Референдумът за оставане или напускане на Европейския съюз от 23 юни не е първият, който британските поданици преживяват. В далечната 1975 г., само две години след официалното си присъединяване към Европейската икономическа общност, Великобритания гласува с 2/3 мнозинство да остане част от зараждащия се съюз на Стария континент. Интересна подробност е, че отново става дума за решаване на вътрешнопартийни въпроси чрез предизвикване на национални референдуми – тогава на Лейбъристката партия, както и сега на Консервативната.

Огромната подкрепа за Европейския съюз от 1975-а е интересно да бъде съпоставена със загубата, която ще тресе Британските острови, а и целия континент, поне в близките месеци. И то със загубата сред онези групи, които са били в активна възраст точно когато се е случвало предното допитване - според предварителни данни 58% от гласоподователите в категорията 65+ са предпочели напускането на ЕС.

Ако мислено проследим техния опит със Съюза в този интервал от 41 години, какво би могло да обърне мнението им на 180 градуса?

Някои предложения:

Какво беше и какво стана

Оригиналната версия на това, което днес наричаме Европейски съюз, започва съществуването си с две основни цели – геополитическа и икономическа. Първата е помиряването на континента след трагедията на Втората световна война, а втората е закодирана в популярните четери свободи на движение – на хора, стоки, капитали и услуги. Нищо чудно, че освен ако не си тъмно червен лейбърист (основните противници на Европейската икономическа общност до края на 80-те) тези неща ще ти звучат чудесно – оттам и 2/3, гласуващи ЗА, оттам и Маргарет Тачър - подкрепяща проекта.

Никъде в този план не са били видни: гигантска европейска бюрокрация, донорстване на страни в Източна Европа като част от кохезионната политика (както се изрази премиерът Борисов), централна банка, предизвикваща дългови кризи, демократично- неизбрани лидери с огромна власт, константни декрети от Брюксел за това колко и какво да пушиш, ядеш, пиеш, колко мощна да ти е пералнята и др.

Оргиналният проект на Съюза печели доверие, това, което е той в момента – не толкова.

Високомерие и елитизъм

Само ако слушаме изказванията на високо (и не толкова) поставени европейски функционери, можем да усетим грандиозната дупка между това какво мислят в Брюксел и например в Клактън (графство Есекс). Въпреки тежкия удар срещу европейския проект, решенията които ни предлагат Доналд Туск, Ги Верхофстад, Мартин Шулц пък дори и Меглена Кунева са едни и същи мантри – „още повече Европа“, „още повече интеграция (брюкселски за централизация)“, „популистите развалиха ЕС“ и т.н. Ние нямаме никаква вина...

Всъщност съгражданката ни от по-горната група е идеален пример за начина на мислене в столицата на ЕС – в изказване от петък тя все още твърдеше, че просто политиците не били обяснили добре идеята на Съюза. Разбирай, гласуващите са дечица, на които изтупаните дами и господа в институциите трябва да им обясняват как седят нещата. Комбинирайте това мислене с редовни дописки на английските таблоиди за това как охолно се живее като еврочиновник – няма как да не видим директен електорален ефект.

Имиграция и нови съседи

Колкото и да сме политически коректни е ясно, че имиграцията създава търкания – дори когато става дума за народи, които са поне на повърхността цивилизационно близки. Огромната част от гласоподавателите не са международни студенти или пътуващи служители на интернационални корпорации. За тях глобализацията не означава още екзотични опции за ходене на ресторант в петък, а затворените врати на пъба, в който бащите им са разпускали след тежък работен ден. И не е чудно, че тези две различни виждания за света дадоха различни електорални резултати – Лондон срещу повечето останали места в Англия.

И тъй като политическото говорене за друг вид спиране на миграцията (например от трети страни) не е на масата, то негово прокси става гласуването за вън и вътре в ЕС – който е източник на по-малко от половината поток чужденци, идващи в страната. Добавете към това и решението на Ангела Меркел да покани всички жители на Близкия изток в Европа и да видим как ще обясните на англичанин, гледащ сцените от Кале, че Европейският съюз осигурява сигурността му.

Да, свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали със сигурност е създало икономически ползи за Великобритания. Само че негови защитници се оказаха точно политическите класи, които най-активно рушаха тези свободи... и в един момент подцениха плебеите.

---

Стоян Панчев е макроикономист, преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и редактор в блога на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).