В рамките на няколко дни премиерът Бойко Борисов и членове на кабинета излъчиха изключително противоречиви сигнали в конкретни ситуации. В края на миналата седмица Борисов се размина сериозно с военния и с външния си министри Николай Ненчев и Даниел Митов по темата за т.нар. черноморска флотилия.

БОРИСОВ, ТУРЦИЯ, РУСИЯ И ЕДНА ФЛОТИЛИЯ В ЧЕРНО МОРЕ

Вчера пък премиерът открито се сдърпа с вицепремиерката си Меглена Кунева по повод на заявеното от нея намерения за увеличение на учителските заплати.

БОРИСОВ: КУНЕВА НЕ Е ГОВОРИЛА С МЕН ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА УЧИТЕЛСКИТЕ ЗАПЛАТИ

Признак за какво са тези разминавания - липса на синхрон, вътрешна криза, борба между различни лобита в управлението, прекомерни лични политически амбиции? Клуб Z  се обърна за коментар по темата към двама политически анализатори - Огнян Минчев и Александър Маринов.

Огнян Минчев: Това правителство ще съществува най-много 6 месеца след президентските избори

"Има аналогия между двете ситуации, но те не са от един порядък. Що се отнася до разнобоя и разногласията по отношение на НАТО причините са различни. Аз бих започнал с практическата неинформираност, най-меко казано, на най-високопоставените хора в българската политическа и държавна йерархия относно базисни реалности на проблемите на сигурността и на средата, в която България трябва да гарантира своята сигурност. Незнание на основни факти, конвенции, споразумения, които третират проблемите на българската и регионалната сигурност. Празни приказки, които кънтят на кухо именно поради неинформираност.

Не бих обвинил държавните мъже в това, че не са специалисти по всичко, но се чудя кога най-сетне в българските институции и у българските политици ще се появи откровението, че за да управляваш трябва да бъдеш заобиколен с хора, които да са експерти и които да ти дават информация за управленските ти решения. А не да стреляш с кьорфишеци, емоционално, и да правиш скандали, които после да потушаваш. Това е провинциален, селски неграмотен манталитет.

Дали Борисов не се старае да не си разваля отношенията с Русия, ако не да я обслужва директно? Това е вече второ и трето. Поначало, ако говорим за т.нар. черноморска флотилия, оказа се, че румънският президент казал едно, българският президент разбрал второ, Бойко Борисов разбрал трето, НАТО, образно казано, няма хабер за подобно нещо. Очевидно е, че в една подобна среда и аз да съм на мястото на руската пропагандна машина или на която и да е друга и аз ще отида да ловя риба в мътна вода. Ще правя скандали, ще подхвърлям парчета дезинформация и ще гледам сеира на тези, които лапат на най-дребната стръв.

Мнозинството в момента се намира в т.нар. крайно динамична фаза. Подкрепят го депутати и фракции, с които никакъв тип официално споразумение за подкрепа не се е сключвало. РБ е в насипно състояние. Там част от депутатите подкрепят, други не подкрепят, трети имат свободен избор какво да подкрепят и какво да не подкрепят. Първанов излезе от мнозинството. Единствената засега относително твърда подкрепа е на ПФ и то преди всичко на НФСБ. Всичко това естествено рефлектира и резонира на ниво правителство. На практика имаме степен на сериозно, да не кажа драматично отчуждение между отделни части на правителството, представляващи различни политически партии и фракции. Това, което се случва, ако не ме лъже интуицията, е един повече или по-малко стихиен, но не само стихиен дрейф на ГЕРБ и на ядрото на правителството към споразумяване и сътрудничество по посока центъра и на ляво от центъра.

Меглена Кунева е в неудобно положение от факта, че тя в този кабинет, в това министерство, представлява много малко хора, извън самата себе си. Отношенията са в степен на аморфна дезинтересованост. ГЕРБ не се интересува от РБ, РБ не се интересува от себе си. Ангажиментите, които г-жа Кунева е поела по отношение на българското учителство са изключително навременни, но за съжаление се оказва, че зад тези ангажименти стои основното ядро на правителството.

Хоризонтът на съществуване на това правителство са президентските избори или в най-добрия случай 6 месеца след тях. Тогава ще имаме съвършено нова политическа ситуация, в която ще бъде решена и съдбата на това правителство и на това мнозинство. Резултатът от президентските избори ще има много голямо значение за това как ще бъде решена тази натрупваща се криза в структурите на  настоящата властова формула".

Александър Маринов: Борисов засилва напрежението, търси повод да предизвика избори

"Тези два случая имат сходни черти, но са в същото време доста различни. В единия случай става дума за външна политика и национална сигурност. А в другия случай става въпрос за вътрешна политика, за теми, свързани с програмата на правителството и бюджетната политика. При всяко положение си струва да се отбележи сериозното различие не просто в говоренето, а в начина на подготовка и осъществяване на тези политики. Иначе винаги е възможно някой с някого да не се е съгласувал в най-големи подробности.

Примерът с натовската флотилия поставя изключително сложни политически и конституционни въпроси. Например - кой изработва определя, провежда базисната национална политика на България от гледна точка на националните интереси. Президентът неведнъж проявява инициатива, която според мен съществено надхвърля неговите конститутицонни правомощия.

Ясно е, че различни части от кабинета имат различно мнение. Ясно е, че Даниел Митов и Николай Ненчев, водят някаква по-друга линия, която очевидно е по-силно ориентирана, да не кажа зависима, от някакви външни фактори. В това няма нищо чудно, самият Даниел Митов е дълго време служител на чужда държава.

Борисов поне по отношение на външна държава на изток от нас няма факти или някакви основания да се мисли, че е зависим. По-скоро той се притеснява. Фактът, че той в определени случаи проявява страх бих казал, че е доста положителен. За някои неща човек наистина трябва, ако не да се страхува, то поне сериозно да мисли за последиците и то не само за самия себе си. Борисов по-скоро се притеснява, че в края на краищата отговорността е негова. Той разбира, че това ненужно, крайно яростно говорене срещу Русия не носи никаква полза на България. То носи полза на няколко души да си оправят бъдещата кариера, защото тази очевидно свършва. А след това кой ще носи последиците?

Тези, които развиват подобна реторика - да кажем балтийците или поляците, или румънците, те преследват някакви свои интереси. Въпросът е ние като държава какви интереси преследваме. Ако някой излезе и каже - ние имаме определен интерес открито и силно да се конфронтираме с Русия, нека да го обясни. Може и да е така, но това трябва да се докаже. А не някой да провежда собствена линия, която не е санционирана - нито от парламент, нито от другите легитимни органи.

Вторият случай на разминаване в кабинета по отношение на учителските заплати е тъжно-смешен или смешно-тъжен. Преди всичко това е много груб гаф на Кунева. Целият този събор, целият този панаир, цялото това евтино шоу, беше гаф. Да говориш по такъв начин е изключително глупаво. Защото сега тя има само два хода - или трябва да докаже, че наистина е обсъждала и договорила с министър-председателя и с финансовия министър това обещание, което означава да ги обвини, че те са лъжци и интринганти, или трябва признае, че е преувеличила обещанието и със сигурност го е поднесла по един некоректен начин. Какво значи един министър да се бори за по-високи заплати? С кого ще се бори, с колегите си в кабинета? Тя си направи грешно сметката.

Кунева и ДБГ се опитват да осребрят нейната позиция за политически предизборни цели. Учителството е масово съсловие, добре организирано, влияе е се от своите фактори. Тя реши, изглежда, че по този начин ще трупа точки. Трупа, ама черни, а не червени.

Реакцията на Борисов беше умишлено уязвяваща. Той просто я закова като пеперуда в хербарий. Можеше да коментира по-неутрално, уклончиво да отговори, да потвърди,че има желание при възможност и т.н. А той направо каза, че тя си е измислила и си импровизира. Може би Кунева е засегнала неговта суета, знаете, че той обича да съобщава хубавите новини.

Не е имало никога особено устойчиви топли отношения между ГЕРБ и реформаторите. Борисов използваше реформаторите. После използваше и тази част от тях, които имат нужда да са залепени още за властта по различни причини. Те все повече се превръщат в един ненужен и вреден баласт за него. Наближават избори - и президентски, според мен и други. Той на тях не може да разчита и не си прави сметка за партньорство с тях. Ясно е, че тях може и да ги няма в този вид. А и изглежда, че се е ориентирал към други възможни партньори, които с всичките си минуси, вероятно са по-стабилни и по-предсказуеми като субекти.

Може би Борисов търси повод да предизвика избори. Това остро негово поведение може да е именно един ход, който ще засили напрежението. Той лично силно уязви Кунева и всичко това може да доведе до една поредица от сътресения, които нищо чудно в един момент да доведат до рухване на парламентарното мнозинство".