Българин с докторантура по астрофизика от университета „Джонс Хопкинс“ е водещият автор на изследване за откритие на НАСА на най-голямата планета, позната до момента, в система с две слънца. Трудът предстои да бъде публикуван в „Астрофизичен журнал“, пише „София Глоуб“.

На 13 юни НАСА обяви откриването на нова планета – Кеплер-1647b, която е в орбита около две звезди. Обектът е бил идентифициран от екип астрономи от космическия център „Годард“ на НАСА и Държавния университет на Сан Диего – те са използвали космическия телескоп „Кеплер“.

Откритието бе оповестено в Сан Диего на среща на Американското астрономическо общество, се казва на сайта на НАСА. Изследването вече е одобрено за публикация в „Астрофизичен журнал“, а негов водещ автор е Веселин Костов от „Годард“.

Костов има бакалавърска степен по физика от Софийския университет (2002 г.) След това следва магистратури по астрофизика в Оклахомския университет и по геофизика от Колумбийския, а сетне защитава докторантура по астрофизика в „Джонс Хопкинс“.

Веселин Костов

 

Кеплер-1647b е на 3700 светлинни години и е на приблизително 4,4 милиарда години, т. е. на сходна възраст със Земята.

Звездите ѝ, съвсем близо една до друга и привличани от собствените си гравитации, наподобяват Слънцето, като едната е малко по-голяма от него, а другата – малко по-малка. Кеплер-1647b има маса и радиус идентичен с този на Юпитер, което я прави най-голямата позната планета с такъв тип орбита.

Планетите с две слънца понякога са наричани „Татуинови“ – по името на родния дом на Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“.

Кеплер-1647b e открита, след като астрономите са търсили леки спадове в яркостта на небесното тяло, което предполага, че то преминава пред звезда, блокирайки малка част от светлината ѝ. Но по думите на Уилям Уелш, един от съавторите на изследването, намирането на планети в орбита около две звезди е далеч по-трудно от такива с една. Причината е, че преминаванията не са регулярно разположени във времето и може да варират като продължителност и дори дълбочина.

На Кеплер-1647b ѝ отнема 1107 дни – повече от три години – да обиколи звездите си. Освен това планетата е много по-далеч от тях, отколкото която и да е друга потвърдена от нейния тип. Интересно, орбитата поставя Кеплер-1647b в т.нар. обитаема зона – обхват на разстояние от една звезда, в който може да съществува течна вода на повърхността на небесно тяло.

Както Юпитер обаче, Кеплер-1647b е газов гигант, което означава, че е малко вероятно на нея да има живот. Въпреки това, ако планетата има големи луни, те биха могли да са възможни за обитание.

„Отвъд това дали е обитаема, Кеплер-1647b е важна, защото поставя върха на айберга на теоретично предполагаем набор от големи и съществуващи отдавна планети с орбита около две звезди“, добавя Уелш.

Новооткритият обект, все пак, засега не е планета. След като кандидат за такава се появи, следва продължителен и мъчен процес, за да се установи това.

Площад Славейков