Изказване на Франсоаз Том, преподавател в Сорбоната по време на конференцията "Украйна - Русия: освобождаване от митовете", която се проведе в Дома на Европа в Париж. Изказването е публикувано в Грани.ру, информационен партньор на конференцията. 

Западът не отдели достатъчно внимание на един от главните уроци, изнесени от Кремъл от украинския конфликт.

Интеграцията на постсъветското пространство в путинския Евразийски съюз, сближаването на Западна Европа с този Евразийски съюз при условията на Москва са невъзможни без отказ на европейците от проект, алтернативен на путинския "вертикал на властта". Създава се впечатление, че от началото на конфронтацията с Украйна Русия затъва в изолационизъм. Във вътрешната й политика това е действително така. Само че във външната политика тя е удесеторила усилията за за прекрояване на Европа по свой начин.

В Кремъл сега смятат, че "суверенна"  Русия е немислима без сфера на влияние, простираща се от Лисабон до Владивосток. Кремъл иска да преформатира европейското съзнание, да застави европейците да се откажат от своите институции, от своите ценности, да се отвърнат от свот политическа класа, за да станат "путиносъвместими".  За тези цели Кремъл изгражда медийна стратегия по три направления.

Първата част от тази стратегия е дискредитация на всичко западно: политическата класа ("всички те са продажни импотенти"), нравите ("развратници-содомити"), демокрацията ("лицемерие по американска свирка"), правата на човека ("човекопоклонничество", по израза на патриарх Кирил), международното право (фикция, която американците използват като прикритие на своето господство), Европа (тя "загива"), САЩ (те "буксуват").

Втората част - залагане на страховете и тяхното разпалване: страхът от тероризма ("предизвикан от политиката на толерантност"), страхът от масова имиграция (по същата причина).

Третата част е сближаване на европейците с руснаците на почвата на общите ненависти, общите фобии. Предимно ненавистта към САЩ. За всички негативни явления в последно време - ислямския тероризъм, войната в Украйна, икономическата криза - има виновник: САЩ и европейските им васали. Америка винаги е виновна - и когато действа (интервенцията в Ирак), и когато бездейства (оттеглянето от Ирак, възникването на Ислямска държава).

Москва предлага удобна черно-бяла версия на събитията: от едната страна - злодеите от световното задкулисие, от другата - силите на доброто, предвождани от Путин, противопоставящи се на Америка, като Астерикс срещу Римската империя. Много са привържениците на тази комиксова картинка, благодарение и на социалните мрежи. 

Франция е тръгнала сериозно по този път. Например, съветник на Франсоа Фийон (премиер при президента Никола Саркози), заяви, че "Ходорковски е бандит, ограбил е руската хазна". Но главното, френските десни поразително са "прихванали" от руските средства за масова информация ненавистта към Украйна. Стигаше руската пропаганда да нарече Майдан американски проект, и значителна част от френските десни станаха украинофоби.

Има украинофобия в "респектиращ стил" - редовно я виждаме на страниците на Le Figaro: "Без Украйна Русия ще престане да е Империя. Тя ще престане да бъде заплаха за хегемонията на САЩ. (Адриен Дезюен). "Прозападната ориентация задълго отдели Украйна от източното й обкръжение, без да обезпечава интеграция в западните структури. Партията на Майдан се оказа на плитко, в изолация - и претърпява крах. Две години след махането на Виктор Янукович това е истински разгром. Планината роди мишка. Украинската държава бавно, но сигурно потъва. Кредитите на МВФ и ЕС са изпокрадени. Банкрутът на Украйна е фактически неизбежен."  

Напомнят ни, че "по указания на американските ястреби много европейски страни били ентусиазирани от новата украинска революция". А офицерът-десантчик Ксавие Моро (бизнесмен, живеещ в Русия), голям поклонник на Путин, нарича Украйна "бананова република" и постояно повтаря: "Украйна умря". 

Редом с тази украинофобия "в рамките на приличното", има и позорна украинофобия, която се лее по социалните мрежи, и тон за нея  задават кремълските тролове. Например, в "гражданското средство за масова информация" Agora Vox четем за  Виктория Нюланд:

"За европейците, които разбират: тази жена с очи с цвят на стомана, едва ли не редови чиновник на Държавния департамент, раздаваща с такова добродушие и любезност бисквитки от найлоново пликче (символизиращо торбата на Дядо Мраз) на участниците в киевския Майдан, всъщност съзнателно и яростно е*е в г*за (предварително запасила се с вазелин, любезно предоставен от Бан Ки Мун и други ООН-чиновници)  всички вас, с вашите президенти и монархи, с вашите канцлери и депутати".

А ето как се изразява Ерик Земур (френски публицист - б.р.) : "Още е жива химерата за единна Украйна - разкапана страна, която Европа придържа със сетни сили. Трупът й още мърда, но това не е задълго". Затова пък проруските жители на Донбас предизвикват у Земур само съчувствие: "На тях изобщо не им се иска да се заиграват със Западна Европа, която им изглежда като територия на упадъка, разядена от мултикултурализъм, дръзко безверие и войнстваща хомосексуалност". 

И става дума не само за Украйна. Видяхме как средствата за масова информация се опълчиха срещу Турция след руско-турската разпра. Отначало Жак Сапир (френски икономист - б.р.): "Що се отнася до кризата с бежанците, разразила се в Европа от лятото на 2015 година, изглежда, тя в значителна степен е свързана с желанието на турските власти да оказват натиск над Евросъюза... Френското правителство повече от когато и да е е длъжно да се дистанцира не само от Турция, но и от военната организация НАТО, коато, както виждаме, безотговорно правителство може да използва като параван".  Мащабната атака срещу Ангела Меркел е още една заплаха от Кремъл.  Става дума за взривяване на френско-германската ос - основата на Европейския Съюз. 

Както виждаме, привнесените видове омраза могат да бъдат толкова опасни, колкото и родните. Присъединяването към "русофилите" напомня встъпване в секта: адептите й без всякакви уговорки са готови да повярват във всяка дивотия и да я разпространяват. Омразата е можно оръжие в ръцете на тези, които решават да се възползват от нея. Въздействието на съветската пропаганда беше  сериозно ограничено заради желанието да се представи СССР в добра светлина. Путинската пропаганда изцяло е построена на негативизма и затова е много по-ефективна.

Тази последователна и скъпоструваща кампания за деморализация, оглупяване и дълбока дезориентация, която руската пропаганда води с години - и в страната, и на Запад, показа какви амбиции стоят зад това. За Кремъл е важно безразличието към истината, характерно за руските медии, да се разпространи и в Западна Европа. Във вид на борба с "политкоректността" и "единомислието" кремълската пропаганда насажда антиконформистки конформизъм, огледално отражение на западното "единомислие" - тоест, навик да се заклеймяват глобализацията, американското господство, брюкселската бюрокрация, упадъка на нравите, ислямизацията и така нататък.

А главното - тази пропаганда поощрява действията, минаващи всички граници на писаните и неписани закони, характерни за посткомунистическа Русия: можеш да говориш и правиш всичко, което ти хрумне. Това, което Сесил Весие нарича "култура на необразованите и нетолерантните", привлича на запад и особено във Франция тези, които са уморени от цивилизацията и нейните ограничения. Такъв персонаж като Лимонов (Едуард Лимонов - писател и политик, основател на Национал-болшевишката партия - б.р.) е ярко въплъщение на тези щения. Парадоксът на руския дискурс е в това, че апелирайки за "традиционните ценностости" , възражда духът на 68-а година под формата на радикален нихилизъм. В този смисъл Лимонов е идеалният пример.

Трябва ли да се боим от тази психологическа война, която Москва води срещу Европа? Методите, които описах, бяха изпробвани в Русия през първите месеци от управлението на Путин: помним веригата от събития - подозрителните взривове на сгради през септември 1999-а, всяли паника и приписани на чеченци без нито едно доказателство. Тогава Русия започна нова чеченска война, този път много популярна. Путин победи на изборите благодарение на имиджа на силен управник. От този момент започна обръщането на общественото мнение  към шовинизъм и империализъм. Руснаците доброволно се отказват от своите свободи и демократични институции, унищожавайки за няколко месеца завоеванията на трудните елцински години. Именно този сценарий Кремъл прилага в Европа - също под флага на "борбата с тероризма", с надежда да путинизира континента.