ЯН ФЛАЙШХАУЕР

“Канцлерката Меркел пак ще ходи в Турция, иска да се срещне с деспота Ердоган. По-добре е да търси разговор с опозиционни политици, които се обявяват за деморация и мир, а не за партньорство с терористи, изолация и премахване на основни права”, написа във Фейсбук Сара Вагенкнехт, председателка на крайнолявата парламентарната фракция на Ди Линке.

Партньорство с терористи, погазване на човешки права? Вън от съмнение е, че е необходим остър отговор. Като демократ не можеш да се измъкваш, когато иде реч за защита на свободата. Само че кой би и помислил, че точно Сара Вагенкнехт би застанала в първата редица? По-скоро не. Само трябва до името на Ердоган да поставиш това на Путин, за да разбереш, че деспот не е равно на деспот.

Когато иде реч за Турция, всички са единодушни. Всеобщо е възмущението от безсрамния владетел край Босфора. Ако трябва да се направи списък с най-несимпатичните, то той би се оглавявал от Реджеп Тайип Ердоган и то преди Тръмп, Ким Чен Ун и китайския комунистически шеф, на когото тази седмица канцлерката гостува. Може и да е мрачен хумор, но всичко това е по-лошо, отколкото да нахлуеш в Украйна.

Няма турски проблем

За да не ме разберете погрешно: не изпитвам особени симпатии към Ердоган и обкръжението му. Ако се съди по съдебните му жалби за обида, заведени, откакто влезе в президентския дворец, то той се гневи по три пъти на ден.

От друга страна обидчивостта не е турски проблем, той съществува и при други властимащи. Има обаче и регионален аспект – колкото повече отиваш на юг, толкова повече се сблъскваш с понятия като чест и уважение.

Обикновено всеки донякъде влиятелен деспот може да разчита на това, че и в Германия ще се намери някой, който да каже добра дума за него. В Бундестага (германския парламент – б. р.) руснаците дори имат една цяла партия, която публично се застъпват за каузата им. Турчинът няма и един поддръжник, нито някой, който да надникне в дълбините на турската душа.

Респект пред руснците и малко страх

Ердоган не е анексирал нито една част от чужда територия, не води и тайна студена война срещу германците. Той произнася гневни речи. Въпреки това в сравнение със стопанина на Кремъл той е смятан за най-големия деспот. Ако германците биха могли да гласуват, би трябвало да бъдат вдигнати санкциите спрямо Русия и те да бъдат наложени на Анкара. За жалост Ангела Меркел е точно на обратното мнение, което е причина мнозинството от гражданите да не подкрепят външнополитическия й курс.

Приятел, който разбира от сантименти, ми обясни защо по отношение на Ердоган германците реагират по различен начин в сравнение с Путин. Обяснението не е хубаво, но вероятно отговаря на действителността. Към руснаците се изпитвало уважение, но и малко страх, каза ми той. В крайна сметка те са нахлували с танковете си в домовете ни. Освен това руснакът е християнин и обича гората. Това всеки немец може да го разбере. Никой в Германия не се страхува от турчин. Него никой не го свързва с танкове, а единствено с дюнер кебап.

През уикенда госпожа Вагенкнехт отново взе думата по темата Турция: “Да дефинираш националност с кръв и да поставиш в центъра на вниманието произхода, това наистина е ядрото на расовата идеология.”

(Както е известно, Ердоган обвини 11-те германски депутати от турски произход, че били предатели, а кръвта им била вмирисана. Поводът бе, че тези народни представители от всички партийни цветова вкупом подкрепиха резолюция, с която Германия призна за геноцид изтреблението на арменците преди 100 г. в Османската империя – бел. ред.)

Може би Вагенгнехт изпитва пост фактум угризения, че не каза нищо, когато руският президент беше величан като “събирач на руска земя” (анексирането на Крим – б. р.).

Опасявам се, че Вагенкнехт не осъзнава, че Путин защитава подобна идеология – територия и кръв, за което с право всички намират за ужасно изреченото от Ердоган.

В случая Вагенкнехт не е изключение, съвсем не са малцинство онези, които мислят като нея.

Ян Флайшхауер е редактор в сп. «Шпигел», откъдето препечатваме коментара му с незначителни съкращения.