СИМОНА РУСЕВА

БЕРЛИН – Кремъл шпионира НАТО, интересът е насочен към всички политически области. Руските тайни служби са взели на мерника си Германия и нейните натовски партньори, въпреки добрите отношения между Москва и Берлин. И всичко това на фона украинската криза.

Шокиращата констатация е на германското контраразузнаване – Федерална служба за защита на конституцията (ФСЗК), пише днес в онлайн изданието си влиятелният в. “Ханделсблат”.

Разследващ журналист направил официално запитване до ФСЗК. Отговорът бил: “Фокусът на дейността на руските тайни служби е във всички политически сфери. Това особено се отнася до съюзническата политика вътре в НАТО, както и до германската външна политика.”

Немската контраразведка е направила собствено проучване, след като е получила анализ за 2013 г. на поделението си във федералната провинция Долна Саксония. Той напълно съответствал на сегашните изводи на централата: “Въпреки добрите си политически отношения с Федералната република, Русия не се отказва да шпионира Германия с агентурни средства.”
По-нататък в анализа се посочва: “Интересът във военната област е насочен към мероприятия, при които се тематизират въпроси, като реформата и превъоръжаването на Бундесвера (германските въоръжени сили – бел. ред.), създаването на общоевропейски сили за отбрана, както и техническите изисквания към отбранителната индуствия.”

Наред с това руските тайни служби проявявали интерес и към военната инфраструктура на Германия, към съвременните й отбранителни технологии, както и към техника за защита на населението при бедствия и аварии, които могат да се използват и при военни операции.

Според немското контраразузнаване руските тайни служби проявявали засилен интерес и към научно-техническата сфера. Те се фокусирали върху набиране на информация за германската компютърна и телекомуникационна техника, за модерните технологии за техническа защита, както и за изделия от областта на измервателната техника, въздухоплаването и космическите изследвания.

Че руски агенти под прикритие масово шпионират в Германия, разкри в. “Ди Велт” на 22 април т. г. Информацията бе потвърдена от немското контраразузнаване.

Една трета от дипломатическия състав на посолството на Москва в Берлин са служители на руската спецслужба СВР (Служба за външно разузнаване – б. р.)  Те събират информация, която е от особен интерес за Кремъл -  в сферата на външната политика, икономиката и въоръженията на ФРГ.

 “За никоя друга тайна служба разузнаването на територията на Германия не е така важно, както за руската”, заяви тогава президентът на контраразведката Ханс-Георг Маасен.

Контраразведката на Берлин се ръководи от президент, а не от директор. В момента начело на институцията е Ханс-Георг Маасен.

Под прикритието на дипломати шпионите на Путин се сприятеляват със съветници и експерти на германските депутати, ръководния персонал на Бундестага /парламента – бел. ред./, както и с висши държавни чиновници в министерствата. Успеят ли да установят близки отношения с тях,  руските агенти се добират до важна информация в различни сфери, предимно във външната политика и технологиите – икономически и военни.

Схемата е изпитана. Руските агенти първо анализират кои лица представляват особен интерес за тях.  Те получават покани за приеми в руското посолство в Берлин. Така се установяват първите контакти. Опипващите разговори целят да се установи до каква степен източникът е информиран и може ли да даде сведения за енергийната политика, за  икономическата стратегия на големи предприятия, както и дали е информиран по въпросите на НАТО и ЕС.

След това съответният агент намира благовиден повод (рожден ден, раждане на дете и др.), за да покани в ресторант или бар лицето, представляващо интерес за разузнаването на Москва. Заведенията никога не са в близост до руското посолство. Поръчва се без мярка, като сметката заплаща домакинът. Понякога гостът е зарадван и с подарък като жест на благодарност за отделеното време.

Само в Берлин годишно досега руснаците са правили над 100 опита за прикрито вербуване на агенти. Този разузнавателен термин означава, че набелязаното като източник на информация лице дори не подозира, че е замесено в шпионаж.
Немските конраразведчици са изненадани от наивността на набелязаните за източник на информация германци. Те били шокирани, когато им съобщавали, че са станали обект на шпионаж. Всички знаели, че конспиративни срещи с представители на чужди посолства подлежат на наказателно преследване. Те обаче не са допускали, че са били замесени в шпионаж.