Блогът "Meanwhile in Budapest" публикува изповед на анонимен автор, който излага емоционално и обосновано седем причини да напусне Унгария. Той е представен като норвежец с унгарски корени, избрал да живее в родината на родителите си. Но днес решил да си тръгне заради управлението на Виктор Орбан. Материалът, чието и дело да е, рисува една доста неприятна картина на съвременна Унгария. В същото време аналогията с България се натрапва почти във всяко изречение. Оказва се, че и Унгария си има своите Lafka. Оригиналното заглавие на текста е "7 причини да напусна Унгария".

През 1956 г. баща ми напусна Унгария, след като Съветският съюз смачка революцията. Той не участваше в битките, избра да напусне страната заради перспективата да живее по-добре в некомунистическа държава. 

През 1976 г. майка ми реши да напусне Унгария, след като срещна баща ми. Те се срещнали по време на едно от посещенията му в страната, решили да живеят заедно, решили да живеят в Норвегия.

Аз отраснах в Норвегия, но исках да уча в Унгария. Харесвах Будапеща заради архитектурата, многото арт кина, театрите и моите нови приятели.

След като завърших университета, започнах работа в един от много центрове за услуги, ръководен от мултинационални компании. Годината беше 2008-а и въпреки икономическата криза и глупавото социалистическо правителство, мнозина се надяваха, че идват по-добри времена.

Не бях привърженик на партията на Виктор Орбан ФИДЕС, но наивно вярвах, че поне икономическата им политика ще е по-добра, макар и не идеална. Продължавах да вярвам, че имам бъдеще в Унгария, въпреки че никога нямаше да печеля толкова пари, колкото в Норвегия. Бях готов да направя този компромис, за да живея във вълнуващ град в сърцето на Европа. Като част от  нова икономика, много от нас вярваха, че в дъргосрочен план заплатите и жизненият стандарт ще се повишават за повечето унгарци. 

Днес, Будапеща е едно потискащо място, много от арт кината са затворени. За директори на някои от театрите са назначени хора, верни на ФИДЕС, обикновено чрез нагласени конкурси, прогонвайки талантливите хора. Старите красиви сгради продължават да се рушат, а бедността е по-видима отвсякога.

Държавата се интерисува повече от забогатяването на политиците и олигарсите, които са близки на премиера Виктор Орбан, отколкото да улесни живота на гражданите си. Докато инфраструктурата, използвана от обикновените хора буквално се скапва, правителството харчи за скъпи проекти като стадиони и държавни сгради.

Гледки от подлез на една от гарите в Будапеща и от теснолинейката, която минава през ...Фелчут.
Внушителен стадион и футболна академия в селото, в което е израснал Виктор Орбан - Фелчут.

За обикновените хора ниските заплати, високите данъци и корупцията станаха пречка за добър живот и много от моите приятели и колеги избраха да емигрират.

Днес няма истинска опозиция, а ФИДЕС и дясната Йоббик все още имат силна подкрепа. Упадъкът не започна с Виктор Орбан и той не трябва да бъде обвиняван за всички проблеми в посткомунистическата епоха, но правителството му е отговорно за сегашния упадък - след като той е на власт 6 години.

Осем години данъците, които плащах, поддържаха корумпирани политици и държава, която все повече спираше да осигурява основни услуги.

Унгария не е диктатура вече, но 40 години след като моята майка я напусна, аз си тръгвам по подобни причини. Искам да живея в държава:

- в която към мен се отнасят като към гражданин, не като към поданик;

- където успехът на човека е свързан с таланта му и и с усилената работа - не с политическите връзки;

- където държавните фондове се използват, за да създадат ефикасни публични услуги - не за богатството на елита;

Искам да живея в страна, където хората, които работят здраво и следват правилата не трябва да се борят, да свържат двата края;

- където престъпленията се преследват независимо от политическите връзки на извършителя;

- където политиките се решават чрез публични обсъждания, а не чрез това, което държавният лидер мисли в точно този определен ден;

- където западните ценности са нормата и Москва не е пример за подражание на правителството.

Ето и моите лични причини да напусна Унгария:

1. Ниски заплати-дълги работни часове

Докато унгарците работят повече часове - поне на хартия от европейците, са платени по-малко от тях. Унгария е на 7-ма позиция по работни часове сред страните в ОИСР.

Ако живеете в Будапеща, трябва да работите по-дълго за своя Биг Мак (популярен начин за измерване на заплащането-б.р.) в сравнение с хората в близки столици като София, Прага, Варшава или Братислава. Само в Букурещ хората работят по-дълго- 0,3 минути за обяд в Макдоналдс- ако вярваме на статистиката. Слабо успокоение.

За мен, това означаваше, че не мога да си позволя нормален живот при средна заплата -да се храня поне от време на време навън, да отивам във ваканции, да си купувам книги и да пестя за по-лоши времена. Много унгарски семейства трудно могат да си позволят да отидат на кино или на ресторант, дори и когато са на пълна заетост.

2. Високи данъци и провалена социална система

Облагането на заплатите с данъци е сред най-високите в Европейския съюз. Унгария е задмината само от Белгия, Австрия, Германия. Не е нужно да казвам, че има разлика между услугите, които предоставят германската и унгарската държава. В Унгария трябва да подкупите лекарите и болничния персонал, ако искате да получите относително добра здравна грижа. Може да изберете и частно здравеопазване, като вадите парите от собствения си джоб.

В държава, където средната работна заплата е около 500 евро месечно, това не е реалистична опция за повечето хора.

3. Линия 3 на метрото в Будапеща

Ето как изглежда линията на метрото, което аз използвах, за да стигна до работа. 

Няма климатик и температура от 30 градуса е обичайна вътре във вагоните. По-голяма част от тях са правени през 70-те години и някои действително се запалваха по време на движение.

4. Национални будки за цигари

Будапеща е залята с т. нар. Национални будки за цигари - те са ексклузивно лицензирани да продават тютюневи продукти. Това е един от многото корупционни скандали, свързани с правителството на Орбан. Кмет на ФИДЕС беше записан как разпорежда кой може да бъде лицензиран в неговия град - в зависимост от лоялността към партията. В резултат много собственици на малки магазини загубиха бизнеса си. Главният прокурор, номиниран от ФИДЕС, отказа да разследва. Ако пазарувате в някой от тези магазини, вие подкрепяте шуробаджанащината. 

Лично, аз съм отвратен всеки път, когато видя някой от тези магазини - за мен те са символ на спонсорирани от правителството кражба и корупция.

Между другото правителството на Орбан обича да слага на всичко Nemzeti - национален, може би защото така изглежда патриотично. 

5. Политическата пропаганда, финансирана от публични пари

Откакто миграционната криза удари Унгария миналото лято, Орбан се конкурира с кранодясната Йоббик за националистическите гласове. Това е също удобно средство да се избегнат разговорите за тежкото състояние, в което днес се намира Унгария.

Държавните медии пускат пропаганда, маскирана като новини. Ето един случай, който казва всичко- Дониел Пап, журналист, който работи за обществените средства за информация, фалшифицира доклад с намерението да притесни чуждестранен критик на Орбан. Когато това стана ясно, вместо да бъде уволнен, беше повишен. (Но поне сега е законно да го наричаме "фалшификатор", защото загуби съдебното дело.)

Пристрастно беше и отразяването на скорошната учителска стачка от държавните медии, които обрисуваха протестиращите като подставени лица на опозицията, което в света на ФИДЕС означава, че служат на чужди интереси.

6. Корупционен капитализъм

Единият от основните олигарси е Лайош Шимичка. Той беше приятел с Виктор Орбан, техните отношения са от дълги години. Преди да се скарат, Шимичка печелеше основните правителствени поръчки и търгове. Причината за неговия успех беше, че правителството искаше да създаде унгарски капиталисти- унгарци с капитал. Сега, когато Орбан и Шимичка вече не са приятели, неговите компании вече не са достатъчно унгарски за държавата. Има нови победители - сред приятелите и семейството на Орбан.

Компания, притежавана от зетя на Орбан, например, спечели основните договори за уличното осветление във всички градове, управлявани от ФИДЕС. Както написа унгарският Спектрум:

"Свършеното в Zalaegerszeg, което изглежда далеч от задоволително. В някои части на града е пълна тъмница, в други пешеходците трудно се ориентират, защото лампите осветяват само платната, като оставят на практика без осветление тротоарите".

 

Ето и видео от малък град, след като беше екипиран с ново улично осветление. Гледките са от центъра, не от покрайнините. Пешеходците не се виждат, започнаха да стават инциденти при пресичането на пешеходна пътека "Зебра". Стигна се дотам, че уличните полицаи стоят до пешеходните пътеки, за да ескортират хората, които пресичат. 

Най-големият проблем с този капитализъм и корупцията е, че продукцията е некачествена и свръхскъпа. Честният бизнес губи, докато шепа олигарси забогатяват и т. нар. интелектуалци, финасирани от данъците ни, създават идеология, като искат да повярваме, че всичко това е за доброто на нацията. 

7. Т. нар. демократична опозиция - стълб на нелибералната държава на Орбан

Когато през 2014 г. ФИДЕС пренаписа избирателните закони преди парламентаринте избори, беше ясно, че това се прави в полза на управляващата партия. И наистина ФИДЕС спечели с две трети мнозинство, въпреки че имаше по-малко от 50 на сто от вота. Ако правилно си спомням, опозицията даде пресконференция, на която основното послание на социалистите и техните съюзници беше, че трябва да обединят силите си, за да се победи ФИДЕС. Докато риториката им беше, че това е диктатура, те се държаха все едно, че все още е либерална демокрация. 

Като избраха да останат в парламента и да участват в изборите по правилата, написани от ФИДЕС, те продължиха да легитимират държавата на Орбан. С тяхното сътрудничество е почти гарантирано, че ФИДЕС ще спечели и следващите парламентарни избори и нищо няма да се промени в близко бъдеще.