ДМИТРИЙ ЯКОВЕНКО,
АНТОН ВЕРЖБИЦКИ

Банките в балтийските републики и най-вече латвийските през последните две десетилетия изпълняваха ролята на плацдарм за транзита на парични средства от страните от бившия СССР към ЕС. По данни на комисията по финансови пазари и капитали (КФПК) - надзорния орган над банковия сектор в Латвия, 14 от 19 местни банки работят с жители на други страни, повечето от които са клиенти и предприемачи от Русия и ОНДД.

Латвийските банки имаха няколко активни периода за увеличаване на руската клиентска база. Първият от тях бе свързан с получаването на разрешение за жителство в Латвия срещу инвестиции - внасяне на депозит в банката (програмата започна през 2010 г. Вторият бе в периода на банковата криза в Кипър през 2013 г.

"След започването на проблема в кипърските банки руснаците прехвърляха сметките си в Латвия", разказва Мария Джус - ръководител на отдела на международното данъчно планиране на "Инфинити Груп".

Остатъците от успешната работа се виждат и досега. Към началото на годината според данни на КФПК делът на депозитите на чужденците в банките в Латвия е бил 53,4 на сто. 

Банките се съобразяваха с руснаците, като например въвеждаха услуги на руски език. Руснаците отговаряха с взаимност и използваха балтийските банки за обслужването на офшорни компании. по изчисления на "Форбс" с Латвия са свързани 2941 офшорни компании от "панамския архив" на Mossack Fonseca, с Естония - 881 компании, с Литва - едва 33. Източник на "Форбс" в една от балтийските банки твърди, че на практика всяка местна банка освен класическите банкови услуги е предлагала и нестандартни - например занимавала се е с извънпрофилен бизнес по продажбата на офшорни компании.

 

Криви сметки

 

Но дългият период на топлите връзки между латвийските банки и руските клиенти наближи своя край. Няколко руски бизнесмени разказаха пред "Форбс", че са се сблъскали с масови откази за откриване и обслужване на сметки в латвийски банки. ("Форбс" разполага с писмо за отказ, получено от банка Citadele.)

"Латвийските банки отказват или ограничават работата си с компании, регистрирани в класическите офшорни юрисдикции", казва Мария Джус.

По думите й банките отказват да работят с някои клиенти, въвеждат изисквания за поддържане на минимален остатък в сметките за компаниите от редица офшорни юрисдикции, появяват се ограничения за работа с долари за офшорките.

"Сега стана по-трудно клиентите, живеещи извън Латвия, да откриват сметки в латвийските банки", потвърждава Александър Захаров - партньор на  Paragon Advice Group.

Почти е невъзможно да се открие сметка от разстояния. В Латвия въведоха по-строги изисквания за проверка на бенефициентите. Клиентите от бившия СССР за латвийските банкери вече са рискова зона.

Източник на "Форбс", запознат със случващото се в Латвия, казва, че има две причини за трудностите. Първо, води се борба срещу руските пари от какъвто и да било произход. И второ, виждат се опити да се изстискат парите на неживеещите в Латвия, включително на офшорните пари от банките в ЕС.

"Очакванията са доста нерадостни. Както преди време сринаха пазара за недвижими имоти в Латвия, като увеличиха стойността на имотите, които трябва да бъдат закупени за получаване на жителство, така сега ще сринат и банковата система", смята източникът.

Още една трудност за банките е усложняването на администрирането на сметките на клиентите. От 1 януари т.г. Латвия въведе правила за автоматична обмяна на данъчна информация (AEOI), чрез които се определя жителството на клиента. Според AEOI банките са длъжни да извършват анализ на клиентските сметки и да подават отчетите в Службата за държавни доходи на Латвия, която ще предаде данните в данъчните служби на другите страни (ЕС, Русия и други). От 1 януари 2017 г. системата ще започне да предава отчетите по всички сметки от (милион долара или по тези, открити до 2016 г. За въвеждането на AEOI латвийските банки активно известяват своите клиенти от пролетта, като им изпращат съответните писма (копие от едно от писмата има "Форбс").

Източник на "Форбс" казва, че повечето местни банки са поставили клиентите си пред избор - или да представят доказателство, че са плащали данъци в страната, където клиентът е данъчен резидент, и да попълнят анкети, в които е трябвало да обяснят произхода на парите, ири да закрият сметките.

"При това за нерезидентите дори попълването на анкетата не бе гаранция, че банката ще работи с този клиент", твърди източникът. "Банкерите още през април казваха: "Ако живеете в Латвия, работите тук, инвестирате или бизнесът ви е свързан с местни компании, ще ви оставим сметките." В крайна сметка обаче не оставиха нищо, закриха всички сметки."

Анкетираните от "Форбс" балтийски банкери твърдят, че не са въвеждали пряка забрана за откриването на сметки за руснаци. по думите на Роберт Иделсон - председател на Управителния съвет на банка M2M Europe. В Латвия няма законодателна забрана за работа с офшорки.

"По-скоро някои банки просто затегнаха правилата в частта за спазването им. Отказите са свързани с това, че банкерите не разбират произхода на парите и същността на клиентските операции", предполага Иделсон.

Представител на банка Citadele съобщи, че банката се придържа към принципа за "нулева толерантност към рисковете за репутацията", което неизбежно води до определен брой откази в работата. В банката твърдят, че броят на сметките, открити от руснаци, е несъизмеримо по-голям от този на отказите. За отсъствието на селективен подход към руските клиенти съобщиха в банка Rietumu. В КФПК заявиха, че статистиката засега не позволява да се съди за намаляването на обема услуги, предоставени от латвийските банки на нерезидентите, но нарасналите изисквания към клиентите биха могли да доведат до увеличаване на отказите за откриването на сметки.

Какви варианти имат сега руските клиенти на латвийските банки? По думите на Джус не могат да опитат да променят юрисдикцията на своите офшорни компании, която ще задоволява изискванията на банките, например към английско или шотландско партньорство или към Хонконг. Алексей Голубович - управляващ директор на Arbat Capital, смята, че в резултат на всички днешни затягания из цяла Европа ще има местене на средства на редови клиенти бизнесмени към по-малко зависими от европейските регулатори юрисдикции:

"Къде ще отидат тези пари? Днес мнозина препоръчват средствата да бъдат прехвърляни в банки в Кипър, Дубай, САЩ, Сингапур и Монако."

 

Раят на прането

 

Защо балтийските банкери станаха толкова предпазливи? Като заложиха на обслужването на нерезидентите, много от тях увеличиха доходите от транзакционния бизнес, но в замяна местната банкова система се оказа забъркана в множество скандали, ксвързани със съмнителни операции - от делото, заведено от юриста на Hermitage Capital Сергей Магнитски, до прехвърлянето на средства между фирмите на Сергей Ролдугин - кръстника на дъщерята на Владимир Путин.

Балтийските банкери не влизаха в елита на европейския банков сектор и нерядко бяха забъркани в съмнителни схеми.

"В Латвия има доста кредитни учреждения за такава малка икономика. Очевидно част от банковия им сектор е свързан с обслужването на нерезиденти в качеството на "нетранзитни банки", казва Антон Ганс - партньор на управляващата компания Zenith Capital Management (базирана в Естония).

Според него някои западни банки отказват да работят с банкери от Рига.

"Нашите клиенти имаха няколко инцидента с латвийски банки. Западните банки отказваха да превеждат пари по сметки или да приемат документки от тях", разказва Ганс.

За специфичните клиенти на балтийските банки разказва и Александър Захаров. По неговите думи в латвийските банки са откривали сметки тези, на които е било отказвано откриване дори в Кипър.

Латвийският регулатор КФПК до определен момент съдействаше на ръста на всеки банков бизнес и не наказваше сериозно банките заради схемите за пране.

Така например в операцията по делото "Магнитски" са замесени шест латвийски банки. През сметките им са минали 63 милиона долара от 230 милиона, откраднати от руския бюджет през 2007 г. Една от банките, (името й не се съобщаваше) бе глобена едва със 140 000 евро. Латвийската телевизия TV3 съобщи, че средствата са постъпвали чрез Baltic international Bank (BIB), Trasta kommercbanka, Rietumu Banka, Aizkraukles Banka (днес ABLV Bank), Baltic Trust Bank (вече част от местната GE Money Bank) и PrivatBank.

Неприятно откритие за балтийската банкова система миналата година стана това, Де местните банки се оказаха замесени в "молдовската схема". След което в Латвия заваляха запитвания от правоохранителните органи на други държави. Така през 2014 г. от три молдовски банки бяха източени 1 милиард долара. Наетата от молдовското правителство детективска агенция Kroll установи: парите са били прехвърляни по сметки на офшорни фирми, открити в латвийските банки Aizkraukles banka, Latvijas Pasta banka и PrivatBank. Още една местна банка - Trasta kommercbanka, се оказа участник в схемата, с помощта на която за 4 години от Русия са източени 46 милиарда долара. Миналата година по подозрение за организирането на тази схема в Москва бе арестуван сенчестият банкер Александър Григориев. Същата Trasta Kommercbanka се оказа свързана с източването на 535 милиона долара от украинската "Делта банк" на Николай Лагун.

 

Голямото почистване

 

На фона на влизането на Латвия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през октомври 2015 г. експертите на Организацията публикуваха отчет, в който критикуваха системата за банков надзор в страната. След това от САЩ посочиха на латвийците същия проблем.

"Въпреки че страната ви е малка, чрез вашата финансова система минава 1 процент от всички доларови операции в света. Това са стотици и стотици милиони. Трябва да бъдете в състояние да контролирате този поток", заяви американският финансов зам.-министър по борбата с финансирането на тероризма Даниел Гласер (думите му са цитирани от изданието Re:Baltica).

Рисковете от забрана на доларовите операции са и главен мотиватор на промените в банките в Балтика, казва Александър Захаров.

Заплахата далеч не е фантомна. През 2005 г. комисията по ценни книжа в САЩ (SEC) обвини в пране на пари две латвийски банки.

Финансовото министерство на САЩ препоръча на американските банки да закрие кореспондентските сметки в долари на VEF и Multibanka и им наложи санкции. В резултат VEF остана без лиценз, а Multibanka през 2006 г. бе купена от банка СМП, притежавана от Борис и Аркадий Ротенберг, но санкциите бяха вдигнати едва след закриването на 5000 съмнителни сметки.

Първа жертва падна PrivatBank, принадлежаща на украинския бизнесмен Игор Коломойски и забъркана в "молдовската схема". През декември 2015 г. КФПК смени ръководството на банката и я глоби за недостатъчно щателната проверка на клиентските операции с 2 милиона евро - рекордна глоба за латвийската банкова система.

След това започнаха рокади в самата КФПК. В край на януари Сеймът на Латвия освободи шефа на КФПК Кристап Закулис, който бе обвиняван за недостатъчно твърд подход към латвийските банки. Местото му зае Петерс Путининш. Още през февруари Путининш обяви, че одитът на банковата система на Латвия ще бъде извършен от три американски компании (статутът и названията им не бяха съобщени).

"Ставаше дума за това, че е необходимо да бъдат поканени американски консултанти, за да споделят най-добрата световна практика, опита н системата за контрол, да помогнат за подобряването в Латвия на това, което все още не е достатъчно добро и за което ни упрекват", казва Александър Гафин - член на съвета на директорите на Rietumu.

По думите му консултантите работят в Рига, а изборът на американците е свързан с това, че повечето операции в банките се извършват в долари и в тази валута се сключват огромен брой фючърсни контракти. Източник на "Форбс" в латвийска банка казва, че в местните банки вървят проверки на сървърите и кореспонденцията на клиентските служби:

"Всичко се прави от латвийската полиция, на която помагат американските специалисти."

Полицията на Латвия не отговори на запитване на "Форбс" за участието й в подобни проверки.

Прочистването на балтийската банкова система продължи. към най-твърдата мярка прибягна Европейската централна банка (ЕЦБ). През март т.г. тя отне лиценза на на Trasta kommercbanka (нейни съсобственици бяха Игор Буймистер и Иван Фурсин). Местният регулатор засега се ограничава само с глоби. с 3 милиона евро бе глобена Aizkraukles banka (втората по размер на активите банка в Латвия). С още 1,1 милиона евро бе наказана BIB на Валерий Белокон - бивш партньор на Борис Березовски (тази банка бе най-големият кредитор на Березовски). В BIB изтъкват, че незаконни сделки в банката не са установени, а глобата е наложена заради недостатъчна проверка на клиентите. А през май BIB вече сама се обърна към правоохранителните органи на Латвия. Банката смята, че "някои чуждестранни лица" са се опитали да прокарат през банката незаконни сделки, за да подкопаят нейната репутация. Тогава в BIB бяха извършени обиски и бе задържана директорката по развитието на пазарите в Източна Европа Евгения Литовченко, който в кредитното учреждение отговаряше за взаимодействието с украинското представителство. След няколко дни тя бе пусната, без да й бъдат предявени обвинения.

Горе-долу по същото време се появи информация, че във Франция са повдигнати обвинения за пране на пари срещу банка Rietumu и нейния президент Александър Панкова. По-късно самият Панков разказа в интервю, че става дума за дело, заведено преди пет години срещу френски граждани и компанията France Offshore. Френските следователи поискаха от банката да внесе залогова гаранция в размер на 20 милиона евро. Тъй като това искане противоречи на законите на Латвия, банката отказа. В отговор френските следователи предявиха обвинение срещу банката.

"Във Франция сега се води дело, свързано с данъчни въпроси, срещу един бивш наш бизнес интродюсър (мениджър по привличането на клиенти - бел. на "Форбс")", разказа пред "Форбс" Александър Гафин. "до днес делото не е стигнало до съд. Rietumu винаги е следвала буквата на закона."

-----

* Дмитрий Яковенко е кореспондент, а Антон Вержбицки - редактор от руското издание на сп. "Форбс", откъдето препечатваме статията.