Ad Config - Website header

 

Article_top

Иван Кръстев

В последните дни на юни 1914 г. в един отдалечен гарнизонен град на границата на Австро-Унгарската империя се получава телеграма. В нея с големи букви е написано изречението: „Говори се, че престолонаследникът е убит в Сараево”.

В последвалите минути на тревога и страх един от офицерите започва да говори на сънародниците си на унгарски. Останалите не разбират и дума, но подозират, че унгарците едва ли са нещастни от новината, че ерцхерцог Франц Фердинанд, известен с предубежденията си срещу славяните в империята, няма да бъде следващият император.

Друг офицер, словенец, който отдавна има съмнения в лоялността на унгарците, настоява разговорът да се води на техния общ език – немския. „Ще го кажа и на немски”, отговаря унгарски офицер. „С моите сънародници сме на едно мнение – доволни сме, че копелето го няма”.

Сцената е художествена измислица, описана е в забележителния роман на Йозеф Рот „Радецки марш”,  но тя се спира на ключов момент от европейската история: краят на империята на Хабсбургите. Описаната от Рот сцена показва как империята загива след десетилетия на политически упадък, но и в един миг на парализа и несигурност в резултат на разрушителни събития. Разпадането, което до този момент е изглеждало немислимо, изведнъж се превръща в неизбежно.

Пренесена един век по-късно, разказана от Рот  история е ярко обяснение защо референдумът за Brexit се отнася не само за бъдещето на Великобритания, но и за бъдещето на европейския проект. Това, което преди година изглеждаше невъзможно, днес изглежда предопределено. Без Великобритания Европейският съюз вероятно ще бъде управляван по-добре, но е малко вероятно да оцелее, ако следващата седмица британците решат да напуснат.

Историята от „Радецки марш” е особено подходяща, защото макар и фокусът след победата на лагера за напускане да се насочи към Великобритания, реалното бедствие ще се стовари върху териториите, в които се развива сюжета на Рот – Централна и Източна Европа. И действително, по един много реалистичен начин, разпадането на Европа ще започне от Brexit, но ще се състои далеч на Изток.

Това ще се случи по тези места, поради същите сложни обвързаности, описани от Рот. Централна и Източна Европа живее в парадоксална ситуация: според последните проучвания на общественото мнение, ние, източноевропейците, сме настроени най-приятелски към Съюза, но и същевременно сме най-склонни да гласуваме за правителства, които критикуват Брюксел. Източноевропейците биха искали Съюзът да оцелее, защото са сред най-големите бенефициенти от европейската интеграция. Те ще загубят най-много в политическо и икономическо отношение, както и в сферата на сигурността, ако интеграцията бъде спряна.

В същото време Източна Европа, която преди по-малко от три десетилетия изживя разпадането на един друг политически проект, съветския комунизъм, не се доверява много на подобни проекти, които прескачат границите, и хората биха искали да са готови, ако нещата се объркват. Те гласуват за националистите не защото искат да разрушат Европейския съюз, а по примера на облога на Паскал, защото искат да са готови в случай, че Съюзът реши да извърши колективно самоубийство.

В известен смисъл, става дума за социална психология. След седем десетилетия на стабилност, западновропейците са склонни да вярват в устойчивостта на институциите. Източна Европа не споделя това доверие. В известен смисъл Европейският съюз е като семейна двойка (Западна и Източна Европа), която си разменя груби думи всеки път, когато част от парите на семейството потънат на фондовия пазар. Спомените за романтичното им минало вече са избледнели, а повечето от техните приятели (да се чете: Съединените щати) са заети със собствените си проблеми. Ако семейният терапевт иска да помогне на съпрузите да спасят брака си, той трябва да знае, че единият от партньорите (Източна Европа) в миналото е преживял тежък развод. И чувството, че това, което се случва днес, е просто повторение на това, което се е случило преди, до голяма степен предопределя очакванията на партньора.

Бях последна година студент по философия в Софийския университет, когато българският комунистически режим се срина. Внезапният и ненасилствен край на нещо, което бяхме уверени, че ще трае вечно, докато подобно на Австро-Унгарската империя то изведнъж изчезна, вероятно е определящ опит за моето поколение. Това донесе не само чувство за освобождение, но и усещането за мимолетността на всичко политическо.

Наистина сравняването на сегашната криза на Европейския съюз с кризата в Съветския съюз и Югославия от края на 80-те години изглежда като сравнение между ябълки и круши. В последните години от съществуването си комунизмът и неговите режими отдавна бяха изгубили своята идеологическа привлекателност, а способността им за икономически растеж беше изчерпана. През 1990 г. едва 11 процента от всички потребителски стоки можеха да бъдат открити по магазините в Съветския съюз, докато останалите 89 процента бяха дефицитни. За разлика от него, Европейският съюз е най-големият общ пазар в света, а на Европа се падат половината от социалните разходи в света. Докато по-голямата част от съветските граждани бяха привлечени от живота на Запад, европейците са горди от своя начин на живот и политически модел и нямат никакво желание да последват модела на Китай или Русия.

Само че обикновените хора, за разлика от политолозите, всеки ден сравняват ябълки и круши. Те живеят в свят на опасни аналогии, където всяка нова криза връща спомена за предишната. И опитът от падането на комунизма оказва силно влияние върху начина, по който източноевропейците гледат на Brexit. Както Рот би разбрал веднага, психологическият ефект от британския референдум ще има много по-голямо значение, отколкото всички икономически или институционални щети, които той може да нанесе.

Препечатваме анализа от портал "Култура". Текстът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

 
Илюстрация от фейсбук.

В последните дни на юни 1914 г. в един отдалечен гарнизонен град на границата на Австро-Унгарската империя се получава телеграма. В нея с големи букви е написано изречението: „Говори се, че престолонаследникът е убит в Сараево”.

В последвалите минути на тревога и страх един от офицерите започва да говори на сънародниците си на унгарски. Останалите не разбират и дума, но подозират, че унгарците едва ли са нещастни от новината, че ерцхерцог Франц Фердинанд, известен с предубежденията си срещу славяните в империята, няма да бъде следващият император.

Друг офицер, словенец, който отдавна има съмнения в лоялността на унгарците, настоява разговорът да се води на техния общ език – немския. „Ще го кажа и на немски”, отговаря унгарски офицер. „С моите сънародници сме на едно мнение – доволни сме, че копелето го няма”.

Сцената е художествена измислица, описана е в забележителния роман на Йозеф Рот „Радецки марш”,  но тя се спира на ключов момент от европейската история: краят на империята на Хабсбургите. Описаната от Рот сцена показва как империята загива след десетилетия на политически упадък, но и в един миг на парализа и несигурност в резултат на разрушителни събития. Разпадането, което до този момент е изглеждало немислимо, изведнъж се превръща в неизбежно.

Пренесена един век по-късно, разказана от Рот  история е ярко обяснение защо референдумът за Brexit се отнася не само за бъдещето на Великобритания, но и за бъдещето на европейския проект. Това, което преди година изглеждаше невъзможно, днес изглежда предопределено. Без Великобритания Европейският съюз вероятно ще бъде управляван по-добре, но е малко вероятно да оцелее, ако следващата седмица британците решат да напуснат.

Историята от „Радецки марш” е особено подходяща, защото макар и фокусът след победата на лагера за напускане да се насочи към Великобритания, реалното бедствие ще се стовари върху териториите, в които се развива сюжета на Рот – Централна и Източна Европа. И действително, по един много реалистичен начин, разпадането на Европа ще започне от Brexit, но ще се състои далеч на Изток.

Това ще се случи по тези места, поради същите сложни обвързаности, описани от Рот. Централна и Източна Европа живее в парадоксална ситуация: според последните проучвания на общественото мнение, ние, източноевропейците, сме настроени най-приятелски към Съюза, но и същевременно сме най-склонни да гласуваме за правителства, които критикуват Брюксел. Източноевропейците биха искали Съюзът да оцелее, защото са сред най-големите бенефициенти от европейската интеграция. Те ще загубят най-много в политическо и икономическо отношение, както и в сферата на сигурността, ако интеграцията бъде спряна.

В същото време Източна Европа, която преди по-малко от три десетилетия изживя разпадането на един друг политически проект, съветския комунизъм, не се доверява много на подобни проекти, които прескачат границите, и хората биха искали да са готови, ако нещата се объркват. Те гласуват за националистите не защото искат да разрушат Европейския съюз, а по примера на облога на Паскал, защото искат да са готови в случай, че Съюзът реши да извърши колективно самоубийство.

В известен смисъл, става дума за социална психология. След седем десетилетия на стабилност, западновропейците са склонни да вярват в устойчивостта на институциите. Източна Европа не споделя това доверие. В известен смисъл Европейският съюз е като семейна двойка (Западна и Източна Европа), която си разменя груби думи всеки път, когато част от парите на семейството потънат на фондовия пазар. Спомените за романтичното им минало вече са избледнели, а повечето от техните приятели (да се чете: Съединените щати) са заети със собствените си проблеми. Ако семейният терапевт иска да помогне на съпрузите да спасят брака си, той трябва да знае, че единият от партньорите (Източна Европа) в миналото е преживял тежък развод. И чувството, че това, което се случва днес, е просто повторение на това, което се е случило преди, до голяма степен предопределя очакванията на партньора.

Бях последна година студент по философия в Софийския университет, когато българският комунистически режим се срина. Внезапният и ненасилствен край на нещо, което бяхме уверени, че ще трае вечно, докато подобно на Австро-Унгарската империя то изведнъж изчезна, вероятно е определящ опит за моето поколение. Това донесе не само чувство за освобождение, но и усещането за мимолетността на всичко политическо.

Наистина сравняването на сегашната криза на Европейския съюз с кризата в Съветския съюз и Югославия от края на 80-те години изглежда като сравнение между ябълки и круши. В последните години от съществуването си комунизмът и неговите режими отдавна бяха изгубили своята идеологическа привлекателност, а способността им за икономически растеж беше изчерпана. През 1990 г. едва 11 процента от всички потребителски стоки можеха да бъдат открити по магазините в Съветския съюз, докато останалите 89 процента бяха дефицитни. За разлика от него, Европейският съюз е най-големият общ пазар в света, а на Европа се падат половината от социалните разходи в света. Докато по-голямата част от съветските граждани бяха привлечени от живота на Запад, европейците са горди от своя начин на живот и политически модел и нямат никакво желание да последват модела на Китай или Русия.

Само че обикновените хора, за разлика от политолозите, всеки ден сравняват ябълки и круши. Те живеят в свят на опасни аналогии, където всяка нова криза връща спомена за предишната. И опитът от падането на комунизма оказва силно влияние върху начина, по който източноевропейците гледат на Brexit. Както Рот би разбрал веднага, психологическият ефект от британския референдум ще има много по-голямо значение, отколкото всички икономически или институционални щети, които той може да нанесе.

Препечатваме анализа от портал "Култура". Текстът е публикуван в "Ню Йорк таймс". Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

...

Кръстев,като най-умен бие отбой, както и Оги Минчев. Тъпанарите като Илиян В., Веско Дремджиев и сие ще са на барикадата до последно. Помним всички. Идваме!!!
Анонимен's picture
Анонимен

Заповядай, откога те чакам да излезеш на светло к*** мръсно, приготвил съм ти специална изненада
Анонимен's picture
Анонимен

Владимир Висарионович

многоточков, разпадът на Матушката ти ( т.н. руска федерация )е неминуем ( справка соц. блок и СССР ),...който гроб копае, в него пада....
Анонимен's picture
Анонимен

...

Гробът го копаете Вие Висарионович. Последствията са видими. За теб не, за зрящите, тъпанарю :)))))
Анонимен's picture
Анонимен

Иван Митев

Ситуацията Brexit не е причина за нещо, а последица при прилагане на сгрешена парична система. Тази държавна грешка е водещият причинител за нарастване на потенциал за актуални стопански кризи със съпътстващи вреди.
При запазване на сгрешената парична система стопанските злини ще нарастват.
За обществен просперитет е необходимо подобрение на парична система.
Линк за накратко представяне на допусканата фатална държавна грешка:
http://dalgovrak.blogspot.bg/2016/01/12-1-2016.html
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Фатмак

Паниката у грантаджиите се засилва.
Анонимен's picture
Анонимен

Ама те нали от САЩ взимаха?
Анонимен's picture
Анонимен

Матрьошките са испаднали в телешки възторг...Мечтите са безплатни Путриоти!
Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Фатмак

"Испаднали" те издава безпогрешно като русская мурзилка, на български звучните съгласни в приставките не се променят. ;))))
Анонимен's picture
Анонимен

cos

Докога подлеци като този ще имат обществена трибуна в малкото свободни медии?
Анонимен's picture
Анонимен

Сравнението на Европейския със Съветския съюз за втори път е аргумент на Ив. Кръстев. За откъсването на Изт. Европа разбира се. Подобни изцепки не заслужават внимание.
Анонимен's picture
Анонимен

Тодор

Синът на Йото Кръстев-член на ЦК на БКП коментира западните демокрации...И се прокрадва искрица надежда,че ЕС ще се разпадне като домино. Ако Западния свят е в криза,в какво положение е Русия на Путин и Китай-неразривно свързан със САЩ и пазарите и технологиите на Запада. Това,наследника на Йото Кръстев не желае да коментира.
Анонимен's picture
Анонимен

8

От известно време забелязвам, че статиите на Иван Кръстев са започнали да стават анти-европейски и про-кремълски. Споко, Ванка, ЕС няма да се разпадне. Единственото нещо, което се разпада е твоят авторитет като обективен коментатор.
Анонимен's picture
Анонимен

Браво. Едно към едно се пренася и за Илиян Василев след днешната му статия.
Анонимен's picture
Анонимен

не

няма такова нещо. Кръстев пак е изпаднал в розови заблуди. Излизането на Великобритания от ЕС няма да се отрази по абсолютно никакъв начин на Европа. Единствения губещ от самоубийството на Англия ще е самата Англия, а другите ще цъкаме с език и ще питаме ЗАЩО?!
Анонимен's picture
Анонимен

хм

Кръстев дали е забелязал, че в Англия умират депутати с каузата ЕС?!!! Просто се питам. Иначе за Украйна, Грузия знаем.
Анонимен's picture
Анонимен

Джеймс Бонд

Не умират, а се жертват.
Анонимен's picture
Анонимен

обикновен

Поредните опорни точки на Кремъл, предадени от верния агент Кръстев като мармаладена каша - с нелепи сравнения и опит за въздигане на Империята на злото като нещо, едва ли не, значимо. А въпреки неистовото желание на КГБ-диктатурата да разедини Европа, Брексит няма да има. Но ако, случайно слънчасалите се окажат повече в деня на референдума, от излизането на Кралството от ЕС ще пострадат точно хората, които са гласували за това излизане - манипулирани и подведени от безотговорни популисти. В политически, административен и в икономически план, ЕС най-вероятно ще подобри функционирането си
Анонимен's picture
Анонимен

Роси

Интелигентно и тъжно... Лошото е, че ако случайно ЕС се разпадне или дори отслабне, сериозните държави в него могат да продължат нормално съществуване, а ние ще изпаднем в тотална безтегловност, защото тук цялата политика /почти/ е насочена към плюскането на европари и бягане от всичко, които може да ни направи смислена държава... И като ще тръгнат боковци, симеоновци, ниновки и прочие да ни предлагат на всеки, който ни пожелае... Дано британците ни спасят и гласуват за оставане!
Анонимен's picture
Анонимен

Кахъра

Нали знаеш що е така? Щото автентичните сами така си постлахте - с Костов, Горския и Бойко.
Анонимен's picture
Анонимен

Роси

Е такава глупост просто не се коментира... Да си бяхме станали 16 република на СССР навремето, за радост на комунетата и ченгетата?!?
д-р Петроff's picture
д-р Петроff
д-р Петроff

д-р Петроff

Много гнусно е да се сравнява СССР и Съветският блок с настоящият ЕС. Колебах се дали да го нарека глупаво или поръчково.Гнусно си е точното. Кръстев,много добра статия за съветската пропаганда. Колко ти платиха за фундаменталните "грешни " изводи? В България "за" ЕС са се увеличили и са около 85% , а за НАТО 80%.Къде виждаш разпада? Да,другата група е по-креслива и шумна,но няма шанс.Не само у нас.Не ми се изброяват бившите соц страни,но няма нито една от тях,в която да по-различно положението.Твоите, удобни за керсльовците заключения, са базирани на произведени от тях аудио ефекти.
Анонимен's picture
Анонимен

Явно "Ню Йорк Таймс" са имали сериозна нужда от пълнеж за последния си лист! По-овча статия не бях чел в скоро време!Кръстев сериозно трябва да се замисли дали да не си палне дипломките!
Анонимен's picture
Анонимен

71

Цялата теза на Иван Кръстев се крепи на различните народи в Австро-Унгарската империя. И политологът ни обяснява как различието в езиците довело до краха на империята. В състава на Руската федерация влизат 83 субекта, 46 от които се наричат области, 21 – републики, девет носят името край. Народностите са руснаци, татари, украинци, казахи, башкири, чуваши, чеченци, дагестанци, ингуши, осетини, арменци, грузинци, мордва, таджики, нененци, чукчи, евенки и т.н. За великорусите всички, които не са славяни са чурки, които трябва да се пръждосат в Черножопие. Украинците са хохли (в най-добрия случай), а при по-агресивните великоруси са укри или укропи. Ще направи ли многоуважаемият ни политолог един идентичен разрез с Руската федерация?
Анонимен's picture
Анонимен

SeoKungFu

No source linkey = your publication is stinkey !

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията