Толкова много политика и толкова много пикочен мехур (знаете чий). Така мога да опиша последната седмица.

В която кончината на поета Евтим Евтимов се движеше някъде с между 7 и 12 позиции по-назад в новините от всичко, свързано с Митьо-Очитевите... простреляни две кръгли еднакви работи, ама не са очите.

Но понеже съм достатъчно вехт – онзи ден, като минавах през Костинброд, установих, че помня къщата, в която е отраснал Азис, когато имаше ромбоидни огледалца по нея... Та ви казвам: нищо ново няма. Нека не истерясваме и не товарим горките сървъри на Зукърбърг с излишни откровения. По-добре да си снимаме мусаката и котката.

Помня легендите за истински стари „рицари” по черноморието като Жоро Мечката или по-нагоре – Данчо Марков. Помня един бос, който си имаше мечка и тъмнокож прислужник... Абе стари истории – романтика.

Винаги медиите са животрептели колко са в момента левкоцитите на простреляния Еди-кой си с живописен прякор. Помните ли снимките от моргата с трупа на Георги Илиев? Това как да го коментираш?...

Един бургаски сайт онзи ден след случката дори намери за удачно да се похвали как е избушил броячката като посещения и импресии. Ми, хубаво - ок. Дето викал един поп, като разбрал, че при двусинодната война друг е заграбил ковчезите от Софийски централни гробища: Със здраве да си ги ползват.

Имането на фейсбук промени всичко и вече всеки може да обговори всичко. Тъй като националният отбор по футбол не се справя с топките на европейско ниво... казахме вече чии топки прескачаме.

Има обаче и една друга истина – старите момчета си отиват. При тях рисковата възраст е 40 +. Някогашните олдскули – разбира се с отчайващо патешките им мозъци и настройката им за издевателства – отиват на кино...

А масовото навлизане на бронежилетките не стопира процеса, а доведе само до това да ги целят „там долу” и като че ли да се мъчат повече – нищо друго. Но помислете – кой от сегашните модерни крадци с епилирани краченца ще поведе лично „бригадата” на каквато и да е извратеняшка акция... Т.е. – сам да си свърши мръсната работа? Глупости – ще наеме консултант.

Въобще не хваля този човек – жив или умирающ. Чувал съм отвратителни неща за него и знам, че Желязков нито е от „благородните” нито е точно от класическите рицари на подземието с техния си - макар и щур - кодекс на честта.

Говоря за „бизнес модел”.

„Има сърце” – така казваха момчетата за този чешит хора, отломки от едно време.

Мислите ли, че 25-годишната бяла якичка, собственик на фирма с 0 работници, спечелила обществени поръчки за 100 милиона, някога в живота си ще си вземе мечка? Или Кингсли? Да бе... Друг път. Ще си вземе адвокат, да си регистрира нещо с имена „лимитид” и „глобал” в заглавието някъде си, за да крие данъци. Които и без това нищо не би му коствало да плати.

И никога, ама никога няма да е на първа линия, когато трябва да се вършат глупостите... 

Въпрос на размах просто, на класа дори и в кича – ама те и това нямат. Толкова са бедни в своето многомилионно богатство, че дотам им стига въображението - до адвокати и чиновници.

Можем да го демонстрираме лесно и със следното: навремето при убита мутра плачеше Слави Трифонов, сега плаче министър Ангелкова.

Така поне аз си обяснявам част от „каризмата”, която такива сувенири от едно време, отломки от корабокруширалия кораб с момчетата (макар че видимо в Бургас още не го знаят, б.а.) предизвикват и носят.

А че си отиват, отиват си - това е истината. Независимо дали ще заработят на Очите бъбреците, или няма.

Отделен въпрос е това, което идва отдолу като престъпност, дали е по-читаво.