Атина - Първото шестмесечие на управлението на СИРИЗА, което бе белязано от геройските прояви на колоритния финансов министър Янис Варуфакис, е струвало на страната над 100 милиарда евро. Това заяви директорът на Европейския механизъм за стабилност ESM Клаус Реглинг в интервю за гръцката телевизия Skai.

Реглинг посочи, че не наличен научен метод за изчислението на конкретната сума, но направи своята оценка въз основа на няколко параметри.

„Ако не се лъжа, според Банката на Гърция сумата възлиза на 80 милиарда евро. Бихме могли да обърнем внимание и на прогнозите за икономическото развитие на страната преди смяната на правителството. Преценката на МВФ, която бе представена през декември 2014 г., беше за икономически ръст от 2,5% през 2015 и 3,5% през 2016 г. Общо ръст от 6 %. Противно на очакванията обаче и през двете години имаме малка рецесия, която също би могла да се вземе предвид при изчислението на стойността. 6% от БВП се равняват на над 100 милиарда евро”.

Директорът на ESM призна, че между януари и юли 2015 г. „сътрудничеството между гръцкото правителство, и особено между тогавашния финансов министър и европейските институции и МВФ” не е било на добро ниво.

„Ситуацията се влоши, реформите бяха прекъснати и това не беше в полза на гръцката икономика”, допълни той.

При пристигането си в Атина тази седмица Клаус Реглинг обяви, че първата вноска от финансовия транш в размер на 7,5 милиарда евро е постъпила в гръцката хазна.

„Отпускането на сумата стана възможно благодарение на успешното приключване на първия мониторинг по изпълнението на условията на спасителната програма. Траншът е в размер на 10,3 милиарда евро. Това означава, че остават други 2,8 милиарда и планът е те да бъдат отпуснати в края на септември при успешно приложение на следващия пакет мерки от страна на Гърция”.

Реглинг каза още, че до края на годината ще бъдат на разположение други 6 милиарда евро, но само при успешен край на втория мониторинг. Той подчерта, че парите не се отпускат, когато кредиторите не са доволни от договорените реформи и мерки за бюджетна консолидация, и припомни закъсненията в досегашните преговори с гръцкото правителство.

Директорът на Европейския механизъм за стабилност не пожела да посочи виновниците за закъсненията, които отдаде включително и на трудностите по изпълнението на реформи като пенсионната.

„Тази реформа е тежка за всички страни в целия свят(…) Трудно е да се проведе дори при наличието на много добри условия”.

В същия списък той допълни реформата на данъчното законодателство.

В същото време не пропусна да подчертае, че в случая с Гърция съществува проблем с волята на правителството да приеме изпълнението на програмата като свой ангажимент.

„Не навсякъде виждаме ангажираността, която проявяват финансовият министър и премиерът(…) От публични изявления на министри личи, че те не подкрепят приватизациите”.

Клаус Реглинг потвърди, че в пакета мерки, които кабинетът на Алексис Ципрас трябва да прокара през септември, е включена и реформата на трудовото законодателство. Той се съгласи, че става дума за политически чувствителен и изпълнен с трудности по изпълнението си въпрос. Веднага след това обаче добави, че в момента тези промени се провеждат във Франция, а Италия ги е изпълнила още миналата година. Реглинг представи опита на родната си Германия, където реформата е протекла преди 10 години и положителните резултати са налице, след като безработицата е намаляла наполовина.

Доколко гръцкото правителство ще се затрудни да прокара конкретната реформа вече пролича от реакциите във вътрешността му, които започнаха. По време на речта си пред членовете на Асоциацията на гръцките индустриалци премиерът Алексис Ципрас заяви, че страната му се нуждае „от реформи на трудовия пазар, които ще уважават социалната, психологическата и креативната страни на труда и няма да принизяват трудещия се до нивото на консумативен компонент на производствения процес”.

„Едностранното и крайно либерално настояване за внасяне на флексибилност на пазара на труда, намаляване на разходите за труд и дерегулация на трудовия пазар е контрапродуктивно. То работи в ущърб не само на работещите, но и на самата продуктивност на труда”, подчерта той.

От своя страна министърът на заетостта Георгиос Катругалос заяви директно, че „наесен кредиторите отново ще искат кръв”.