След като британските избиратели гласуваха страната им да излезе от ЕС, тя трябва да реши да направи ли това съгласно своя конституционен ред и да го съобщи официално на ЕС, каза днес европейски представител.

Очаква по въпроса да се произнесе британският парламент. Възможно е още на идващата вторник и сряда среща на върха на ЕС в Брюксел, премиерът Дейвид Камерън да поиска начало на процедура по член 50 на Лисабонския договор, която определя реда, по който държава-членка може да излезе от ЕС.

След това Съветът на министрите трябва да реши да започне преговори с Великобритания за условията на нейното напускане, а възоснова на това решение Комисията да назначи преговарящ.

Преговорите могат да продължат две години, предвижда договорът на ЕС. Той позволява на държавите-членки да продължат този срок неограничено, при условие че постигнат единодушие за това. 

Преговорите трябва да произведат споразумение за оттеглянето на Великобритания. То трябва да съдържа датата на прекратяването на нейното членство. Тази дата се решава възоснова на преговорите от Съвета на министрите с квалифицирано мнозинство. За нея не трябва единодушие.

До датата на напусканено си Великобритания запазва всички права и задължения на членка на ЕС, съгласно неговото първично (договорите) и вторично (регламентите, директивите и решенията) право. Тя участва в заседанията на Европейския съвет (срещите на върха) и на съветите на министрите, с изключение на тези от тях, които обсъждат оттеглянето ѝ.

По време на преговорите Обединеното кралство не може да води едностранни преговори и да случва едностранно споразумения, които противоречат на правото на ЕС. То например не може да почне нови търговски преговори със следващата администрация на САЩ, независимо от преговорите, които ЕС сега води за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньроство (ТТИП). Но не е съвсем ясно как ЕС би възпрял Великобритания от такива стъпки. Едва ли може да смути с процедурите си за нарушение държава, която е на път да го напусне. Не може да се изключва обаче и ответно втвърдяване на европейската позиция в преговорите за оттегляне. 

Британците, които работят в евроинституциите запазват статута си на европейски служители до датата на оттеглянето на страната им от ЕС. Те са 1 164 или 3,5 на сто от общо 33 000 еврочиновници. Тук си струва да отбележим, че България, която има десет пъти по-малко население от Великобритания и почти девет години по-малко години членство има 724 еврослужители или 2,2 на сто от общия им брой. Отделен е въпросът за позициите, които тези служители заемат. Британци държат ключови постове в службите на Комисията, Европейската служба за външно действие, службата за борба с измамите ОЛАФ - генерални директори и техни заместници, директори, шефове на звена. 

Британските членове на Европейския парламент - 73 от общо 751 - могат да дослужат мандатите си до края им през 2019 година. Засега не е ясно какво става, ако решат да напуснат институцията по-рано. 

Английският език  ще е официален език на ЕС, докато Великобритания е в него, но ще остане и след това, тъй като е официален език и на Ирландия, която остава страна-членка. Отделен е въпросът за позицията му в сравнение с останалите езици в институциите на ЕС в сравнение със сега.

Отворен е въпросът за европейските агенции със седалище във Великобритания. Между тях е европейският надзорен орган за банките. Това е въпрос, който държавите-членки трябва да решат възможно най-бързо, каза европейският представител.

Той каза, че Съветът трябва да реши и коя страна ще поеме шестмесечното председателство на ЕС от 1 юли до 31 декември 2017 година, когато е ред на Великобритания. Формално тя би трябвало да председателства ЕС, но това очевидно би било политически неприемливо и практически трудно осъществимо с оглед на това, че няма как да председателства заседанията обсъждащи нейното напускане.