Студената война на православните църкви тихо тече паралелно с Всеправославния събор на о. Крит. Замислен като сбор на 14 църкви, той събра 10 от тях. Заради отказа да присъстват Руската, Българската и Грузинската, както и Патриаршията на Антиохия някои даже оспорват правото да се нарича всеправославен (Руската църква е най-голямата в света). В последния момент на Събора все пак реши да участва Сръбската православна църква, въпреки първоначално заявените си намерения.

Според някои наблюдатели има "студената война на църквите" между по-либералните течения в православието, изразявани от Вселенския патриарх Вартоломей в Константинопол, и антилибералните тенденции на Москва. Това е спор, който доби допълнителна острота покрай светския конфликт между Русия и Запада.

Аргументите за неучастие

За неучастието има редица процедурни и теологични аргументи.

Св. Синод на БПЦ излезе със специална позиция в началото на юни, с която поиска отлагането на Събора с идеята предварителната работа по документите, които ще се приемат, да продължи. Предвиденото в залата за заседанията на Събора разположение на предстоятелите на автокефалните православни църкви нарушава принципа на равнопоставеност, а месторазположението на наблюдателите и гостите на Събора е неподходящо. Тези бяха сред изброените в съобщението причини и обстоятелства за решението на Синода.

И още: липса в дневния ред на особено важни за православието теми, "които да имат актуално значение и да изискват своевременно всеправославно съборно решаване"; заявени от поместни православни църкви несъгласия по някои от вече одобрените текстове за Събора; невъзможността, според вече приетия регламент за провеждането на Всеправославния събор, да бъдат редактирани текстове по време на работата му.

Друг основен спорен въпрос е т.нар. икуменическо движение – за единение между различните християнски църкви, срещу което открито застава и Светият синод на БПЦ в решението си от 21 април. В това решение се казваше:

"Освен Светата Православна църква не съществуват други църкви, а единствено ереси и разколи, и да се наричат последните "църкви" е богословски, догматически и канонически напълно погрешно."

Някои наблюдатели отбелязоха, че писмото на Св. Синод копира в три точки аргументите на Руската православна църква, оглавявана от патриарх Кирил.   

Сюжетът- автокефална църква на Украйна 

Същевременно върви и друг сюжет с хибриден привкус - за признаването на Украинската православна църква като автокефалия.

Върховната рада на Украйна в четвъртък се обърна към патриарх Вартоломей с молба да признае независимостта на украинската църква от Московския патриархат и да й даде томас за относителна автокефалност.

Константинополската православна църква не може да удовлетвори молбата на украинската Върховна Рада да анулира акта от 1686 година, според който Украинската православна църква преминава под юристдикцията на Московския патриархат, защото в онези времена Киевската митрополия в голямата си част се е намирала не на територията на съвременна Украйна, а в земите на днешна Белорусия и Полша, заяви за РИА Новости главата на пресслужбата на УПЦ Василий Анисимов преди дни.

В Украйна понастоящем действа каноничната Украинска православна църква, която е автономна епархия към Руската православна църква, а също и две непризнати православни църковни структури — Киевски патриархат и Украинска автокефална православна църква.

В проруската медия Katehon.com, която активно се занимава с църковни въпроси, се появи и сценарий как ще стане признаването. В него се намесват американските и британските тайни служби, както и неизменната дълга ръка на Джордж Сорос. 

"Според аналитичния център  Katehon, американските и британските тайни служби се опитват да повлияят на решение на Събора, като използват основно техните агенти на влияние в Патриаршията на Константинопол. Целта е да се подкопае влиянието на Руската православна църква, да се промотира слабостта на православието чрез икуменически уклони и да се адвокатства за признаването на автокефалия на Украинската православна църква и така да се даде принос в разделянето на православния свят", пише в материала.

Направо са посочени и двама агенти. "Една от ключовите фигури зад всичко това е отец Александър Карлутцов, член на организационния комитет на Събора, той контролира мнозинството от паричните дарения, които идват от САЩ в Константинопол". Другият заподозрян е Алекс Рондос, който в момента заемал поста специален представител на ЕС в Африканския рог. Той бил свързан тясно с Константинопол, тайните служби на САЩ, Великобритания и глобалистките НПО. "Лично познава Александър Карлуцов и често посещава Джордж Сорос", пише още като се подчертава , че замисълът бил достоен за шпионски роман.

Извън шпионските и хибридните теми работата на Събора вече стартира.  

Началото на Събора

Със „сърдечна благодарност“ към папа Франциск, който на молитвата „Ангел Господен“ на 19 юни, припомни и се моли с вярващите на площад „Свети Петър“ за „Светия и Велик събор на Православната църква“, Вселенския патриарх Вартоломей, откри официално в понеделник работните сесии на Светия и Велик събор в Крит. На срещата, като папски представител и наблюдател участва кард. Курт Кох, председател на Папския съвет за християнското единение.

В словото си, патриархът припомни на присъстващите, че „сега светът ни гледа, а това изисква от нас още по-голям отговорност“. Вартоломей припомни и липсващите на Събора църкви – на България, Грузия, Антиохия и Русия – и прочете посланията, получени от Антиохийския патриарх Йоан X и Московския патриарх Кирил, в които са подчертани причините за отказа им да участват на срещата.

Ден по-рано, на 19 юни, празник Петдесетница за православните християни, с литургия, продължила 4 часа в църквата „Света Мина“ в Ираклион, Вселенският патриарх, в съслужение с патриарсите и митрополитите на автокефалните православни църкви, откри официално Светия и Велик събор на Православната църква.

Патриарх Вартоломей подчерта, че мисията е „единството на Православната църква и нейните вярващи. „Като оставим настрана проблемите, които произтичат от нашия различен етнически произход, ние се молим за слизането на Пресветия Дух, за да слезе над всички нас, така че озарени от Него, който е светлина, живот и извор на мъдрост, да дадем истинско свидетелство на жадуващия днешен свят. Светият Дух ни обединява чрез връзките на съвършенството“.

Темите, които вече бяха представени и одобрени, и които ще бъдат обсъдени от Съборните отци в Крит са: мисията на Православната църква в съвременния свят; православната диаспора, нейната автономия и начина за признаването ѝ; бракът и препятствията свързани с него; значението на поста; връзките на Православната църква с останалия християнски свят.  Тези теми ще бъдат дискутирани и окончателно приети по време на настоящия Събор.