Преди недостигът на сън бе почетен знак - признак, че сте зает, важен и много търсен. Дрямката означаваше да загубиш, а спането бе за несретниците. Днес обаче книгата "Революцията на съня" на Ариана Хъфингтън - призив за спане, който обещава да промени живота ви "само за една нощ", е бестселър на в. "Ню Йорк таймс", а Хъфингтън кръстосва страната и зове хората "да спят по пътя си към върха".

Същевременно индустрията на съня усети тенденцията и много стартъпи преосмислят къде, кога и как спим, както и колко сме готови да платим от това. Компании като Casper печелят милиони от промяната на пазара за матраци. Спални салони като YeloSpa пускат хората да подремнат само за по 1 долар на минута.

За по-заможния поспаланко луксозните хотели предлагат "спане в усамотение". За 1000 долара получавате вечеря и филм за съня, Може да не искате да ползвате традиционните ви пижами. Един влагоотводняващ костям за по-прохладно вечерно спане ви струва 66 долара. А ако сте у дома, можете да си обновите спалнята с всичко от покривка на матрака (249 долара) със сензор, който следи съня ви, до маска, контролираща мозъчните ви импулси (299 долара), която прави съня ви по-здрав.

"Сънят е един от главните обединители на човечеството", пише Хъфингтън в една от многото си статии за съня.

Но докато необходимостта от сън може да е един от обединителите на човечеството, възможността днес да спиш здрав сън нощем е символ на големите разделения в обществото.

Да спиш достатъчно не е само въпрос на оценка ня съня, която ти стига да си легнеш в точното време. Това е въпрос да си легнеш в точния квартал и в точното тяло. Редица проучвания показват, че е по-вероятно да спите лошо, ако сте беден. Трудно е да спите, ако сте притеснен за вашата сигурност или или не сте имали достатъчно храна. Трудно е да спите, ако сте един от 15-те милиона американци, работещи извънредно и на смени. Изследователите откриха също, че има разлика и в спането на белите и чернокожите. Едно проучване показва, че докато белите хора спят средно по 6,85 часа, афроамериканците спят средно по 6,05 часа. При тях и качеството на съня е по-ниско. Според специалистите това се дължи частично да стреса и дискриминацията.

Искате ли да знаете кой спи най-много и най-добре в Америка? Това са богатите бели жени. Които, ако смея да отгатна, са от същия демографски слой, за който Хъфингтън е предназначила книгата си. Хъфингтън позиционира издигането в култ на съня като "революция", но в действителност това е ребрандинг (изменение на името, логото или визуалното оформление на образа на дадена търговска марка - б.р.). Да спиш достатъчно е новата "тенденция" - това е съвет към този 1 процент от хората, които не забелязват социално-икономическия слон в стаята. напълно реалната кризаа на съня, пред която сме изправени, не се свежда до няколко богати хора, които си мислят, че това е губене на време. (О, ако се чудите Шерил Сандбърг1 подкрепи книгата на Хъфингтън, като каза: Понякога трябва да спим, за да свикнем." Точно така. Само че първо брифирайте помощниците ви.)

Докато сънят в момента е на мода, имам чувството, че това ще трае кратко. Сънят може да е стимул за добра работоспособност, но неефективен. Същинската печалба е да намериш начин да откажеш лишаването от сън така, че хората да могат да функционират с по-малко сън. Без да бъде изненада, военните са начело в това проучване. През 2008 г. Пентагонът публикува проучване, озаглавено "Работоспособността на човека". То проучваше възможността войниците да си вършат най-добре работата само след два часа сън.

"Представете си да бъде моделиран човек, който е спал колкото един жираф (1,9 часа нощем). Това ще доведе почти до двойно понижаване на броя на жертвите. Врагът ще има нужда да увеличи с 40 на сто боя на войските, за да компенсира това предимство."

Проучването хвърля светлина върху ефекта на ампакините - вид лекарства, които модулират невромедиаторите в мозъка, за да елиминират ефектите от лишаването от сън.

Хората могат да открият начин как да хакнат съня. Да прекараш една трета от живота си в безсъзнание вече няма да бъде лукс. Това ще бъде нещо, което само бедните ще бъдат принудени да правят. И на този етап може би ще ни трябва изцяло нов вид революция на съня.

-----

1Шерил Сандбърг е главен оперативен директор наа "Фейсбук".

 

* Авторката е американска журналистка и специалист по стратегията на брандинга. Препечатваме статията й от британския  вестник "Гардиън".