Парадоксалното е, че такъв закон в класическия смисъл не съществува, но клиентите на реалните и виртуалните магазини се ползват с толкова много права, че никой не забелязва отсъствието на тяхното описание. И не е никакъв проблем да върнеш обратно дори и чорап, ако по някаква причина не съответства на очакванията. Даже не е задължително да се пази касовата бележка – макар, разбира се, по-добре да я има.

Вероятно склонността на германците

да „разиграват” търговци и продавачи

е свързана със сериозната традиция, която съществува в това отношение – още от 1870 г. са първите реклами, които уверяват, че доставената, но нехаресана стока може да се върне. Но в много по-голяма степен в днешно време роля играе възможността да поръчаш по интернет какво ли не, след което да го върнеш без проблеми и напълно безплатно, ако не отговаря на изискванията. Или ако бързо ти омръзне – в рамките на определените за рекламация срокове (в повечето случаи 14 дни) доставчиците неведнъж получават обратно и дрехи, които може да са поносени, но ги приемат безропотно. Или почти винаги е така.

250 милиона пакета годишно, или половината от онлайн-поръчките се връщат, сочат данните. А и как да е иначе, ако клиентите редовно поръчват, например, два (или дори три) размера от даден тоалет или чифт обувки, за да си подберат на спокойствие подходящия. Другия го връщат – безплатно, както стана дума, но това изглежда така само за потребителите: на фирмите-доставчици

„безплатното” връщане им излиза между 3 и 15 евро

като тези разходи, естествено, се „избиват” по други начини – например чрез пониженото заплащане на разносвачите.

Купувачите предпочитат обаче да не мислят за тях – за тях важна е скоростта на доставката, която често може да се получи още на следващия ден, но това се прави рядко, и то по определени съображения: съвсем научно е установено, че поръчката трябва да дойде на втория ден (не твърде скоро и не твърде късно), за да се намалят максимално шансовете за връщането ѝ – именно на втория ден поръчителят вече е потърпял в радостно очакване, но още не се е изнервил от прекомерната му продължителност.

За удобствата няма какво да говорим – ако с два клика на мишката можеш да си осигуриш доставката на определен артикул до вратата, обикалянето по магазините напълно се обезсмисля. И неслучайно всеки германец ежегодно харчи по 511 евро в сферата на онлайн-търговията. При това

нерядко явление са „ударите под кръста”

за конвенционалните търговци – ако отидеш за професионална консултация в магазина на живо и експлоатираш експертните умения на продавача, а после за самата покупка се насочиш към мрежата, където цените по правило са по-ниски.

Оборотът е огромен, тенденцията е възходяща и ако единици заявяват, че са готови и да си платят за връщането на някоя поръчка, повечето са вече достатъчно разглезени от услугите и не са склонни на промяна. Още малко данни – най-много поръчки (респективно и най-много рекламации) правят

жените на средна възраст

– над половината. Мъжете са по-скромни – при тях същият процент е едва 36. И с доверието на доставчиците всъщност не се злоупотребява масово, но в това отношение точни данни няма – върнатите стоки, които по някакъв начин са повредени, са между 2 и 25 на сто.

Все пак не е и малко – ако имаме предвид, например, че в мрежата за търговия на дребно нищо „осквернено“ не би могло да бъде върнато. Но и това правило си има изключения – макар в класическите магазини никой да не е длъжен да приема обратно закупената, но впоследствие отхвърлена стока. Не е закон, а по-скоро жест от страна на търговците, а колко голям е той, може най-добре да се установи непосредствено след коледните празници, когато започва най-голямото връщане на несъразмерни или неподходящи придобивки. Наистина е най-добре да става с касовата бележка, но нерядко стоките се приемат обратно и без нея, или пък дори в друг град и в друг магазин на веригата, от която са закупени – така изглежда установилата се с годините традиция в Германия. И да – наистина има и случаи на върнати чорапи. Аргументи спокойно могат да се намерят – ако, например, убиват на малкия пръст, или пък цветът им не съответства на панталоните, заради които са купени.