Евроскептичната Партия за независимост на Обединеното кралство (ПНОК) водена от Найджъл Фараж е голямата победителка на европейските и местните избори, които се състояха вчера на Острова.

Британският закон не позволява резултатите от европейския вот да се обявяват,

докато той не завърши във всички 28 държави-членки в неделя вечер, но данните от гласуването за местните органи на властта говорят, че Фараж е нанесъл съкрушително поражение на управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън и на младшия им коалиционен партньор - либералите, като си оспорва първото място с опозиционната Лейбъристка партия.

ПНОК беше спечелила 115 места в местните съвети, а лейбъристите - 165 места. Консерваторите бяха загубили 125 места, а либералите - 140.

Фараж сочи имиграцията, особено тази на българи и румънци, като една от причините Великобритания да напусне Европейския съюз. Той иска да освободи родината си от бюрократичния "бегемот" в Брюксел и да я върне към независимост от неговите чиновници и правила, за които британският избирател не е гласувал пряко.

Петдесетгодишният бивш брокер на стоковата борса е един от най-дръзките оратори в Европейския парламент. През 2010 година той влезе в заглавията наричайки Белгия "антистрана", заявявайки, че белгиецът Херман Ван Ромпьай, който е председател на Европейския съвет, "има харизмата на мокър парцал и вид на низш банков чиновник".

Освен ораторска дарба Фараж има и бурна биография. Той оживява, след като на младини го прегазва кола след среднощен запой; по-късно побеждава рак на тестисите, "благодари на еволюцията", че му е дала два от тях и има четири деца; преди пет години оцелява в катастрофа с малък самолет с пробит бял дроб и счупени ребра.

Изоставен на петгодишна възраст от баща алкохолик, той израства под грижите на майка си и завършва престижен колеж, но по-късно зарязва университета, за да се отдаде на професията на родителя си - посредник на стоковата борса. Членува първо в Консервативната партия, но я напуска през 1992 година, когато Великобритания подписва Маастрихтския договор, с който бившата Европейска общност се превръща в много по-интегриран Европейски съюз. Избран е за евродепутат през 1999 година с бюлетината на ПНОК, е през 2006 година е неин лидер. 

Именото му е замесено в ред скандали, които не намаляват популярността му. Миналата година неговата евродепутатка Марта Андриасън избяга при консерваторите обвиявайки го, че е женомразец и "сталинистки диктатор". През март, друга бивша депутатка от ПНОК, Ники Синклер, го обвини, че назначил за сметка на данъкоплатците съпругата си, германка и бивша любовница.

Един от най-цитираните днес коментари за успеха на Фараж принадлежи на Брендън О‘Нийл, редактор на левичарската интернет платформа spiked. Той посочи, че всички досега управлявали на Острова леви и десни, които са направили много повече от Фараж, за да ограничат достъпа на източноевропейците, сега са обединени в омразата си срещу него. 

„Истинският мотор на анти-Фаражовите възгледи, горивото на тази безпрецедентна ярост на елитите, е силното чувство, ча той се е свързал с публиката, или със значителна част от нея, по начин, по който политиците от главното течение и наблюдателите, изобщо не успяватр," пише О'Нийл. "Елитите виждат във Фараж собствената си неспособност да разберат населението, или  да му говорят на език, който то разбира...Инерцията зад възхода на ПНОК в анкетите и за покачващата се температура, която тя провокира във всички елитни кръгове в Британия, не е в чара или в последователната идеология на самия Фараж. (Всъщност мнозина с удоволствие сочат, че привържениците на ПНОК не знаят нищо за политиката й извън имиграцията и ЕС). По-скоро отчуждението на политическата класа от публиката и от несигурностите в нейното битие издигнаха ПНОК най-отгоре в политическия дневен ред“.