Средата на януари 1979 г. Началникът на Четвърто отделение на Шесто управление на Държавна сигурност по това време полк. Никола Дамянов предлага на по-висшестоящ директор в репресивния апарат на комунистическа България да се проведе "подходящ разговор на съответното ниво" с писателя Йордан Радичков заради негов разказ и творчеството му, свързано с Видинския край.

Това става ясно от публикувани разсекретени документи на ДС в последния сборник на Комисията за разкриване на досиетата, озаглавен "Държавна сигурност и малцинствата" и представен през седмицата в София.

Шесто управление на ДС се притеснява от разказа на писателя "Водопойка", публикуван в първия брой за 1979 г. на вестник "Литературен фронт", пише в докладната записка на полк. Дамянов. Служителят на Шесто управление разказва накратко сюжета, свързан със стара легенда за "вампир или дракон, който бил непрекъснато жаден и ходел да пие вода от чешмата на едно село". Служителят на ДС не се притеснява от фабулата на разказа, а от името на един от героите.

Ето как продължава докладната записка на полк. Дамянов:


Факсимиле от разсекретената докладна записка от архива на ДС, посветена на разказа "Водопойка" на Йордан Радичков.

В този период Държавна сигурност се занимава сериозно с малцинствата на етнически власи и гърци на територията на страната, като основната линия е откъсване от езиковата им среда, от националистическите претенции на Румъния, Гърция, изразяващи се в опитите на влашки и каракачански задгранични организации да създадат свои филиали на територията на НРБ, става ясно от въведението към сборника и приложените документи за стратегиите и мероприятията на ДС в тази посока. 

Според данните от това време, разсекретени от комисията по досиетата, за противодействие на националистически претенции на гръцки и румънски организации спрямо власите и каракачаните БКП, от една страна, се опитва чрез забранителни мерки да ограничи използването на влашки диалект и гръцки език от тези две общности, от друга страна, насърчава историческите и етнографските изследвания, доказващи българския етнически произход както на влашкото население, така и на каракачаните в България. 

Очевидно затова и творчеството на Радичков влиза в полезрението на Шесто управление на ДС. В документа полк. Дамянов обяснява как писателят отделя много място на Видинския край крайдунавските региони, като почти винаги описва власите и живота им като етническа група, различна от българското население. В докладната записка следва извод и за други произведения на автора и идеята той да бъде "профилактилан" от ДС, въпреки че в конкретния случай терминът не е използван:


Факсимиле от разсекретената докладна записка от архива на ДС, посветена на разказа "Водопойка" на Йордан Радичков.


От публикуваните в сборника документи не става ясно какво се случва след предложението, дали и какъв разговор е проведен с Радичков. Началникът над полк. Дамянов - с фамилия Спасова, обаче оставя под докладната записка резолюция на ръка, според която случаят с "Водопойка" и останалите констатации трябва да се "доложат" на другаря министър (не става ясно на кой министър точно - б.р.) с предложение да се докладва отново, когато се проучи по-пълно въпросът.

Ако искате да си припомните разказа "Водопойка" на Йордан Радичков, можете да го направите ТУК.