С обичайните обвинения между депутатите, стигащи както винаги до Виденовата зима, днес парламентът одобри два гарантирани от държавата заема от по €300 млн., които Фондът за гарантиране на влоговете на банките ще може да използва при евентуални проблеми, свързани покрай стрес тестовете на банките. Заемите бяха одобрени от правителството още през февруари.

ОЩЕ €300 МЛН. ДЪЛГ ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА БАНКИТЕ

И понеже много често срещаме най-различни твърдения за дълга, дефицита и фискалния резерв, ето една графика, която събира всичко накуп, представена във фейсбук от икономиста от "Индъстри уоч" Лъчезар Богданов.

Следват и неговите обяснения, озаглавени "Кратка „аритметика“ на фискалната история в България за последните 15 години":

- В периодите, когато има приватизация, приходите от нея позволяват свиване държавния дълг и/или увеличаване на фискалния резерв;

- В периодите, когато има бюджетен дефицит, отчитаме намаляване на резерва и/или увеличаване на дълга;

- В периодите на бюджетен излишъкът резервът нараства и/или дългът намалява;

- Когато правителството трябва да финансира изплащането на депозити на фалирала банка, това води до увеличаване на дефицита, а след това – виж по-горе;

- Ако се емитира дълг в период с бюджетен излишък, едновременно се увеличава дълга и фискалния резерв

- Когато се погасяват стари дългове без нова емисия на дълг, приватизация или бюджетен излишък, то резултатът е спад на резерва.

Всичко това е видно от данните за периода 2001-2016 г., когато в България имахме от всичко: години с дефицит и излишък, с и без приватизация, с и без емисии на нов дълг или погасяване на стар.

ОРЕШАРСКИ: В НАЧАЛОТО НА ДЪЛГОВАТА СПИРАЛА СМЕ