От Българския хелзинкски комиитет (БХК) разпространиха съобщение, че обжалват отказа на Софийската градска прокуратура да образува досъдебно производство срещу министър-председателя Бойко Борисов.

Става въпрос за сигнала на организацията, подкрепен от 41 граждани, за "прякото му поощрение на групи, които незаконно задържат по границите лица, търсещи убежище в страната и използват спрямо тях насилие, защото са чужденци, араби и мюсюлмани – т.нар. „хайки" за бежанци".

СГП бе сигнализирана заради следното изказване на премиера пред журналисти на 10 април т.г. относно т. нар. хайки:

„Аз се свързах с тези момчета, говорихме. Всяка помощ, която е за полицията, за „Гранична полиция" и за държавата, е добре дошла [...] Но лично разговарях [...] разговарях с тях, казах им, благодарих им, изпратих директора на „Гранична полиция" да се срещне с тях, така че да си координират сигналите и това, което трябва, така че гражданите... тя държавата е наша обща. Всеки, който помогне, само едно „Благодаря" заслужава.

Така, че вече сме го направили. Факт е, че изпратих от София до Бургас да дойде шефа на „Гранична полиция", те се бяха свързали с граничарите на местния пункт. Така че само помощ е това."

ХЕЛЗИНКСКИЯТ КОМИТЕТ ПРАЩА СИГНАЛ СРЕЩУ БОРИСОВ ДО ЦАЦАРОВ

В сигнала до държавното обвинение на Хелзинкския комитет излиза, че са открили данни за едва ли не "половината Наказателен кодекс".

Налице данни за извършено престъпление по чл. 162  от НК -  Борисов подбужда към дискриминация и насилие, основани на народностната и етническата принадлежност на чужденците, пресичащи българската граница, търсейки убежище.

Налице са и данни за друго престъпно деяние - явно подбуждане към престъпление по чл. 320 НК. Престъпленията, към които премиерът подбужда, са именно тези по чл. 162, ал. 2-4 – употреба на насилие спрямо лица поради тяхната етническа принадлежност; образуване, ръководство и участие в организации и групи, които си поставят за цел или системно допускат такова насилие.

Борисов подбужда и към извършване на престъпления по чл. 163 НК – участие в тълпи, събрани за нападение на граждани във връзка с националната и етническата им принадлежност, както и към престъпления по чл. 143, ал. 1 НК – принуда над другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, посредством сила или заплашване.

Правозащитниците поясняват, че на 14 май СГП е отказала да образува досъдебно производство, тъй като според обвинителите ползваните от Борисов слова не били „в състояние да предизвикат отрицателни чувства в широк кръг адресати"; Борисов нямал за цел да „налага чувства на вражда, омраза или неравноправно отношение", а изразил „своя лична позиция". Не било налице и престъпление по чл. 320 НК, тъй като „не е налице подбуждане към престъпление чрез проповед пред множество хора".

                            Маргарита Илиева

В жалбата си срещу отказа на СГП правозащитниците и гражданите твърдят необоснованост на отказа и противоречие със закона. "Безспорно е, че Борисов е направил изявленията си не като обикновено физическо лице в частен кръг, а публично в качеството си на министър-председател на България пред множество журналисти с цел и с неизбежен резултат те да разпространят изказванията му сред цялото обществото и от тях то да почерпи позицията на правителството/на държавата по въпроса за деянията на „хайките" за бежанци. Това не е „лична" позиция, а е позицията на властта", смятат оттам.

„Прокуратурата изглежда вижда министър-председателя като неадекватен човек, щом го оправдава с това, че нямал „желанието и целта" да подбужда към престъпления - коментира адвокат Маргарита Илиева, правна директорка на БХК. - Това означава, че според нея той нито знае какво говори, нито знае, че незаконното задържане, принудата и насилието са престъпления в Република България, още повече – когато са расистки мотивирани. Един министър-председател обаче следва да осмисля какво говори и следва да се предполага, че е така".