Ако ЕС сериозно иска да накаже Русия за заграбването на Крим и дестабилизацията на Украйна може да демонстира това с прилагане на собствените си регулации и спиране на планирания газопровод през България до Западна Европа.

$20-милиардният "Южен поток" е централно звено в руската стратегия за заобикаляне на Украйна, докато в същото време остава основен доставчик на природен газ за ЕС. "Газпром", енергийният гигант, свързан пряко с Владимир Путин, е основният двигтел на проекта, чиято първа фаза предвижда поставянето на 800 км тръби под Черно море до българския бряг. Строителството му в Русия вече започна.

Проруското българско социалистическо правителство нарича "Южен поток" "стратегически" и "жизнено важен за гарантиране на сигурността на енергийните доставки". Но като член на ЕС страната е задължена да следва регулациите на съюза, според които е позволяването на достъп на трети страни до европейската енергийна мрежа.

"Газпром" не е искал такова изключване с мотива, че както достъпът на трети страни, така и природозащитните изисквания не са били приложени при проекта "Северен поток" под Балтийско море до Германия, който беше приключен преди 2 години. Но европейските държавници казват, че анексът на Крим от Русия променя нещата и поставя "Южен поток" в друга категория.

Енергийни експерти смятат, че ако ЕС се държи твърдо, "Южен поток" може да бде забавен с месеци, че дори и повече. От своя страна Европейският парламент миналия месец прие необвързваща резолюция, с която призовава за спиране на проекта.

От другата страна срещу енергийните санкции са подредени мощни бизнес интереси в Германия, Австрия и Италия, които ще спечелят от проекта. Дори след Крим австрийската енергийна фирма OMV подписа споразумение с "Газпром" да докара Южен поток до нейния газов разпределителен център близо до австрийско-унгарската граница през 2017 г.

Изборите в Украйна на 25 май вероятно ще бъдат важен сигнал за съдбата на "Южен поток". ЕС и САЩ заявиха, че ако Русия се намеси при гласуването, това ще доведе до секторни санкции, които вероятно ще включват петрола и природния газ.

Американките държавници отдавна карат Европа да намали зависимостта си от руската енергия. В момента Русия осигурява около една трета от природния газ за ЕС. И докато действията на Русия в Украйна нарушиха стратегическия баланс, предложеният алтернативен газопровод "Набуко", който трябваше да докара газ от Централна Азия до Европа, пропадна миналата година.

Русия намери поддръжници за "Южен поток" в България и Румъния, както и в нечленуващата в ЕС Сърбия. Русия обещава че "Южен поток" ще създаде 5000 работни места за строители в тези страни, където безработицата е висока. Тръбата ще мине през Северозападна България - най-бедният регион в Европа, където безработицата надвишава 25%.

Интензивното лобиране на Русия дава плодове. Сръбският президент Томислав Никлич нарича "Южен поток" "най-важната чужда инвестиция" в своята страна. "Руският газ", казва той, "е реализация на енергийната мечта на Сърбия". Но все пак напиращият за ЕС Белград иска да избегне конфликти с Брюксел.

Еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер - германец, няма категорично мнение по въпроса. В светлината на събитията в Украйна той каза пред лондонския "Файненшъл таймс", че не е склонен да даде разрешение на "Газпром" да изключи "Южен поток" от правилата на ЕС. В същото време пред виенския "Дер Щандарт" каза че "газопроводът не е проблем за мен. Не искаме да го блокираме, но не е и сред приоритетите ни". Йотингер обърна внимание, че "Южен поток" само променя пътя на руския износ без да дава допълнителен газ на Европа.

"Северен поток" и "Южен поток" заедно ще поемат повечето от руския газ, който в момента транзитира Украйна.

Бившият чешки премиер Янек Тополанек казва, че руската цел в украинската криза е да прокара конструкцията на "Южен поток". Тополанек, който беше премиер през руско-украинската газова криза през 2009 г. казва, че намерението на Москва тогава е било да ускори строежа на "Северен поток" от Русия до Германия.

Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер в момента е на топ позиция във водения от "Газпром" консорциум "Северен поток".

Бари Уд е икономически коментатор, сътрудник на хонконгското радио RTHK, инвестиционния сайт marketwatch.com и в. "Ю Ес Ей Тудей". От 1994 г. до 1997 г. е бил кореспондент на радио "Гласът на Америка" в Прага. Две десетилетия е бил главен икономически кореспондент на "Гласът на Америка". Горният коментар е публикуван в marketwatch.com.