Първоначално прочетох няколко различни оценки за речта на президента Плевнелиев пред ЕП. Нещо ми направи впечатление и реших да прочета още оценки, навярно станаха поне 35-40.

Има различни по аргументираност отзиви - на десни, центристки и леви политици, политолози, експерти, хора с мнение.
Аз също се изказах на глас.

ПРЕЗИДЕНТ С ХАРАКТЕР, НЕЗАВИСИМОСТ, МЪЖЕСТВО... МНОГО КЪСНО

А какво ми направи впечатление и след това се потвърди категорично?

При целия пъстър разнобой от мнения, не можеше да не се забележи следното:

Абсолютно всички коментиращи, които са били свързани с ДС като вербуващи и вербувани, като щатни служители и доносници, пак казвам, практически всички до един много рязко, крайно негативно, изключително заклеймяващо и с твърде груби изрази осъдиха речта на президента.

Както и да се оценява този факт, той отново и отново говори, че между тези хора има нещо много общо - те мислят през определена призма, подчиняват се на определена логика, имат откровено антиевропейски, антинатовски, антиамерикански, антизападни нагласи и са против външнополитическата линия на страната през последните 20 години...

С други думи, те представляват един ясно определен като схващания и ценности контингент от хора и могат да бъдат анализирани като политически, политологически, социологически и социалнопсихологически феномен – феномен, който - с огромните му ресурси за влияние у нас (позиции в държавната и местните администрации, финансови ресурси, медиен контрол, притежаване на поне един държавен университет, от който сеят своите анти- позиции, икономически потенциал и т.н.) - отсъства във всяка друга бивша централно- и източноевропейска соцдържава.

Най-малкото поне на теория вероятно би могло да се търси някаква зависимост между наличието на този феномен и отчайващото последно място на България в Европа по всички позитивни и катастрофичното ни първо място в Европа по всички негативни показатели...

-------

Б. ред. - Коментарът на Николай Слатински препечатваме от профила му във фейсбук