с прекратения руски проект “Южен поток”, в който седем държави-членки, включително България, имаха двустранни споразумения с Русия, противоречащи на Третия енергиен пакет, европейското законодателство в областта на енергетиката. Оказа се, че тяхното предоговаряне е изключително трудно, поради което Комисията поиска отсега нататък да преглежда предварително черновите на такива споразумения.

Правомощието,  което Комисията иска, повдига въпроси за съответствието на проекторешението с изискванията за субсидиарност и пропорционалност на европейското законодателство, т.е. ЕС да не взема власт по право принадлежаща на държавите-членки и да се намесва съразмерно с величината на проблема. Оценката на въздействието не значи, че Комисията ще може да забранява на държавите да упражняват това, което е тяхно суверенно право – да сключват международни споразумения. Тя обаче ще може да ги предупреждава за това съвместими ли са те със съюзното законодателство.

Откакто Комисията направи законодателното предложение през февруари т.г., в дискусиите по него държавите постигнаха ред компромиси. Като най-съществен сред тях изглежда предварителната оценка на въздействието да се прави само за споразумения, които засягат търговията с природен газ, докато за другите видове енергия тя да се прави, както досега, след сключването им.

Европейският парламент е започнал да разглежда проекта през април и се очаква да гласува по него през октомври. Докладчик е полякът Здислав Краснодебски от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Според съгласувания дотук тук текст механизмът ще обхваща не само споразуменията за доставки и за складиране, но и за строеж и за управление на инфраструктура.

Държавите-членки биха били задължени възможно най-рано да предупреждават писмено Комисията за намерението си да сключат ново енергийно споразумение или да изменят старо и да я държат в течение за всички развития в преговорите.

Задължението за предварително информиране не се отнася за търговските споразумения между компании. Информацията се предоставя на интернет платформа на Комисията.

Проектът предвижда Комисията да може да консултира държавата-членка по време на преговорите, държавата сама да поиска такава помощ, дори Комисията да участва в преговорите като наблюдател.

В случай на съмнение за несъответствие на договаряното споразумение с енергийните правила на вътрешния пазар на ЕС и с неговото законодателство за защита на конкуренцията, Комисията трябва да съобщи това на държавата-членка в срок от шест седмици, след като е била уведомена. Ако не го направи, това значи, че няма съмнения. В случай че има такива, тя трябва да се обоснове пред държавата-членка до 12 седмици след нотификацията.

Държавата не може да подписва споразумението, ако Комисията е я уведомила, че има съмнения. Тя би била длъжна да изчака тяхната мотивировка, а след като я получи, да я вземе в максимална степен под внимание.

В уведомленията си до Комисията държавите ще могат да посочват информацията, която смятат за конфиденциална от търговска или друга гледна точка, така че тя да не бъде споделяна с другите държави от ЕС. Комисията ще изпраща до тях достъпната информация в специална сигурна директория. Молбите за конфиденциалност на информацията не бива да ограничават достъпа на Комисията до нея. Тя обаче трябва да гарантира нейното опазване.

Още текстове от автора можете да прочетете в неговия блог.