28 години след последната монета, посветена на българските железници (20-левовата "100 години БДЖ", емисия 1988 г., б.р.), БНБ пуска в обращение нова метална пара, посветена на 150 години от пускането в действие на първата жп линия - Русе - Варна.

Сребърната (проба 925/1000) десетолевка е с внушителни размери - тежи 23,33 г, а диаметърът ѝ е 38,61 милиметра. Монетата е в тираж от 3000 бройки, като ще се продава от 20 юни за 66 лв. в касите на БНБ и по цялата страна чрез представителите на Монетния двор на централната банка.

Безплатно към всяка монета ще се дава и двуезична 4-странична диплянка, където на български и английски език е описана историята на първия железен път в България.

Ето какво пише там:

"Кримската война показва силната стопанска и транспортна изостаналост на Османската империя и Високата порта обмисля да изгради железопътна мрежа в европейските си провинции. Изборът на изпълнител и трасето на бъдещата линия стават обект на геополитическа борба за надмощие между Великите сили, тъй като Балканите са част от стратегическия път, свързващ Западна Европа с Близкия Изток, Иран и Индия.

На 1 септември 1861 г. султанът издава ферман за построяване на първата жп линия в днешните български земи между градовете Русе и Варна. То е възложено на британската компания "Баркли Брадърс". Работи се по проект на инж. Хенри Баркли и често като строителен материал се използват камъни от дотогава добре запазените древни български столици Плиска и Преслав, а населението участва принудително в строителството.

Изграждането започва едновременно от двете крайни точки (Русе и Варна) и включва още осем гари - Червена вода, Ветово, Разград, Ясеновец, Каменяк, Каспичан, Провадия и Белослав. При откриването на линията на 26 октомври 1866 г. дължината ѝ е 224 км.

През 1873 г. поради политическа нестабилност и опасявайки се, че няма да се справи със стопанисването ѝ турското правителство прехвърля правото за експлоатация на линията на компанията на Барон Хирш "Източни железници"

Съобразно Берлинския договор, през 1898 г. младата българска държава откупува от Хирш линията с пари от първия български държавен заем, а под британски натиск - и по цена, три пъти по-висока от тази при предишната сделка. По-късно линията е разширена, удвоена, електрифицирана и включена в железопътната мрежа на България, която към 2015 г. е с обща дължина 4023 км за почти 111 хил. кв. км територия."