Гравитационните вълни в тъканта на време-пространството, чието съществуване е предположено за първи път от Алберт Айнщайн преди век, са били регистрирани за втори път от учени, които смятат, че „зрелищното” откритие може и да означава период на ново разбиране за Вселената, съобщава „Индипендънт“.

Международен екип от над хиляда изследователи са наблюдавали сблъсъка и сливането на две черни дупки – процес, довел до отделянето на огромни количества енергия, в рядко регистрирани досега стойности. Събитието е отдалечено на 1,4 милиарда светлинни години в пространството (а това означава – и на 1,4 милиарда години назад във времето) и е причинило отделяне на енергия, която грубо може да се сметне за равна на масата на Слънцето, ако тя се беше превърнала в гравитационни вълни. Вълните са „засечени” от двата детектора на LIGO (ЛИГО – лазерна интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория) в Ливингстън, Луизиана и Ханфърд, Вашингтон, още през декември. Информацията обаче е обработена едва сега.

Съществуването на гравитационни вълни е предположено още в Айнщайновата Обща теория на относителността заради изкривяванията на пространството и времето. Вълните разтягат и свиват всичко по пътя си, без значение дали говорим за човешки същества или за цели планети, така че самата тъкан на време-пространството се оказва „еластична”, по липсата на по-добър израз.

Д-р Стивън Феърхърст, член на изследователския екип от Кардифския университет, казва:

„Това събитие оповестява истинското начало на гравитационно-вълнова астрономия и отварянето на нов прозорец към Вселената. Различните маси и наблюдаеми спинове (посоки на въртене на обектите около собствената им ос), които засякохме при това събитие, показват, че сме започнали да събираме изключително ценна информация за съществуващите черни дупки. Наблюдението на гравитационни вълни ще ни позволи да разберем как черните дупки се образуват при смъртта на масивни звезди и да разберем доколко теорията на Айнщайн е предсказала действителните характеристики на вълните.”

Учените се надяват, че гравитационните вълни ще позволят съставянето на напълно различна представа за Вселената, която ще им позволи да изследват събития, невидими за обикновените оптични и радиотелескопи. Чрез анализ на последното откритие, изследователите са успели да установят, че сливащите се две черни дупки са били съответно четиринадесет и осем пъти пъти по-големи от Слънцето.

Проф. Шийла Роуън, директор на Института за гравитационни изследвания към Глазгоуския университет, която също е участвала в откритието, казва:

„От това второ засичане узнаваме, че стойностите, измерени от ЛИГО, ще ни позволят да започнем да си отговаряме на някои от ключовите въпроси, повдигани от гравитационната астрономия. В бъдеще ще можем да изследваме тези вълни и да разберем по-добре историята на Космоса с цел да попълним липсващите места в знанията си.”

В Слънчевата система няма черни дупки - разбрахме от филма на Кристофър Нолан „Интерстелар“, - тъй като гравитацията на черна дупка би могла да повлияе на земната орбита и да доведе до катастрофални последици.

В Слънчевата система няма черни дупки – разбрахме от филма на Кристофър Нолан „Интерстелар“, – тъй като гравитацията на черна дупка би могла да повлияе на земната орбита и да доведе до катастрофални последици.

Откритията са приети за публикация в специализираното списание Physical Review Letters.

„Сега сме много по-уверени, че сблъсъците между черни дупки в относително близката ни част от Вселената са често срещано явление – коментира д-р Чад Хана от щатския университет на Пенсилвания, ръководител на екипа. – Сега, когато сме способни да засичаме гравитационни вълни, те ще станат феноменален източник на информация за галактиката ни и изцяло ново средство за извършване на открития, разкриващи факти за Вселената.”

Екипът се състои от над хиляда учени от седемнайсет страни. Всеки от двата детектора на ЛИГО има по две тръби с дължина от 2,5 км във формата на „Г”. Във всяка тръба се активира лазерен лъч, за да се прецизират точно разстоянията между огледалата в двата края. Ако има гравитационна вълна, тя ще изменя разстоянието в продължение на около минута.

„Детекторите ни са шедьовър на експерименталната физика. Те са най-чувствителният инструмент, създаван в нашата област –обяснява проф. Андреас Фрейз от Факултета по физика и математика на Бирмингамския университет, чийто екип съдейства в създаването на апаратурата на ЛИГО. – Започнахме с добре познатата концепция за светлинен интерферометър, но имахме нужда от нови технологии, развивани в последните десетилетия, за да създадем тези изключително чувствителни устройства, които засичат гравитационните вълни, разпространяващи се из Вселената.”

„Първото откриване на сблъсък между две черни дупки беше вълнуващо – коментира и д-р Ед Доу от Департамента по физика и астрономия на Шефийлдския университет, участник в изследванията, извършвани с ЛИГО от 1998 г. насам. – А откриването на втори такъв сблъсък е зрелищно, защото показва, че тези неща се случват по-скоро често. Но това повдига и въпроси: как се появяват тези черни дупки? Колко са на брой? Можем ли наистина детайлно да проверим Общата теория на относителността?”

Площад "Славейков"