Той се ширва по веднъж в месеца през лятото и е истинско събитие за Бон – продавачи и купувачи идват от цяла Германия, защото това е мястото на най-успешните сделки: има възможност както да се отървеш с печалба от натрупалите се с годините предмети из мазето, така и да направиш находката на живота си. Битакът в Бон, наричан без преувеличение Елдорадо, е смятан за един от най-големите в страната – простира се на около 4 километра, има около 2000 сергии, към 200 000 посетители годишно и почти 40-годишна история.

„Търговците“ заемат позиции в парка край Рейн още от вечерта (таксата за участие зависи от дължината на щанда: 7 евро на метър), а най-нетърпеливите купувачи пристигат с първите лъчи на слънцето – за да се доберат до истинските ценности.

Редовата клиентела се редува в течение на деня – деца, баби, кучета и специални колички, предназначени да бъдат натоварени със съкровени придобивки: дървено корито, люлеещ се стол, мащабно живописно платно или точно толкова мащабен стар ръждясал дилаф, който положително може да заеме подобаващо място край камината.

Наистина може да се каже, че има за всекиго по нещо – грамофонни плочи, армейски униформи, седалки от кино, антични кукли и покривчици, книги за четене и слушане, дрехи за малки и големи, носии и рокерски доспехи, играчки, музикални инструменти, индиански талисмани за предпазване от лоши сънища, произведения на изкуството или такива, които биха искали да се нарекат така, скринове, сервизи, бирени халби, портрети на отдавна забравени роднини, дърворезби, записи на руски църковни хорове и африкански бижута.

Принципно има условие – да се предлагат само ползвани предмети, но се срещат и стоки от „другия“ вид.

Не по-малко интересни от предлаганите предмети са посетителите – като че ли току-що слезли от Вавилонската кула, говорещи на всички езици и представляващи всички раси.

Повечето търсят евтиното – макар Германия да не е известна като страната на пазарлъците, те са отлично развити, но има и немалко хора, които се интересуват от вещите с характер и дух – например „Гараж за очила“ (кожена поставка, която се закача на стената и дава възможност винаги да знаеш къде е това, което обичайно току се губи) или чекрък, това също го има.

От „древността“ са и телефонните апарати с шайби и бутони (някои почти на 100-годишна възраст), античните дантели или посребрените чантички с форма на мида, които със сигурност биха разказали интересни истории за своите някогашни собственички, ако можеха да говорят.

Попълването на гардероба, впрочем, е направо нулев проблем на битака, където поомръзналите одежди се предлагат срещу минимални цени, а по вида на продавачката купувачката може веднага да прецени дали стилът ще ѝ пасне.

Истинските хит са дрешките за бебета и малки деца, изложени не без грижливо поставени табели с размерите, но и останалите остават доволни – от цял щанд с чисто нови намалени джинси, екзотични индийски фустани или маркови блузи на цената на едно кафе.

Ранобудните печелят от още неразграбените съкровища, позакъснелите – от стремителното сваляне на цените, когато идва краят на „вакханалията“ и търговците се опитват да се отърват от колкото може повече стока.

„Всичко за едно евро“, „Всичко по 50 цента“ или дори „Подаряваме“ започва да се чува все по-често към финала на деня. Щастливците тътрят с донякъде уморен вид натрупаните богатства, а останалите имат отличния шанс да се подготвят за ново търсене на ценности – ежемесечен бюлетин предоставя най-подробна информация за битаците, които се организират в следващите дни.

Вижте още от битака тук: