Ad Config - Website header

 

Article_top

Асен Генов

Украйна беше и все още е водеща тема в международния информационен поток. Темата за протестите в страната, които мнозина определят като революция, а други - като фашистки преврат и дори военна хунта, периодично се появява и в медиите у нас. Тя се наложи като честа, почти неотменна част от дебатите и споровете около т.нар. хибридна война. По правило, подръжниците на режима в Москва определят случващото се в Украйна като неонацистко управление. И обратното — мнозина у нас определят събитията там като искрен стремеж към демократизация, ред и законност. Споровете често стигат до крайности, изпъстрени с вербална агресия. Провокиран от темата, потърсих един украински политик и един украински журналист, които отговориха на въпроси, свързани с някои от най-честите пропагандни клишета по отношение на Украйна. Вижте разговорите ми с ОСТАП КРИВДИК - специален съветник по външната политика към говорителя на украинския парламент и с ОЛЕКСИЙ КАФТАН – редактор в отдел „Световна политика“ в седмичника „Деловая столица” и списанието „Власть денег”.

Остап Кривдик: Никой не иска война, но заради Русия няма мир

- Пропагандата твърди, че Украйна е фашистка страна...

Остап Кривдик: Тези обвинения не са нови за нас. Те се коренят в съветската пропаганда срещу независимостта на Украйна, започнала още от сталинско време и действала най-вече по времето на Брежнев. Тя почива върху интерпретациите за движението за независимост като колаборационизъм с нацистите. Това наследство обрисува днешната ситуация като такава.

Истината е, че организацията на украинските националисти, особено Степан Бандера или фракцията ОУН-б, са били партньори с Хитлер само две седмици повече, в сравнение със Сталин. На 30 юни 1941 г. те обявяват независимостта на Украйна за възстановена в съюзничество с нацистка Германия, но на 2 юли 1941 г. лидерите им са арестувани от нацистите. В средата на юли същата година Гестапо започва масови арести и убийства на техни активисти. Самият Бандера прекарва 3 години в концлагера „Захсенхаузен“, а двамата му братя са убити от нацистите.

Друга фракция на националистите, тази на Андрий Мелник, ОУН-м, организира СС дивизията “Галичина”, за което е силно критикувана от ОУН-б, които вече са в нелегалност и са против нацистите. Тази част се предава на британските части и повечето ѝ членове остават във Великобритания. Както във всяка европейска нация, така и някои украинци също се колаборираха с режима, започвайки от служба в армията, стигайки до охрана в концлагерите и дори до съучастие в масови убийства. Украинската въстанническа армия – УПА, се сражаваше както срещу нацистите, така и срещу Съветите, но и тя е представяна като колаборационна.

Кремъл ползва 50-70 годишни клишета, за да води морална битка с украинската държава. Може да видите това, сравнявайки го със случая „Оберлендер“ от 1964-та. Тогава важният съветник на Конрад Аденауер, беше съден в Източна Германия за нацистки престъпления. Единственото му престъпление е, че е бил низш командир в СС “Галичина”. Основно, пропагандата е за ролята на СССР във Втората световна война, а за Украйна става дума само в контекста на колаборационизма. Съветолозите имат важна роля в тази научна война.

Отрицанието на съществуването на Украйна е дори по-комплексно. То започва от наследсвтото на Киевската Рус и свършва с дискусията за украинския език като един от диалектите на руския. „Русия изпрати първия човек в космоса през 1961 г.” – това е руски слоган на неотдавнашно изложение в Лондон, но не се споменава, че Сергей Корольов, бащата на съветската космическа програма е украинец…

- Каква е политическата тежест на крайно десните партии в Украйна и какво е фактическото им участие и роля в политическия процес и управлението както на национално, така и на местно ниво?

Остап Кривдик: Последните избори приключиха без нито една партия да премине 5-процентния праг. Двама души, представляващи „Десен сектор“, влязоха в парламента, но го напуснаха неотдавна. Шестима души представляват партията „Свобода“, а един - батальона „Азов“, който по-широко погледнато и не без съмнения може да бъде приет за крайно десен. Украинският парламент има 422 места, вижда се каква е силата им. На местно ниво най-добре представени са „Свобода“, която има мнозинство в няколко важни общински съвета, но са изгубили регионалното си влияние в Западна Украйна напълно.

- Последиците от Майдана – пропагандата покрива няколко основни теми, на български ги наричаме „опорни точки”: убийствата в Киев, трагедията в Одеса и окупираните територии. Разследват ли се извършителите? Кой стреля в Киев? Това наемници на лидерите на Майдана ли бяха? Кой подпали хората в профсъюзния дом в Одеса?

Остап Кривдик: Едно по едно… Стрелбите на Майдана бяха разследвани, а част от разследванията продължават и днес. Повечето виновници избягаха в Русия още в първите дни след убийствата и се крият там или открито воюват срещу Украйна. Има много доказателства за участието на „трета страна”, както и за снайперисти, които са стреляли от двете страни – правителството и протестиращите, с цел насилието да ескалира. Ние знаем, че Кремъл беше изпратил свои експерти, но мисля, че е невъзможно да ги идентифицираме.

Лидерите на Майдана не са наемали никого. Доколкото знам, след като започна стрелбата, един от водачите на опозицията взе ловната си пушка на Майдана. Той беше заснет на видео. По-късно, когато през февруари от „Десен сектор“ напуснаха квартирата си, също бяха намерени оръжия, защото оръжията, завзети в Западна Украйна, започнаха да пристигат в Киев на 20 февруари, след като бе сключено примирие и вече вървяха преговори. На другата сутрин полицейските сили бяха прибрани.

Случаят в Одеса е дори по-сложен и трябва да бъде разгледан като последователност от събития, случили се по-рано през деня, когато проруски активисти стреляха по проукраински, докато полицията всъщност зае страната на просепаратистите. Чак след това проукраинските активисти подгониха другите и използваха коктейли „Молотов“ срещу враговете си, които стреляха на месо по тях. Имаме данни, че руски офицери от Приднестровието са участвали в тези събития. Подобни неща, с различен успех се случиха в Харков, Николаев, Херсон, Запорожието и Днепро (тогава Днепропетровск). Сложно е, но тези събития трябва да се разглеждат в контекста на логиката на войната, която вече се водеше срещу Украйна. Обвиненията срещу Киев са важна част от руската измамна стратегия, която отвлича вниманието от фактите за водената хибридна война и създават различна медийна реалност. И отново: за руската пропаганда беше важно да създаде алтернатива на “Небесната стотица” – хората, убити на Майдана…
Разследването в Одеса продължава, както и разследванията на насилие от страна на украинските военни части на фронтовата линия и извън военната зона.

- Батальонът „Азов“… Те нацисти ли са? Какъв е правният им статус? Каква е политическата им мотивация?

Остап Кривдик: Има крайно десни групи в рамките на Азовския батальон, но те не са нацисти. Символиката, която ползват, е тази, на бившата Социал-национална партия на Украйна, за която някои твърдят, че е неонацистка, но тя е изключително етнонационалистическа и антикомунистическа. Тя никога не е била ангажирана с нацизма, нито пък е заставала на антисемитска основа. Да, сред някои от членовете има расистки убеждения както и антигей настроения, но в други армии също ще намерите подобни убеждения. Руската пропаганда умишлено преувеличава този въпрос. Дори и да създадат политическо движение, не мисля, че ще влязат в мейнстрийм политиката, дори като малцинствена партия, достигнала 5-те процента...

- Войната… Наскоро прекарах няколко дни в Киев. Забелязах, че хората не я наричат война. Те казват, че това е АТО. Какво е АТО? Във война ли е Украйна и срещу кого се сражавате?

Остап Кривдик: Сложен въпрос. Първо, това е необявена война. Колкото и да е странно, според международните закони, този, който нарече това война, ще бъде счетен за агресор и другата страна ще има право да се защити. За нещастие, Украйна би била счетена за агресор, ако самата тя назове случващото се война. Затова влезе в употреба “хибридният” термин “Анти-терористична операция” (АТО). Второ, проблем е, че много играчи в света не желаят да признаят войната, придържайки се по-скоро към руския пропаганден термин „Украинска криза”, намеквайки за състояние на гражданска война. Трето, съществува специфично законодателство по отношение на състоянието на война, което фактически би обърнало Украйна на държава с военновременно управление, спирайки всички реформи и демократични процедури, в т.ч. и изборите…

- Каква е ситуацията в Източна Украйна в момента?

Остап Кривдик: Нелека, тъй като местните не усещат ефективността на правителството. Ситуацията от друга страна е дори по-плашеща и тежка, защото хората са лишени от основни права, така че местните могат да сравняват. Никой не иска война, но все още няма мир, тъй като Русия непрекъснато нарушава примирието.

- Ами американската военна помощ? Искали ли сте я, нуждаете ли се от преносими зенитно-ракетни установки*?

Остап Кривдик: САЩ са доста резервирани по отношение на доставката на отбранителни смъртоносни оръжия, за да не ескалира напрежението. Тяхната помощ се изразява в подготовка, обучение, екипировка, транспорт, сигурни комуникации и военна стратегия и е най-голяма, в сравнение с всички останали, които ни оказват съдействие. Искали сме много неща, които са ни необходими и се надяваме, че сътрудничеството за в бъдеще ще нараства.

 

Олексий Кафтан: В света не остана друга пропаганда. Само руската...

- Пропагандата твърди, че Украйна е фашистка страна...

Олексий Кафтан: Ще отговоря така, както отговарят в Одеса. С въпрос: чия пропаганда? Руската, нали така? И не случайно! Друга пропаганда, насочена както навън, така и навътре, в света в крайна сметка не остана. Съществуването на алтернативни информационни канали и разпространението на информацията изключват монолитната картина на света и обезпечават алтернативни гледни точки. Но с Русия различно: „Има две гледни точки – моята и грешната”...

За Одеса си спомних не случайно. На сградата на хотел „Бристол”, вероятно най-старият в града, знамената на Украйна, Турция и Израел се веят заедно. Всъщност, Украйна, освен Израел, е единствената страна, която ми е известна, чийто премиер е евреин и не се старае да крие това. Никак не е фашистко това, не мислите ли? Но на въпроса за пропагандата: държавата, разоространила тази лъжа (пропагандата е лъжа по дефиниция), вече достатъчно дълго се движи по пътя на фашизацията. Нивото на ксенофобията в Русия е най-високо в Европа. Именно заради спекулациите от XVIII-XIX век тя е приета за европейска държава, въпреки че няма повече основания за това от Турция. Не казвам, че в Украйна няма ксенофоби – те са маргинализирани. По време на двата Майдана ксенофобските лозунги бяха табу. Никой не те питаше за националността ти. За какъв фашизъм може да става дума, ако първият убит от наказателните отряди на Янукович беше арменец, а следващият – белорус?

Знам, че ще ми възразят за дискриминацията срещу рускоезичките и руснаците. Тези, които се опитат да направят това – нямат късмет: самият аз съм рускоезичен, въпреки че прабаба ми е говорила само на украински и от нея съм чувал шегата: “Толкова малък, а вече москаль” (пренебрежително жаргонно прозвище за руснак – бел. ред.)...

- В моето семейство се говорят двата езика, а децата ми без проблем прескачат от единия, на другия и това е нормална ситуация в Украйна.

Олексий Кафтан: Аз съм журналист от повече от 14 години и до неотдавна водещите медии тук бяха рускоезични. Ситуацията започна да се променя не заради това, че ги притесняват. В обществото се появи нарастващо търсене на украинско слово. Често се стига до куриози. Аз не рядко купувам на децата си хачапури – питки със сирене, от една малка грузинска пекарна. Малките много ги обичат! Персоналът разговаря на грузински, аз със сина си общувам на украински, а към продавача се обръщам на руски, но чувам отговор на украински…

- За какъв фашизъм може да става дума, ако сред доброволците, защитаващи Украйна от руската агресия има чеченци, татари и дори руснаци?

Олексий Кафтан: Ето Ви още един пресен пример: татарката Джамала победи на Евровизия. Ирина Фарион, представителка на партия „Свобода”, която с трясък се провали на последните парламентарни избори на фона на войната, написа, че това е позор за Украйна. Обществото прие това като поредното доказателство за нейната лична и на партията ѝ неадекватност.

Фашизмът не е да се гордееш с националността си или с нацията си политически или физически. Фашизмът е подчертано оскърбително отношение към другите етноси и нации. Така че, това не се отнася до Украйна. Дори повече! Даже заплахата от фашизация на Украйна е изчезващо малка.

- Каква е политическата тежест на крайно десните партии в Украйна и какво е фактическото им участие и роля в политическия процес и управлението както на национално, така и на местно ниво?

Олексий Кафтан: Частично отговорих на този въпрос. Използващата националистическа риторика „Свобода” загуби парламентарните избори на фона на войната с Русия. Всъщност, гранатата към Върховната рада беше хвърлена от нейн член. СБУ (Служба за безопасност на Украина) периодично залавя ултрадесните ветерани от доброволческите формирования. Неколцината комбати, които получиха депутатски места, не са самостоятелни. Скандалите, около партията „Укроп” са ярка илюстрация на това – само ще вметна, че „укроп” беше пренебрежително прозвище, което окупаторите и сепаратистите лепнаха на украинските бойци, но у нас то се превърна едва ли не в комплимент. Смешна се оказа и историята с „Десен сектор”: руската телевизия, ако помните, даже успя да създаде сюжет около победата на тогавашния лидер Дмитрий Ярош в президентските избори, а той едва взе 0,7% от гласовете.

За партията „Братство” на Дмитрий Корчински изобщо не се чува – ня съвсем се дръпна в периферията, въпреки че жената на Корчински е депутат от Радикалната партия на Олег Ляшко, която прочее е радикална на думи, но не на дела.

Бих казал, че на радикалните десни им се налага да полагат неимоверни усилия, за да привлекат към себе си внимание. Крайнодесния дневен ред си остана непотърсен от обществото, независимо от недоволството и на самите мински договорености и реализацията им, темповете на реформите и нивото на корупция в политическото ръководство на страната.

Ако някой с десни възгледи, получи пост, това обикновено е в резултат на сложни преговори, личните качества на човека и работа по системата на проверката и баланса.

- Последиците от Майдана – пропагандата покрива няколко основни теми, на български ги наричаме „опорни точки”: убийствата в Киев, трагедията в Одеса и окупираните територии. Разследват ли се извършителите? Кой стреля в Киев? Това наемници на лидерите на Майдана ли бяха? Кой подпали хората в профсъюзния дом в Одеса?

Олексий Кафтан: Отново ще уточня, че става дума именно за руска пропаганда. Това е важно! Особено ако вземем предвид, че наскоро дори като цяло лоялна на Русия френска телевизия уличи руски журналисти в лъжа.

Сега по ред: по отношение на разстрелите на Майдана – следствието по това дело е приключило – част от извършителите са установени, намерени са и част от оръжията им. Наистина, не всички виновни са изправени пред съда. Отчасти това е предизвикано от затрудненията при реформата на прокуратурата и съдебната система – “старата гвардия” прокурори и съдии, които запазиха длъжностите си от времето на Янукович, позволиха на мнозина заподозрени да се измъкнат. Например майор Дмитрий Садовник, който командваше ротата “Беркут”, стреляла по Майдана, беше пуснат под гаранция до даване на ход на делото и той избяга. Янукович, вътрешният му министър Виталий Захарченко и много други високопоставени престъпници се укриха в Русия доста по-рано. При това, надежди за екстрадицията им няма. Някои от бойците от „Беркут”, съпричастни към всичко това, или воюват на страната на ДНР или ЛНР, или вече са загинали. В същото време, участието на руските спецслужби, в това число и на снайперисти, не е изяснено докрай. Официалната версия за участието на „трета страна” не е отхвърлена все още и не е изключена. През последните месеци ми се наложи да прочета признания на „активисти от Майдана”, които уж стреляли по „Беркут”, но всичко в тях звучи измислено. Съучастието на който и да е от лидерите на Майдана към всичко това наистина е пропагандно клише. Ще обърна внимание на това, че разследванията не бяха в изолирана среда, а при съдействието и под контрола на международна консултативна мисия от Съвета на Европа.

По отношение на одеския Профсъюзен дом – това също е разследвано, при това, в детайли. Казано накратко, патриотичните сили нямат отношение към това деяние. Първоначално, при пълното съдействие на милицията, зад отцепленията, проруските активисти, свръзани с криминалните среди, стреляха по демонстрацията в подкрепа на Украйна. По-нататъшните събития бяха в резултат на тези действия на милицията и криминалитета, но е възможно и да не са били режисирани на този етап.

Русия се нуждаеше от трагедия в Одеса, без значение каква и я получи. Тези, които се бяха барикадирали в профсъюзния дом, подготвяха там коктейли “Молотов”. Пожарът с много голяма вероятност е възникнал вследствие на нещастен случай. Броят на жертвите е следствие на две неща: закритите евакуационни изходи и разлив на лесно запалими течности в помещения с много горящи материали. Трябва да се отбележи, че не малка част от загиналите бяха „гастрольори” с руски паспорти. Но не се опитвайте да ме хванете в лъжа – защо те не са изгоряли? Не всички тела бяха повредени от огъня, имаше много задушили се.

- Батальонът „Азов“… Те нацисти ли са? Какъв е правният им статус? Каква е политическата им мотивация?

Олексий Кафтан: Батальонът „Азов” прекрати съществуванието си. Приемете го. Тази информация може лесно да се провери, освен, ако не са ви блокирали Google. Днес съществува полк „Азов”, в състава на националната гвардия на Украйна – напълно легално военно формирование. Не всички доброволци бяха съгласни да подпишат договор с държавата и напуснаха службата. В същото време те основаха обществена организация Граждански корпус „Азов”, която най-общо казано създава целия информационен шум и картина за телевизиите.

Ядрото на балатьона наистина бяха ултранационалистическите сили: социал-националната асамблея и „Украински патриот”. Да, мисля, че няма да е преувеличено ако кажа, че сред старите азовци имаше повече нацисти, отколкото би му се искало на цивилизования свят. Но ето каква е клопката – далеч не всички бяха украинци по произход и като гражданство. Забележете, че сред руските националисти, по време на цялата руска агресия срещу Украйна, има разцепление между тези, които условно казано приемат Путин като благодетел и тези, които смятат, че той подтиска и ограбва Русия. Първите с радост се натискаха за “опълченци”, а вторите се озоваха в доброволчески батальони, най-вече в “Азов”.

От друга страна обаче не трябва да забравяме, че сред украинските десни са инфилтрирани не малко агенти на руските спецслужби. Не по-малко отколкото в Европа. Кремъл се опитваше в миналото, опитва се и днес с тяхна помощ да дестабилизира ситуацията в Украйна. За да не съм голословен ще спомена, че на 24 май Апелационният съд остави под стража лидера на Гражданския корпус “Азов-Крим”, Станислав Краснов, който е обвинен в работа за руското разузнаване.

- Войната… Наскоро прекарах няколко дни в Киев. Забелязах, че хората не я наричат война. Те казват, че това е АТО. Какво е АТО? Във война ли е Украйна и срещу кого се сражавате?

Олексий Кафтан: АТО е абревиатура, която означава „Антитерористична операция”. Но всъщност, това е евфемизъм, който откровено дразни обществото. Всъщност, трябва да се знае, че става дума не само и не толкова за борба с терористите и със сигурност не с въстанници, а за война. В редовете на т.нар. въстанници не по-малко от 70% са руски военни. Често те дори не крият това. Всъщност, „армиите” на ДНР и ЛНР са включени в оперативните структури на Южния военен окръг на Руската федерация като Първи и Втори военен корпус. “Хуманитарните конвои” с боеприпаси и влаковете с бронирана техника, които пресичаха границата откъм Русия може дори да не ги коментираме.

И така, в момента имаме АТО, но воюваме с окупатори. Защо беше нужен този евфемизъм? Доколкото аз мога да преценя, причините са в две групи – икономически и военно-политически.

В първата група са проблемите с получаване на международна финансова макроикономическа помощ за държава, официално намираща се в състояние на война. Във втората група е рискът от пълномащабна военна инвазия, срещу което Украйна нямаше никакви шансове през 2014 г. Тези шансове нарастнаха ме много силно през 2015 г. В тази група е и рискът от това, че вероятността да бъде отказана военно-техническа помощ от трети страни би била значително по-висока. Освен това, трябва да отчетем и факта, че в случай на война Конституцията предвижда редица непопулярни мерки, като всеобща мобилизация на икономиката и населението, а не частична, както беше сега, замразяване на избирателните процеси, национализация на предприятията и реквизиция на личното имущество на гражданите за нуждите на въоръчените сили. Когато се вземаше решението за АТО, всяка една от тези мерки можеше да доведе до катастрофални за страната последици. Нашите спецслужби бяха пропити от руската агентура. Армията ни беше на същия хал. Всъщност, Павел Лебедев, последният министър на отбраната на Янукович, беше руски гражданин. Обществото започна да оздравява след многото разделения, които бяха предизвиквани от политтехнолозите на властта. В частност, езиковия и географския разкол бяха последователно създавани в хода на изборните кампании на Партията на регионите и лично на Янукович още от 2004 г.

Гражданското общество изнесе основната тежест на последните две години. То се оказа по-силно от правителството. Негов авангард бяха доброволческото движение – в смисъла на бойци-доброволци и доброволци по логистиката.

- Каква е ситуацията в Източна Украйна в момента?

Олексий Кафтан: Става дума за двата окупирани района на изток в Украйна. Там цари относително затишие. Обаче в края на май (23-ти, 25-и), в резултат от обстрел с миномет Въоръжените сили на Украйна загубиха седем военнослужещи. Това са най-големите загуби през последната година. Сигурно си струва да припомня, че това се случва на фона на поредните преговори на “Нормадската чертворка” и Мирния хуманитарен форум в Истанбул. Неутралната зона е относително стабилна, но от другата страна продължава концентрацията на жива сила и бойба техника, както и милитаризацията на анексирания Крим. Репресиите и тормозът над татарското население на полуострова вече са систематични.

По отношение на настроенията – руската пропаганда както и преди си върши работата – етикетите “хунта”, “наказателни отряди”, “фашисти” не са рядкост. Но комичното е в това, че тези, които са се запознали отблизо с “руския мир”са престанали да обичат и желаят Русия. Въпреки това, Москва продължава да манипулира с темата за изборите в Донбас, макар позицията на Украйна и Европа да е съвършено ясна – първо безопасността, след това изборите. Известен оптимизъм внася сякаш и приетото решение за въоръжена полицейска мисия на ОССЕ, но дяволът е в детайлите, а детайлите на договореността все още не са изцяло ясни.

- Ами американската военна помощ? Искали ли сте я, нуждаете ли се от преносими зенитно-ракетни установки?

Олексий Кафтан: Да, Украйна нееднократно се е обръщала към САЩ и други страни от НАТО за военна помощ. Доколкото знам смъртоносно оръжие, стрелково оръжие, при това, по собствена воля ни беше предоставено единствено от Литва. Останалите държави предпочетоха да се въздържат за дълъг период от време по ред причини. Сред тях най-вече бих посочил нежеланието им да дадат повод на руснаците да продължат ескалацията на конфликта. Очевидно е, че Москва би се възползвала от това като предлог да продължи да доставя въоръжение на ДНР и ЛНР, дори без да се крие. Възможно беше дори да предприеме октрита инвазия. Втора причина, освен възможните затруднения с логистиката, беше опасението от усложнение в самата Украйна – рискът да попаднат у руснаците, благодарение на анегтурата, корупцията или бъдат продадени на трета лица. Впрочем, снайперистките винтовки, особено едрокалибрените, ние ги купуваме.

Както и да е, Украйна получи значително количество несмърноносни средства и екипировка от различни страни, в това число униформи, бронежилетки, прибори за нощно виждане, дронове, артилерийски радари за контрабатарейна борба, няколко десетки стари БТР-и Saxon британско производтсво, които бяха преоборудвани и въоръжени в Украйна. Всъщност, доколкото ми е известно, те не се ползват на фронтовата линия. В крайна сметка, Украйна се справя със собствено оръжие – както останало от съветските времена, ката и такова, което се произвежда днес. Все още не ни достигат дронове и високоточно оръжие…

Въпросът за преносимите зенитно-ракетни установки е забавен. Противовъздушната отбрана на източната ни граница наистина е голям проблем. По данни, с които разполагам, въпросът с тези установки не е повдинан от Украйна пред партньорите ѝ, за разлика от въпроса с преносимите противотанкови ракетни установки Javelin. Но дори и този въпрос не е еднозначен, тъй като Украйна е разработила широк спектър от ефективни противотанкови средства.

Да се върнем на въпроса с преносимите зенитно-ракетни установки. Действително, значителната част от от нашите се нуждае от модернизация, но те първо не са малко и второ, такава модернизация може да бъде осъществена или самостоятелно, или в сътрудничество с чуждестранни партньори. Въпросът по-скоро е свързан с времето, не с физическите възможности.

----

* Портативните зенитно-ракетни установки бяха давани нееднократно като пример, че дори Конгресът на САЩ признава неонацисткия характер на управлението в Украйна и в частност, на батальона „Азов”. Действително през 2015 г. в правната комисия на Камарата на представителите към Конгреса на САЩ двама конгресмени внасят две поправки към Закона за разходите по отбраната на САЩ, а част от мотивите им са свързани с твърдения, че Азовският батальон е неонацистко формирование. Независимо от това, САЩ и други страни продължават да оказват логистична подкрепа и да снабдяват с несмъртоносно въоръжение Украйна, както става ясно от отговорите на интервюираните.

 
Снимки ЕПА/БГНЕС и фейсбук

Украйна беше и все още е водеща тема в международния информационен поток. Темата за протестите в страната, които мнозина определят като революция, а други - като фашистки преврат и дори военна хунта, периодично се появява и в медиите у нас. Тя се наложи като честа, почти неотменна част от дебатите и споровете около т.нар. хибридна война. По правило, подръжниците на режима в Москва определят случващото се в Украйна като неонацистко управление. И обратното — мнозина у нас определят събитията там като искрен стремеж към демократизация, ред и законност. Споровете често стигат до крайности, изпъстрени с вербална агресия. Провокиран от темата, потърсих един украински политик и един украински журналист, които отговориха на въпроси, свързани с някои от най-честите пропагандни клишета по отношение на Украйна. Вижте разговорите ми с ОСТАП КРИВДИК - специален съветник по външната политика към говорителя на украинския парламент и с ОЛЕКСИЙ КАФТАН – редактор в отдел „Световна политика“ в седмичника „Деловая столица” и списанието „Власть денег”.

Остап Кривдик: Никой не иска война, но заради Русия няма мир

- Пропагандата твърди, че Украйна е фашистка страна...

Остап Кривдик: Тези обвинения не са нови за нас. Те се коренят в съветската пропаганда срещу независимостта на Украйна, започнала още от сталинско време и действала най-вече по времето на Брежнев. Тя почива върху интерпретациите за движението за независимост като колаборационизъм с нацистите. Това наследство обрисува днешната ситуация като такава.

Истината е, че организацията на украинските националисти, особено Степан Бандера или фракцията ОУН-б, са били партньори с Хитлер само две седмици повече, в сравнение със Сталин. На 30 юни 1941 г. те обявяват независимостта на Украйна за възстановена в съюзничество с нацистка Германия, но на 2 юли 1941 г. лидерите им са арестувани от нацистите. В средата на юли същата година Гестапо започва масови арести и убийства на техни активисти. Самият Бандера прекарва 3 години в концлагера „Захсенхаузен“, а двамата му братя са убити от нацистите.

Друга фракция на националистите, тази на Андрий Мелник, ОУН-м, организира СС дивизията “Галичина”, за което е силно критикувана от ОУН-б, които вече са в нелегалност и са против нацистите. Тази част се предава на британските части и повечето ѝ членове остават във Великобритания. Както във всяка европейска нация, така и някои украинци също се колаборираха с режима, започвайки от служба в армията, стигайки до охрана в концлагерите и дори до съучастие в масови убийства. Украинската въстанническа армия – УПА, се сражаваше както срещу нацистите, така и срещу Съветите, но и тя е представяна като колаборационна.

Кремъл ползва 50-70 годишни клишета, за да води морална битка с украинската държава. Може да видите това, сравнявайки го със случая „Оберлендер“ от 1964-та. Тогава важният съветник на Конрад Аденауер, беше съден в Източна Германия за нацистки престъпления. Единственото му престъпление е, че е бил низш командир в СС “Галичина”. Основно, пропагандата е за ролята на СССР във Втората световна война, а за Украйна става дума само в контекста на колаборационизма. Съветолозите имат важна роля в тази научна война.

Отрицанието на съществуването на Украйна е дори по-комплексно. То започва от наследсвтото на Киевската Рус и свършва с дискусията за украинския език като един от диалектите на руския. „Русия изпрати първия човек в космоса през 1961 г.” – това е руски слоган на неотдавнашно изложение в Лондон, но не се споменава, че Сергей Корольов, бащата на съветската космическа програма е украинец…

- Каква е политическата тежест на крайно десните партии в Украйна и какво е фактическото им участие и роля в политическия процес и управлението както на национално, така и на местно ниво?

Остап Кривдик: Последните избори приключиха без нито една партия да премине 5-процентния праг. Двама души, представляващи „Десен сектор“, влязоха в парламента, но го напуснаха неотдавна. Шестима души представляват партията „Свобода“, а един - батальона „Азов“, който по-широко погледнато и не без съмнения може да бъде приет за крайно десен. Украинският парламент има 422 места, вижда се каква е силата им. На местно ниво най-добре представени са „Свобода“, която има мнозинство в няколко важни общински съвета, но са изгубили регионалното си влияние в Западна Украйна напълно.

- Последиците от Майдана – пропагандата покрива няколко основни теми, на български ги наричаме „опорни точки”: убийствата в Киев, трагедията в Одеса и окупираните територии. Разследват ли се извършителите? Кой стреля в Киев? Това наемници на лидерите на Майдана ли бяха? Кой подпали хората в профсъюзния дом в Одеса?

Остап Кривдик: Едно по едно… Стрелбите на Майдана бяха разследвани, а част от разследванията продължават и днес. Повечето виновници избягаха в Русия още в първите дни след убийствата и се крият там или открито воюват срещу Украйна. Има много доказателства за участието на „трета страна”, както и за снайперисти, които са стреляли от двете страни – правителството и протестиращите, с цел насилието да ескалира. Ние знаем, че Кремъл беше изпратил свои експерти, но мисля, че е невъзможно да ги идентифицираме.

Лидерите на Майдана не са наемали никого. Доколкото знам, след като започна стрелбата, един от водачите на опозицията взе ловната си пушка на Майдана. Той беше заснет на видео. По-късно, когато през февруари от „Десен сектор“ напуснаха квартирата си, също бяха намерени оръжия, защото оръжията, завзети в Западна Украйна, започнаха да пристигат в Киев на 20 февруари, след като бе сключено примирие и вече вървяха преговори. На другата сутрин полицейските сили бяха прибрани.

Случаят в Одеса е дори по-сложен и трябва да бъде разгледан като последователност от събития, случили се по-рано през деня, когато проруски активисти стреляха по проукраински, докато полицията всъщност зае страната на просепаратистите. Чак след това проукраинските активисти подгониха другите и използваха коктейли „Молотов“ срещу враговете си, които стреляха на месо по тях. Имаме данни, че руски офицери от Приднестровието са участвали в тези събития. Подобни неща, с различен успех се случиха в Харков, Николаев, Херсон, Запорожието и Днепро (тогава Днепропетровск). Сложно е, но тези събития трябва да се разглеждат в контекста на логиката на войната, която вече се водеше срещу Украйна. Обвиненията срещу Киев са важна част от руската измамна стратегия, която отвлича вниманието от фактите за водената хибридна война и създават различна медийна реалност. И отново: за руската пропаганда беше важно да създаде алтернатива на “Небесната стотица” – хората, убити на Майдана…
Разследването в Одеса продължава, както и разследванията на насилие от страна на украинските военни части на фронтовата линия и извън военната зона.

- Батальонът „Азов“… Те нацисти ли са? Какъв е правният им статус? Каква е политическата им мотивация?

Остап Кривдик: Има крайно десни групи в рамките на Азовския батальон, но те не са нацисти. Символиката, която ползват, е тази, на бившата Социал-национална партия на Украйна, за която някои твърдят, че е неонацистка, но тя е изключително етнонационалистическа и антикомунистическа. Тя никога не е била ангажирана с нацизма, нито пък е заставала на антисемитска основа. Да, сред някои от членовете има расистки убеждения както и антигей настроения, но в други армии също ще намерите подобни убеждения. Руската пропаганда умишлено преувеличава този въпрос. Дори и да създадат политическо движение, не мисля, че ще влязат в мейнстрийм политиката, дори като малцинствена партия, достигнала 5-те процента...

- Войната… Наскоро прекарах няколко дни в Киев. Забелязах, че хората не я наричат война. Те казват, че това е АТО. Какво е АТО? Във война ли е Украйна и срещу кого се сражавате?

Остап Кривдик: Сложен въпрос. Първо, това е необявена война. Колкото и да е странно, според международните закони, този, който нарече това война, ще бъде счетен за агресор и другата страна ще има право да се защити. За нещастие, Украйна би била счетена за агресор, ако самата тя назове случващото се война. Затова влезе в употреба “хибридният” термин “Анти-терористична операция” (АТО). Второ, проблем е, че много играчи в света не желаят да признаят войната, придържайки се по-скоро към руския пропаганден термин „Украинска криза”, намеквайки за състояние на гражданска война. Трето, съществува специфично законодателство по отношение на състоянието на война, което фактически би обърнало Украйна на държава с военновременно управление, спирайки всички реформи и демократични процедури, в т.ч. и изборите…

- Каква е ситуацията в Източна Украйна в момента?

Остап Кривдик: Нелека, тъй като местните не усещат ефективността на правителството. Ситуацията от друга страна е дори по-плашеща и тежка, защото хората са лишени от основни права, така че местните могат да сравняват. Никой не иска война, но все още няма мир, тъй като Русия непрекъснато нарушава примирието.

- Ами американската военна помощ? Искали ли сте я, нуждаете ли се от преносими зенитно-ракетни установки*?

Остап Кривдик: САЩ са доста резервирани по отношение на доставката на отбранителни смъртоносни оръжия, за да не ескалира напрежението. Тяхната помощ се изразява в подготовка, обучение, екипировка, транспорт, сигурни комуникации и военна стратегия и е най-голяма, в сравнение с всички останали, които ни оказват съдействие. Искали сме много неща, които са ни необходими и се надяваме, че сътрудничеството за в бъдеще ще нараства.

 

Олексий Кафтан: В света не остана друга пропаганда. Само руската...

- Пропагандата твърди, че Украйна е фашистка страна...

Олексий Кафтан: Ще отговоря така, както отговарят в Одеса. С въпрос: чия пропаганда? Руската, нали така? И не случайно! Друга пропаганда, насочена както навън, така и навътре, в света в крайна сметка не остана. Съществуването на алтернативни информационни канали и разпространението на информацията изключват монолитната картина на света и обезпечават алтернативни гледни точки. Но с Русия различно: „Има две гледни точки – моята и грешната”...

За Одеса си спомних не случайно. На сградата на хотел „Бристол”, вероятно най-старият в града, знамената на Украйна, Турция и Израел се веят заедно. Всъщност, Украйна, освен Израел, е единствената страна, която ми е известна, чийто премиер е евреин и не се старае да крие това. Никак не е фашистко това, не мислите ли? Но на въпроса за пропагандата: държавата, разоространила тази лъжа (пропагандата е лъжа по дефиниция), вече достатъчно дълго се движи по пътя на фашизацията. Нивото на ксенофобията в Русия е най-високо в Европа. Именно заради спекулациите от XVIII-XIX век тя е приета за европейска държава, въпреки че няма повече основания за това от Турция. Не казвам, че в Украйна няма ксенофоби – те са маргинализирани. По време на двата Майдана ксенофобските лозунги бяха табу. Никой не те питаше за националността ти. За какъв фашизъм може да става дума, ако първият убит от наказателните отряди на Янукович беше арменец, а следващият – белорус?

Знам, че ще ми възразят за дискриминацията срещу рускоезичките и руснаците. Тези, които се опитат да направят това – нямат късмет: самият аз съм рускоезичен, въпреки че прабаба ми е говорила само на украински и от нея съм чувал шегата: “Толкова малък, а вече москаль” (пренебрежително жаргонно прозвище за руснак – бел. ред.)...

- В моето семейство се говорят двата езика, а децата ми без проблем прескачат от единия, на другия и това е нормална ситуация в Украйна.

Олексий Кафтан: Аз съм журналист от повече от 14 години и до неотдавна водещите медии тук бяха рускоезични. Ситуацията започна да се променя не заради това, че ги притесняват. В обществото се появи нарастващо търсене на украинско слово. Често се стига до куриози. Аз не рядко купувам на децата си хачапури – питки със сирене, от една малка грузинска пекарна. Малките много ги обичат! Персоналът разговаря на грузински, аз със сина си общувам на украински, а към продавача се обръщам на руски, но чувам отговор на украински…

- За какъв фашизъм може да става дума, ако сред доброволците, защитаващи Украйна от руската агресия има чеченци, татари и дори руснаци?

Олексий Кафтан: Ето Ви още един пресен пример: татарката Джамала победи на Евровизия. Ирина Фарион, представителка на партия „Свобода”, която с трясък се провали на последните парламентарни избори на фона на войната, написа, че това е позор за Украйна. Обществото прие това като поредното доказателство за нейната лична и на партията ѝ неадекватност.

Фашизмът не е да се гордееш с националността си или с нацията си политически или физически. Фашизмът е подчертано оскърбително отношение към другите етноси и нации. Така че, това не се отнася до Украйна. Дори повече! Даже заплахата от фашизация на Украйна е изчезващо малка.

- Каква е политическата тежест на крайно десните партии в Украйна и какво е фактическото им участие и роля в политическия процес и управлението както на национално, така и на местно ниво?

Олексий Кафтан: Частично отговорих на този въпрос. Използващата националистическа риторика „Свобода” загуби парламентарните избори на фона на войната с Русия. Всъщност, гранатата към Върховната рада беше хвърлена от нейн член. СБУ (Служба за безопасност на Украина) периодично залавя ултрадесните ветерани от доброволческите формирования. Неколцината комбати, които получиха депутатски места, не са самостоятелни. Скандалите, около партията „Укроп” са ярка илюстрация на това – само ще вметна, че „укроп” беше пренебрежително прозвище, което окупаторите и сепаратистите лепнаха на украинските бойци, но у нас то се превърна едва ли не в комплимент. Смешна се оказа и историята с „Десен сектор”: руската телевизия, ако помните, даже успя да създаде сюжет около победата на тогавашния лидер Дмитрий Ярош в президентските избори, а той едва взе 0,7% от гласовете.

За партията „Братство” на Дмитрий Корчински изобщо не се чува – ня съвсем се дръпна в периферията, въпреки че жената на Корчински е депутат от Радикалната партия на Олег Ляшко, която прочее е радикална на думи, но не на дела.

Бих казал, че на радикалните десни им се налага да полагат неимоверни усилия, за да привлекат към себе си внимание. Крайнодесния дневен ред си остана непотърсен от обществото, независимо от недоволството и на самите мински договорености и реализацията им, темповете на реформите и нивото на корупция в политическото ръководство на страната.

Ако някой с десни възгледи, получи пост, това обикновено е в резултат на сложни преговори, личните качества на човека и работа по системата на проверката и баланса.

- Последиците от Майдана – пропагандата покрива няколко основни теми, на български ги наричаме „опорни точки”: убийствата в Киев, трагедията в Одеса и окупираните територии. Разследват ли се извършителите? Кой стреля в Киев? Това наемници на лидерите на Майдана ли бяха? Кой подпали хората в профсъюзния дом в Одеса?

Олексий Кафтан: Отново ще уточня, че става дума именно за руска пропаганда. Това е важно! Особено ако вземем предвид, че наскоро дори като цяло лоялна на Русия френска телевизия уличи руски журналисти в лъжа.

Сега по ред: по отношение на разстрелите на Майдана – следствието по това дело е приключило – част от извършителите са установени, намерени са и част от оръжията им. Наистина, не всички виновни са изправени пред съда. Отчасти това е предизвикано от затрудненията при реформата на прокуратурата и съдебната система – “старата гвардия” прокурори и съдии, които запазиха длъжностите си от времето на Янукович, позволиха на мнозина заподозрени да се измъкнат. Например майор Дмитрий Садовник, който командваше ротата “Беркут”, стреляла по Майдана, беше пуснат под гаранция до даване на ход на делото и той избяга. Янукович, вътрешният му министър Виталий Захарченко и много други високопоставени престъпници се укриха в Русия доста по-рано. При това, надежди за екстрадицията им няма. Някои от бойците от „Беркут”, съпричастни към всичко това, или воюват на страната на ДНР или ЛНР, или вече са загинали. В същото време, участието на руските спецслужби, в това число и на снайперисти, не е изяснено докрай. Официалната версия за участието на „трета страна” не е отхвърлена все още и не е изключена. През последните месеци ми се наложи да прочета признания на „активисти от Майдана”, които уж стреляли по „Беркут”, но всичко в тях звучи измислено. Съучастието на който и да е от лидерите на Майдана към всичко това наистина е пропагандно клише. Ще обърна внимание на това, че разследванията не бяха в изолирана среда, а при съдействието и под контрола на международна консултативна мисия от Съвета на Европа.

По отношение на одеския Профсъюзен дом – това също е разследвано, при това, в детайли. Казано накратко, патриотичните сили нямат отношение към това деяние. Първоначално, при пълното съдействие на милицията, зад отцепленията, проруските активисти, свръзани с криминалните среди, стреляха по демонстрацията в подкрепа на Украйна. По-нататъшните събития бяха в резултат на тези действия на милицията и криминалитета, но е възможно и да не са били режисирани на този етап.

Русия се нуждаеше от трагедия в Одеса, без значение каква и я получи. Тези, които се бяха барикадирали в профсъюзния дом, подготвяха там коктейли “Молотов”. Пожарът с много голяма вероятност е възникнал вследствие на нещастен случай. Броят на жертвите е следствие на две неща: закритите евакуационни изходи и разлив на лесно запалими течности в помещения с много горящи материали. Трябва да се отбележи, че не малка част от загиналите бяха „гастрольори” с руски паспорти. Но не се опитвайте да ме хванете в лъжа – защо те не са изгоряли? Не всички тела бяха повредени от огъня, имаше много задушили се.

- Батальонът „Азов“… Те нацисти ли са? Какъв е правният им статус? Каква е политическата им мотивация?

Олексий Кафтан: Батальонът „Азов” прекрати съществуванието си. Приемете го. Тази информация може лесно да се провери, освен, ако не са ви блокирали Google. Днес съществува полк „Азов”, в състава на националната гвардия на Украйна – напълно легално военно формирование. Не всички доброволци бяха съгласни да подпишат договор с държавата и напуснаха службата. В същото време те основаха обществена организация Граждански корпус „Азов”, която най-общо казано създава целия информационен шум и картина за телевизиите.

Ядрото на балатьона наистина бяха ултранационалистическите сили: социал-националната асамблея и „Украински патриот”. Да, мисля, че няма да е преувеличено ако кажа, че сред старите азовци имаше повече нацисти, отколкото би му се искало на цивилизования свят. Но ето каква е клопката – далеч не всички бяха украинци по произход и като гражданство. Забележете, че сред руските националисти, по време на цялата руска агресия срещу Украйна, има разцепление между тези, които условно казано приемат Путин като благодетел и тези, които смятат, че той подтиска и ограбва Русия. Първите с радост се натискаха за “опълченци”, а вторите се озоваха в доброволчески батальони, най-вече в “Азов”.

От друга страна обаче не трябва да забравяме, че сред украинските десни са инфилтрирани не малко агенти на руските спецслужби. Не по-малко отколкото в Европа. Кремъл се опитваше в миналото, опитва се и днес с тяхна помощ да дестабилизира ситуацията в Украйна. За да не съм голословен ще спомена, че на 24 май Апелационният съд остави под стража лидера на Гражданския корпус “Азов-Крим”, Станислав Краснов, който е обвинен в работа за руското разузнаване.

- Войната… Наскоро прекарах няколко дни в Киев. Забелязах, че хората не я наричат война. Те казват, че това е АТО. Какво е АТО? Във война ли е Украйна и срещу кого се сражавате?

Олексий Кафтан: АТО е абревиатура, която означава „Антитерористична операция”. Но всъщност, това е евфемизъм, който откровено дразни обществото. Всъщност, трябва да се знае, че става дума не само и не толкова за борба с терористите и със сигурност не с въстанници, а за война. В редовете на т.нар. въстанници не по-малко от 70% са руски военни. Често те дори не крият това. Всъщност, „армиите” на ДНР и ЛНР са включени в оперативните структури на Южния военен окръг на Руската федерация като Първи и Втори военен корпус. “Хуманитарните конвои” с боеприпаси и влаковете с бронирана техника, които пресичаха границата откъм Русия може дори да не ги коментираме.

И така, в момента имаме АТО, но воюваме с окупатори. Защо беше нужен този евфемизъм? Доколкото аз мога да преценя, причините са в две групи – икономически и военно-политически.

В първата група са проблемите с получаване на международна финансова макроикономическа помощ за държава, официално намираща се в състояние на война. Във втората група е рискът от пълномащабна военна инвазия, срещу което Украйна нямаше никакви шансове през 2014 г. Тези шансове нарастнаха ме много силно през 2015 г. В тази група е и рискът от това, че вероятността да бъде отказана военно-техническа помощ от трети страни би била значително по-висока. Освен това, трябва да отчетем и факта, че в случай на война Конституцията предвижда редица непопулярни мерки, като всеобща мобилизация на икономиката и населението, а не частична, както беше сега, замразяване на избирателните процеси, национализация на предприятията и реквизиция на личното имущество на гражданите за нуждите на въоръчените сили. Когато се вземаше решението за АТО, всяка една от тези мерки можеше да доведе до катастрофални за страната последици. Нашите спецслужби бяха пропити от руската агентура. Армията ни беше на същия хал. Всъщност, Павел Лебедев, последният министър на отбраната на Янукович, беше руски гражданин. Обществото започна да оздравява след многото разделения, които бяха предизвиквани от политтехнолозите на властта. В частност, езиковия и географския разкол бяха последователно създавани в хода на изборните кампании на Партията на регионите и лично на Янукович още от 2004 г.

Гражданското общество изнесе основната тежест на последните две години. То се оказа по-силно от правителството. Негов авангард бяха доброволческото движение – в смисъла на бойци-доброволци и доброволци по логистиката.

- Каква е ситуацията в Източна Украйна в момента?

Олексий Кафтан: Става дума за двата окупирани района на изток в Украйна. Там цари относително затишие. Обаче в края на май (23-ти, 25-и), в резултат от обстрел с миномет Въоръжените сили на Украйна загубиха седем военнослужещи. Това са най-големите загуби през последната година. Сигурно си струва да припомня, че това се случва на фона на поредните преговори на “Нормадската чертворка” и Мирния хуманитарен форум в Истанбул. Неутралната зона е относително стабилна, но от другата страна продължава концентрацията на жива сила и бойба техника, както и милитаризацията на анексирания Крим. Репресиите и тормозът над татарското население на полуострова вече са систематични.

По отношение на настроенията – руската пропаганда както и преди си върши работата – етикетите “хунта”, “наказателни отряди”, “фашисти” не са рядкост. Но комичното е в това, че тези, които са се запознали отблизо с “руския мир”са престанали да обичат и желаят Русия. Въпреки това, Москва продължава да манипулира с темата за изборите в Донбас, макар позицията на Украйна и Европа да е съвършено ясна – първо безопасността, след това изборите. Известен оптимизъм внася сякаш и приетото решение за въоръжена полицейска мисия на ОССЕ, но дяволът е в детайлите, а детайлите на договореността все още не са изцяло ясни.

- Ами американската военна помощ? Искали ли сте я, нуждаете ли се от преносими зенитно-ракетни установки?

Олексий Кафтан: Да, Украйна нееднократно се е обръщала към САЩ и други страни от НАТО за военна помощ. Доколкото знам смъртоносно оръжие, стрелково оръжие, при това, по собствена воля ни беше предоставено единствено от Литва. Останалите държави предпочетоха да се въздържат за дълъг период от време по ред причини. Сред тях най-вече бих посочил нежеланието им да дадат повод на руснаците да продължат ескалацията на конфликта. Очевидно е, че Москва би се възползвала от това като предлог да продължи да доставя въоръжение на ДНР и ЛНР, дори без да се крие. Възможно беше дори да предприеме октрита инвазия. Втора причина, освен възможните затруднения с логистиката, беше опасението от усложнение в самата Украйна – рискът да попаднат у руснаците, благодарение на анегтурата, корупцията или бъдат продадени на трета лица. Впрочем, снайперистките винтовки, особено едрокалибрените, ние ги купуваме.

Както и да е, Украйна получи значително количество несмърноносни средства и екипировка от различни страни, в това число униформи, бронежилетки, прибори за нощно виждане, дронове, артилерийски радари за контрабатарейна борба, няколко десетки стари БТР-и Saxon британско производтсво, които бяха преоборудвани и въоръжени в Украйна. Всъщност, доколкото ми е известно, те не се ползват на фронтовата линия. В крайна сметка, Украйна се справя със собствено оръжие – както останало от съветските времена, ката и такова, което се произвежда днес. Все още не ни достигат дронове и високоточно оръжие…

Въпросът за преносимите зенитно-ракетни установки е забавен. Противовъздушната отбрана на източната ни граница наистина е голям проблем. По данни, с които разполагам, въпросът с тези установки не е повдинан от Украйна пред партньорите ѝ, за разлика от въпроса с преносимите противотанкови ракетни установки Javelin. Но дори и този въпрос не е еднозначен, тъй като Украйна е разработила широк спектър от ефективни противотанкови средства.

Да се върнем на въпроса с преносимите зенитно-ракетни установки. Действително, значителната част от от нашите се нуждае от модернизация, но те първо не са малко и второ, такава модернизация може да бъде осъществена или самостоятелно, или в сътрудничество с чуждестранни партньори. Въпросът по-скоро е свързан с времето, не с физическите възможности.

----

* Портативните зенитно-ракетни установки бяха давани нееднократно като пример, че дори Конгресът на САЩ признава неонацисткия характер на управлението в Украйна и в частност, на батальона „Азов”. Действително през 2015 г. в правната комисия на Камарата на представителите към Конгреса на САЩ двама конгресмени внасят две поправки към Закона за разходите по отбраната на САЩ, а част от мотивите им са свързани с твърдения, че Азовският батальон е неонацистко формирование. Независимо от това, САЩ и други страни продължават да оказват логистична подкрепа и да снабдяват с несмъртоносно въоръжение Украйна, както става ясно от отговорите на интервюираните.

Коментари

Фатмак  's picture
Фатмак  
Фатмак

Фатмак

Грантаджия от Козяк пита майдански грантаджийчета вкусни ли бяха сладкишите на Нюланд. Какво очаквате да чуете?
Анонимен's picture
Анонимен

https://www.youtube.com/watch?v=dGZaiHokVAI
Анонимен's picture
Анонимен

Че думите в песничката са по кацапски. И някои от тях често употребявани от теб. Нали?: http://lyricstranslate.com/ru/orest-lyutiy-%D0%B8%D0%B4%D1%91%D1%82-%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0%D0%BF-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83-lyrics.html
Анонимен's picture
Анонимен

Не ви се разбира мовата, говорете на някакъв човешки, мили майдауни.
Анонимен's picture
Анонимен
Анонимен

анонимен

Попитали 100 руснака коя е най-често употребяваната дума.И думата е:Не е водка.Думата е фашист.
Анонимен's picture
Анонимен

Да разбираме, че наскоро е имало парични преводи! Харе Кришна Аче!
Анонимен's picture
Анонимен

Комитата

Имаше, как, дори от клубчето взехме малко парички. А и скоро иде 4 юли, ще пием будвайзер без пари на моравата на "Козяк"
Анонимен's picture
Анонимен

Айляк

Няма никакво значение чия подлога си, руска подлога, американска подлога или на някоя друга страна. Единственото важно е, че си подлога! Такъв си оставаш за винаги! Досущ като проститутките, подлогата взема парички и прави това, за което и плащат. Продаваш се.
Анонимен's picture
Анонимен

усмивки от старите ленти: https://www.youtube.com/watch?v=S6gg1z5DovI
Анонимен's picture
Анонимен

Зелено човече

Генов, що пишеш анонимно?
Анонимен's picture
Анонимен

Специално за фотоалбума на Фатмака: http://holocaustrevisionism.blogspot.bg/2015/05/Deutsch-sowjetische-Siegesparade-in-Brest-Litowsk-22-09-1939.html
Анонимен's picture
Анонимен

Зелено човече

Генов, що пишеш анонимно?
Анонимен's picture
Анонимен

ами сега

Но 1000 човека в подмосковието са отговорили,че е водката.
Анонимен's picture
Анонимен

Мда

Най-после факти в медийния ландшафт на територията за инвазията на зелените човечета и путлеровата пропаганда за Украйна. Браво, Генов!
Анонимен's picture
Анонимен

Зелено човече

Генов, що пишеш анонимно?
Анонимен's picture
Анонимен

Странни неща в демокрацията

Най -малкото е пишат за пари. Така е било в Рим. Наличето на огромна клиентела, която прави неща за своят робовладетел.Той командва своята мини империя от далечни вили пръснати по цялата римска империя. Добре ...да не толкова назад . Битката за умовете и сърцата на хората е била вечена. Ако Русия прави/води информационна война ,значи го прави много добре. Ако демокрацията ( това познаваме в България) се защитава от информационни вражески удари - прави лошо.Практиката 10 атируски статии , 100 или повече атируски коментара - не работи. Колко бързо Русия и САЩ си разменияха местата . Не става дума за това кой има по нов "пистолет". Думата е кой уплътни по добре понятието "империя на злото" !?
Анонимен's picture
Анонимен

Милен

Изкушаваща е тезата, че САЩ са новия СССР, но е безумна, сори... Бързи отправни точки - американците не са ни убивали, не са ни спретвали политически преследвания, не ни се бъркат в историята, докато руснаците са правили всичко това и още доста... Така че няма съмнение кой уплътнява по-добре понятието империя на злото, обиждаш се като задаваш със сериозен тон подобен въпрос
Анонимен's picture
Анонимен

Интересно, на фона на масираната руска пропаганда нещо различно. Най-после да се чуе нещо различно от внушенията на кремълския пул пропагандисти за разпънати момченца в Славянск, изгорени невинни хорица, фашистки формации в Украйна. Явно путинистите не могат да понасят хора с достойнство и свободно мислене. Слава на Украйна
Анонимен's picture
Анонимен

до по-долния "римлянин"

Всяка статия има конкретна тема. Когато в някаква друга статия се говори кой е по-въръжен, тогава драги излагай аргументи! В конкретния случай темата е дали украинците са фашисти или това е руска лъжа. Символ на „украинския фашизъм” в руската пропаганда е Степан Бандера и неговата организация ОУН (Организация на украинските националисти), както и нейното военно подразделение УПА (украинска повстанническа армия). Победителите във войната, между които и СССР, учредяват международен съд, който трябва да установи кои организации са престъпни, както и конкретни военни престъпления на конкретни личности. На този Нюрнбергски процес ОУН и УПА са признати за жертва на нацистка Германия и нито Степан Бандера, нито неговата организация са обявявани в съдебно решение за престъпни.
Анонимен's picture
Анонимен

71

Куриоз е, че инициативата за поставянето на Бандера и ОУН като жертва на нацистите принадлежи на съветските прокурори, които предоставят на Нюрнбергския трибунал документ 014-USSR. Обвинението на съветските прокурори е, че нацистите извършват извънсъдебна разправа по признак принадлежност към политическа организация. Политическата организация е ОУН на Бандера, а доказателството на съветските прокурори е секретния циркуляр на айнзацгрупа С-5, датиран на 25 ноември 1941 г. Този циркуляр информира, че движението на Бандера подготвя антинемско въстание на окупираните територии с цел създаване на независима украинска държава. Във връзка с това айнзацгрупата предписва всички отявлени бандеровци след щателен разпит да се разстрелват, а протоколите от разпитите да се изпращат по надлежния ред.
Анонимен's picture
Анонимен

Ами, 70-годишни. Този ги изкара ега ти модерните.
Анонимен's picture
Анонимен

Антимайдан

На снимката се вижда знака на фашистката военна организация "Азов", която представлява огледален образ на нацистки символ от Втората световна война.
Браво на "Клуб Зет" - сами си демонстрираха какви фашисти защитават!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Как трябва да постъпи Брюксел, след като Великобритания гласува да не напуска Европейския съюз без сделка?