Ad Config - Website header

 

Article_top

Клуб Z

ДИМИТЪР ИВ. ГАНЕВ

Половината от сирийските бежанци са деца, а от тях 74 % не посещават училище. Стряскащите данни са на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците и на УНИЦЕФ. Югоизточната част на Турция се е превърнала в дом за много сирийски бежанци, които са успели да преминат границата. За децата обаче, тягостната атмосфера на войната е заменена от една друга необявена война - срещу собственото им детство. Много от малолетните тук се трудят, често по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, изпускайки шансовете си да получат образование и свиквайки да са черноработници от съвсем крехка възраст.

Газиантеп е шестият по големина турски град, в който живеят около милион и половина жители. В него, най-често децата-бежанци работят в текстилната или обувната индустрии или чупят и чистят шамфъстък. В определени случаи това може да става и от вкъщи, но нормативите трябва да се спазват стриктно. Майка на работещо момче, която пожела да остане анонимна, разказа, че детето ѝ получава 5 турски лири (1 лира е 59 ст., б.р.) за декорацията на 1200 обувки или за общо 600 чифта. За обработването на 26 кила шамфъстък пък се плащат 9 лири, споделят бежанци. Черният детски работен пазар в Турция се намира в разцвет и защото на непълнолетните сирийци се плаща много по-малко, отколкото на турските служители. Собствениците на малки бизнеси по израза на един бежанец "използват сирийци, защото нямат друг избор".

9-годишният Махмуд работи в текстилната индустрия и печели по 50 турски лири на седмица.

9-годишният Махмуд работи в текстилната индустрия и печели по 50 турски лири на седмица. Семейството му е недоволно, че с тях не могат да му купят дори и чифт обувки. Ахмед, който е на 11 г., е работил в същата сфера, но вече е спрял и сега се обучава в Детския общностен център в Газиантеп. В него хуманитарната организацията Relief International, която се финансира с европейски пари, предоставя образователни услуги на малките сирийци. Центърът не дава формално образование, но е място, на което децата могат да учат стандартни учебни предмети и да загърбят идеята, че трябва да са работници. Махмуд и Ахмед олицетворяват дилемата между работа и образование, която обаче за много сирийски семейства далеч не е толкова лесна, колкото би трябвало да бъде.

Ахмед, на 11 г., е работил, но е спрял и сега е ученик.

Родителите на работещи деца, предпочитащи да не разкриват имената си, твърдят, че единствено трудните обстоятелствата са накарали момчетата и момичетата им да се трудят нелегално.

"В Турция сме от 3 години. Най-големият проблем тук са високите наеми - плащаме между 250 и 600 турски лири на месец без останалите разходи за ток, вода и пр.", започва разказа си сириец.

"Основните доходи в семейството се печелят от децата", продължава той. "Принудени сме да ги изпратим на работа, защото ние, родителите нямаме достъп до пазара на труда. Работодателите не ни наемат и причината е че сме доста стари. Моето семейство се състои от 11 души и всички живеем в апартамент с две стаи. Намираме се в много тежка ситуация. Три от децата ми, които са на 12 год., 14 год. и 16 год., работят 6 дни в седмицата, по 12 часа на ден за 50 турски лири на седмица."

Това момиче, не работи, а учи в Детския общностен център в Газиантеп.

Друг мъж споделя подобни аргументи: "Предпочитам децата ми да знаят как да четат и да пишат, но не разполагаме с достатъчно пари, за да оцелеем. Ако можехме да си покриваме основните си нужди, бихме предпочели да ги изпратим да се образоват, защото вярваме, че това е много по-добро за бъдещето им. Но ние трябва да балансираме между оцеляването и бъдещето им. В Сирия, синът ми беше четвърти клас, а тук работи. Нямам избор. Ако не си плащаме наема и сметките, ще живеем на улицата."

Трите деца на друг бежанец имат кардиологични проблеми. На работа ходят двама от тях - на 12 и на 8 години. Мъжът разказва, че лекар го е предупредил, че те не трябва да работят. В момента той чака резултатите от медицинските им изследвания, преди да реши какво да прави.

Час по социален етикет в Детския общностен център в Газиантеп.

Понякога сирийските бежанци могат да получават и повече пари, ако например, говорят турски. 37-годишната Ферида от Алепо е от туркменското малцинство и има шест деца. Съпругът й не работи, тъй като има сериозни проблеми с гърба. 14-годишният й син е нает от фирма, която се занимава с текстил, а трите й момичета правят декорации на обувки. Момчето получава 150 лири на седмица и работи 6 дни в седмицата, по 12 часа на ден. Момичетата работят два дни, за което получават около 10-15 турски лири.

Заплащането на момчето е по-високо, защото знае турски. Две от децата на Ферида - момче и момиче на 11 и на 13 години, обаче учат в Детския общностен център. Тя е доволна от това и разказва, че е помолила момчето, което е работило, да спре да го прави и да започне да учи, а той се е съгласил.

Детска площадка в покрайнините на Газиантеп, на 50 км. от турско-сирийската граница.

Клиничният психолог Билген Кумрал, която работи с деца в клиника в Истанбул, казва, че много сирийци започват работа още на 10, 12, 13 години в обувната индустрия. Понякога са дори и по-малки. Най-невръстното работещо дете, с което Кумрал е разговаряла, е момиче на 7 години, наето от текстилна фирма. Майка й не виждала никакъв проблем тя да работи. Някои майки вярват, че децата им могат да работят и да нося пари вкъщи, докато те си стоят вкъщи с бебетата, казва Кумрал и допълва, че целта е този манталитет да се промени. "Понякога с децата говорим за професии и идва въпросът какъв искаш да станеш в бъдещето. И повечето от тях отговарят: текстилен работник. Защото те това виждат. Говоря им какво е да си пилот или учител."  

Джейн Люис, директор на представителството в Анкара на DG ECHO - отдела на Европейската комисия, който се занимава с хуманитарна помощ - разяснява, че ЕС възнамерява да финансира отпускането на  парични стимули за посещение на училище. Планът за борбата с детския труд е не само да се наблюдават записванията в училище, но и да се следи дали децата посещават самите занятия. Мярката трябва да бъде одобрена в края на юни. През май ЕК отпусна допълнителни 27 млн. евро за улесняване на достъпа до образование на деца бежанци, млади сирийци и подпомагане на местни общности. Очаква се до края на юли да бъдат сключени договори за още 1 млрд. евро по схемата, която предвижда 3 млрд. евро до края на 2017 г. за проекти в Турция. Един от обявените приоритети, които ще се финансират е образованието.

 
Снимка БГНЕС

ДИМИТЪР ИВ. ГАНЕВ

Половината от сирийските бежанци са деца, а от тях 74 % не посещават училище. Стряскащите данни са на Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците и на УНИЦЕФ. Югоизточната част на Турция се е превърнала в дом за много сирийски бежанци, които са успели да преминат границата. За децата обаче, тягостната атмосфера на войната е заменена от една друга необявена война - срещу собственото им детство. Много от малолетните тук се трудят, често по 12 часа на ден, 6 дни в седмицата, изпускайки шансовете си да получат образование и свиквайки да са черноработници от съвсем крехка възраст.

Газиантеп е шестият по големина турски град, в който живеят около милион и половина жители. В него, най-често децата-бежанци работят в текстилната или обувната индустрии или чупят и чистят шамфъстък. В определени случаи това може да става и от вкъщи, но нормативите трябва да се спазват стриктно. Майка на работещо момче, която пожела да остане анонимна, разказа, че детето ѝ получава 5 турски лири (1 лира е 59 ст., б.р.) за декорацията на 1200 обувки или за общо 600 чифта. За обработването на 26 кила шамфъстък пък се плащат 9 лири, споделят бежанци. Черният детски работен пазар в Турция се намира в разцвет и защото на непълнолетните сирийци се плаща много по-малко, отколкото на турските служители. Собствениците на малки бизнеси по израза на един бежанец "използват сирийци, защото нямат друг избор".

9-годишният Махмуд работи в текстилната индустрия и печели по 50 турски лири на седмица.

9-годишният Махмуд работи в текстилната индустрия и печели по 50 турски лири на седмица. Семейството му е недоволно, че с тях не могат да му купят дори и чифт обувки. Ахмед, който е на 11 г., е работил в същата сфера, но вече е спрял и сега се обучава в Детския общностен център в Газиантеп. В него хуманитарната организацията Relief International, която се финансира с европейски пари, предоставя образователни услуги на малките сирийци. Центърът не дава формално образование, но е място, на което децата могат да учат стандартни учебни предмети и да загърбят идеята, че трябва да са работници. Махмуд и Ахмед олицетворяват дилемата между работа и образование, която обаче за много сирийски семейства далеч не е толкова лесна, колкото би трябвало да бъде.

Ахмед, на 11 г., е работил, но е спрял и сега е ученик.

Родителите на работещи деца, предпочитащи да не разкриват имената си, твърдят, че единствено трудните обстоятелствата са накарали момчетата и момичетата им да се трудят нелегално.

"В Турция сме от 3 години. Най-големият проблем тук са високите наеми - плащаме между 250 и 600 турски лири на месец без останалите разходи за ток, вода и пр.", започва разказа си сириец.

"Основните доходи в семейството се печелят от децата", продължава той. "Принудени сме да ги изпратим на работа, защото ние, родителите нямаме достъп до пазара на труда. Работодателите не ни наемат и причината е че сме доста стари. Моето семейство се състои от 11 души и всички живеем в апартамент с две стаи. Намираме се в много тежка ситуация. Три от децата ми, които са на 12 год., 14 год. и 16 год., работят 6 дни в седмицата, по 12 часа на ден за 50 турски лири на седмица."

Това момиче, не работи, а учи в Детския общностен център в Газиантеп.

Друг мъж споделя подобни аргументи: "Предпочитам децата ми да знаят как да четат и да пишат, но не разполагаме с достатъчно пари, за да оцелеем. Ако можехме да си покриваме основните си нужди, бихме предпочели да ги изпратим да се образоват, защото вярваме, че това е много по-добро за бъдещето им. Но ние трябва да балансираме между оцеляването и бъдещето им. В Сирия, синът ми беше четвърти клас, а тук работи. Нямам избор. Ако не си плащаме наема и сметките, ще живеем на улицата."

Трите деца на друг бежанец имат кардиологични проблеми. На работа ходят двама от тях - на 12 и на 8 години. Мъжът разказва, че лекар го е предупредил, че те не трябва да работят. В момента той чака резултатите от медицинските им изследвания, преди да реши какво да прави.

Час по социален етикет в Детския общностен център в Газиантеп.

Понякога сирийските бежанци могат да получават и повече пари, ако например, говорят турски. 37-годишната Ферида от Алепо е от туркменското малцинство и има шест деца. Съпругът й не работи, тъй като има сериозни проблеми с гърба. 14-годишният й син е нает от фирма, която се занимава с текстил, а трите й момичета правят декорации на обувки. Момчето получава 150 лири на седмица и работи 6 дни в седмицата, по 12 часа на ден. Момичетата работят два дни, за което получават около 10-15 турски лири.

Заплащането на момчето е по-високо, защото знае турски. Две от децата на Ферида - момче и момиче на 11 и на 13 години, обаче учат в Детския общностен център. Тя е доволна от това и разказва, че е помолила момчето, което е работило, да спре да го прави и да започне да учи, а той се е съгласил.

Детска площадка в покрайнините на Газиантеп, на 50 км. от турско-сирийската граница.

Клиничният психолог Билген Кумрал, която работи с деца в клиника в Истанбул, казва, че много сирийци започват работа още на 10, 12, 13 години в обувната индустрия. Понякога са дори и по-малки. Най-невръстното работещо дете, с което Кумрал е разговаряла, е момиче на 7 години, наето от текстилна фирма. Майка й не виждала никакъв проблем тя да работи. Някои майки вярват, че децата им могат да работят и да нося пари вкъщи, докато те си стоят вкъщи с бебетата, казва Кумрал и допълва, че целта е този манталитет да се промени. "Понякога с децата говорим за професии и идва въпросът какъв искаш да станеш в бъдещето. И повечето от тях отговарят: текстилен работник. Защото те това виждат. Говоря им какво е да си пилот или учител."  

Джейн Люис, директор на представителството в Анкара на DG ECHO - отдела на Европейската комисия, който се занимава с хуманитарна помощ - разяснява, че ЕС възнамерява да финансира отпускането на  парични стимули за посещение на училище. Планът за борбата с детския труд е не само да се наблюдават записванията в училище, но и да се следи дали децата посещават самите занятия. Мярката трябва да бъде одобрена в края на юни. През май ЕК отпусна допълнителни 27 млн. евро за улесняване на достъпа до образование на деца бежанци, млади сирийци и подпомагане на местни общности. Очаква се до края на юли да бъдат сключени договори за още 1 млрд. евро по схемата, която предвижда 3 млрд. евро до края на 2017 г. за проекти в Турция. Един от обявените приоритети, които ще се финансират е образованието.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Тъжните последици от незаконната война на "съгласните" в Ирак, "арабската пролет" и спонсорирането на умерените главорези.
Анонимен's picture
Анонимен

Близо 10 хиляди души според полицията преминаха по улиците на Барселона в Североизточна Испания, настоявайки да бъдат отворени за мигрантите европейските граници, предаде Франс прес."Отворете границите, ние искаме да приемем мигрантите", пишеше на голям плакат. В шествието участва кметът на Барселона от движението на възмутените Ада Колау, която през септември лансира идеята за мрежа от "градове-убежища".

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията