Дейвид Камерън, финансовият министър, централната банка, Международният валутен фонд и други са критикувани от подкрепящите напускането на Великобритания, че преувеличават икономическите рискове от Брекзит. Тази атака беше охотно приета от британските медии и много финансови анализатори. В резултат, британските избиратели очевидно подценяват истинската цена на напускането.

Твърде много хора вярват, че гласът им за напускането на ЕС няма да има никакъв ефект върху тяхното финансово положение. Това е пожелателно мислене. Ще има поне един ясен и моментален ефект, който ще засегне всяко домакинство: стойността на паунда рязко ще падне. Ще има също моменталенн и драматичен ефект за финансовите пазари, инвестициите, цените и работните места.

ЗАЩО ПЕЧЕЛИ КАМПАНИЯТА В ПОЛЗА НА БРЕКЗИТ

Докато резултатите от проучванията се колебаят, искам да предложа ясен списък от факти, базиран на моя 60-годишен опит на финансовите пазари, за да помогна на избирателите да разберат напълно истинските последствия от това да гласуват за напускане на ЕС.

Централната банка на Англия, Институтът за фискални изследвания и МВФ оцениха дългосрочните икономически последици от Брекзит. Те прогнозират между 3 и 5 хиляди паунда годишно загуба в дохода на домакинство, докато британската икономика се успокои до ново стабилно състояние след около 5 години. Но има и други незабавни финансови последици, които почти не се споменават в дебатите за референдума.

Като начало, почти сигурно британската лира ще падне бързо и с много, ако се гласува за излизане. Това е още по-сигурно след вчерашния ръст на пазарите веднага след публикуване на проучванията в полза на оставането. Аз очаквам обезценяването да бъде по-голямо и разрушително от 15-процентния спад през септември 1992 година, когато имах късмета да изкарам добра печалба за инвеститорите в моите хедж фондове, за сметка на централната банка и правителството на Великобритания.

Разумно е да допуснем, като знаем очакванията на пазара в момента, че след гласуване в полза на Брекзит паундът ще падне най-малко с 15%, а може би и с над 20%, от сегашното си равнище от $1.46 до $1.15 (това ще е с между 25 и 30% под курса отпреди референдума от $1.50 to $1.60). Ако лирата падне толкова, тогава по ирония на съдбата един паунд ще бъде равен на едно евро – един вид „присъединяване към еврото“, което никой във Великобритания не би искал.

Привържениците на напускането изглежда осъзнават, че рязкото обезценяване е почти неизбежно, но спорят, че това ще бъде здравословно, въпреки огромните загуби в покупателната способност на британските домакинства. Обезценката през 1992 година наистина се оказа полезна за британската икономика и дори бях признат за ролята си в нейното предизвикване.

Но не мисля, че опитът от 1992 ще се повтори. Обезценката беше здравословна, защото правителството се освободи от задължението си да „защитава“ надценения паунд с опасно високи лихвени равнища. Този път обезценката няма да бъде толкова доброкачествена поне по три причини.

Първо, централната банка на Англия няма да намали лихвените равнища след обезценката от Брекзит (както го направи през 1992 и след силната обезценка през 2008), защото лихвените равнища вече са на най-ниските си равнища, съвместими със стабилността на британските банки. Това, между другото, е още една причина за притеснение от Брекзит. Защото, ако поевтиняването на имотите и загубата на работни места предизвикат рецесия след Брекзит, както изглежда ще стане, монетарната политика няма да има какво толкова да направи, за да стимулира икономиката и да противодейства на последващото намаляване на търсенето.

Второ, Обединеното кралство има огромен дефицит по текущата сметка – доста по-голям, отколкото през 1992. Всъщност Великобритания е по-зависима от всякога в историята от притока на чуждестранен капитал. Както управителят на Банката на Англия Марк Карни каза: „Великобритания зависи от любезността на непознати“. Обезценяването от 1992 и 2008 окуражи още повече инвеститори, особено в жилищни и търговски имоти, а също така и в производство. Но след Брекзит финансовите потоци просто ще тръгнат по друг път, особено през двегодишния период на неивестност, докато Великобритания договаря условията по развода с региона, който винаги е бил – а вероятно и ще остане – нейния най-голям търговски и инвестиционен партньор.

Трето, обезценката след Брекзит не изглежда да произведе подобрение в промишления износ, както се случи през 1992, защото условията за търговия ще бъдат твърде неясни, за да предприеме британският бизнес нови инвестиции, да наема повече работници и така да увеличи експортния си потенциал.

Заради всички тези причини вярвам, че обезценката този път ще прилича повече на 1967 година, когато Харолд Уилсън обяви, че „паундът в джоба ви не е обезценен“, но британците не се съгласиха с него, защото забелязаха как цените на вносните стоки и ваканцията в чужбина рязко поскъпнаха и как стандартът им на живот вървеше надолу. В това време финансовите спекуланти, известни тогава като „Гномовете от Цюрих“, направиха големи печалби на гърба на Британия.

Днес има много по-големи и по-мощни спекулативни сили на пазарите. И те дебнат да се възползват от всяка грешна стъпка на британското правителство и британските избиратели. Гласуване за Брекзит ще направи някои хора много богати, но повечето избиратели – значително по-бедни.

Искам хората да научат какви са последиците от напускането на ЕС преди да пуснат бюлетината, а не след това. Гласуване за напускане ще ни доведе в края на седмицата „Черен петък“ и сериозни последствия за обикновените хора. 

---

Коментарът на Джордж Сорос е публикуван в днешния брой "Гардиън". Преводът е на Клуб Z.