Алвин Тофлър, авторът на "Шок от бъдещето", е починал в понеделник у дома си в Лос Анжелис, съобщи в. "Ню Йорк таймс".

Тофлър, преподавател по социални науки и успешен журналист на свободна практика, в средата на 60-те години на миналия век решава да се откъсне за 5 години от работата си и да изследва причините за бурните културни промени, които по това време се наблюдават в САЩ и други развити държави.

Резултатът от изследването му - "Шок от бъдещето", докарва световна слава на своя автор, като се продава в милиони екземпляри и е преведен на десетки езици, като продължава да се отпечатва.

В книгата, в която той синтезира отделни факти от различни части на света, стига до заключението, че конвергенцията на науката, капитала и комуникацията води до толкова рязка промяна, че тя създава нов вид общество.

Неговите прогнози за последствията от този факт върху културата, семейството, държавното управление и икономиката са изключително точни. Той прогнозира клонирането, развитието и влиянието на персоналните компютри и създаването на интернет, кабелната телевизия и отдалечените работни места.

"Бушуващият поток на промяната, пише той, създава видими и измерими ефекти в индивидите, които разрушиха бракове, надмогнаха семействата и предизвикаха сривове от обърканост, довели до увеличение на престъпността, употребата на наркотици и социално отчуждение".

Той обяснява тези явления като чисто човешки отговор на дезориентацията и предполага, че те поставят предизвикателство пред структурата на обществата, институциите и нациите.

Тофлър продължава тези теми в следващите две книги от трилогията - "Третата вълна" (1980 г.) и "Трусове във властта" (1990 г.), подпомогнат от съпругата си Хайди Тофлър, която служи като изследовател и редактор на трилогията и е негов съавтор в други произведения. Тя е жива.

Алвин Тофлър популяризира термина "информацонно претоварване". Неговите прогнози изглеждат мрачни, защото предупреждава, че хората и институциите, които не са в час с промените, са обречени на провал. Но в основата си е оптимист и е сред първите автори които осъзнават, че знанието, а не трудовата сила и суровините, ще станат основният икономически ресурс на развитите общества.

Той е роден на 4 октомври 1938 г. в Ню Йорк, единствен син и по-голямото от двете деца на Сам и Роуз Тофлър, имигранти от Полша. Баща му е бил кожар по професия.

Започнал да пише поезия и разкази скоро след като се научил да чете. През 1946 г. се записал да следва в Нюйоркския университет и по думите му, прикарал следващите 4 години съвсем слабо заинтересован в науката. Но вместо това се заел с политически активизъм, като през есента на 1948 г., докато помагал за регистрацията на цветнокожи гласоподаватели в Северна Каролина, срещнал Аделаиде Елизабет Фарел, известна като "Хайди". Двамата станали неразделни.

Докато Алвин Тофлър е бил бъбрив и визионер, Хайди е е била практична и пряма. В началото на 1950 г., малко преди да се оженят, тя го убедила да завърши колежа, където се дипломирал със специалност английски език.

"Едва го завърших", казва той. "Не обръщах внимание на изпитите и си мислех, че не ми трябва диплома", допълва.

И двамата Тофлър са изпитвали страст за реалността в живота. Като писателите, които Тофлър най-много е харесвал, той е искал да пише върху истински свои преживявания. "Стайнбек е брал грозде, а Джек Лондон е бил моряк", казва той.

Двойката се мести да живее в Кливланд, тогава центърът на индустриална Америка. На 29 април 1950 г. там ги оженил мирови съдия, който Алвин Тофлър описва като "гръмогласен пияница". Те заживели в западната част на града и започнали да се препитават като работници в различни фабрики.

Алвин Тофлър се научил да заварява и да ремонтира машини и бързо разбрал за несгодите на физическия труд. При инцидент в завода счупил прешлен на гръбначния си стълб.

Нощем пишел поезия и разкази и разбрал, че не е особено добър в нито едно от двете. Но все пак не се отказвал от писането. През 1954 г., скоро след раждането на единственото им дете Карън, той убедил редактора на сп. Industry and Welding ("Индустрия и заварки", б.р.) да го наеме като репортер.

Редакторът ми каза: "Получаваш работата, защото можеш да заваряваш. Сега ми покажи, че можеш и да пишеш", спомня си Тофлър.

Скоро той сменил работата и станал репортер за Labor’s Daily, национален ежедневник, издаван в Чарлстън, Западна Вирджиния, от Международния печатарски съюз. През 1957 г.го изпратили във Вашингтон да покрива социалните новини.

Две години по-късно той предложил на сп. "Форчън" да напише статия за икономиката на зараждащия се мейнстрийм в изкуството. Въпреки, че му отказали, от изданието го поканили на интервю за работа и го наели като редактор по трудови въпроси и колумнист.

Той напуснал "Форчън" през 1962 г. и със съпругата си като съветник и редактор, започнал свободна практика като автор, покривайки теми като политика, технология и социални науки за издания на учебни заведения и правейки дълги интервюта за "Плейбой".

Неговото интервю с руския писател Владимир Набоков, публикувано през 1964 г., е смятано за едно от най-добрите в изданието.

Освен съпругата си, Алвин Тофлър е надживян от сестра си Карлин Ситър. Дъщерята на Тофър Карън почива през 2000 г.

Той е публикувал 13 книги и е спечелил много награди, включително тази за постижения в кариерата си от Американското общество на журналистите и писателите (2005 г.). Заедно със съпругата си създават консултантската компания "Тофлър Асошиейтс".

През последните години Тофлър остана в сянка, което даде възможност на критики към творчеството му. Шел Израел, писател и коментатор, който пише за социалните медии във "Форбс", го критикува през 2012 г., заради това, че "описва свят, в който хората са изолирани и депресирани, лишени от човешка интимност от безспирен поток от съобщения и данни".

Но Израел добавя: "Ние не сме изолирани от това. И когато информацията ни затрупа, повечето хора все още имат достатъчно разум, за да натиснат копчето "Изключи" и да спечелят малко спокойствие."

Пишейки "Шок от бъдещето" преди 46 години, Алвин Тофлър признава, че бъдещето, което той прогнозира, може да се различава сериозно в детайлите.

"Нито един сериозен футурист не се занимава с предсказания. Те са за телевизионните врачки и вестникарските астролози", пише във въведението на книгата.

Той съветва читателите да се замислят повече върху основната тема, отколкото в подробностите. А тя е, казва той, че самата величина на промяна има много по-различни и понякога по-важни ефекти, отколкото посоките на промяна.

Той добавя: "Ние, които изследваме бъдещето, сме като древните картографи и разбирането за шока от бъдещето и теорията за адаптивния обхват са представени в този дух - не като финални думи, а като първата опростена версия за новите реалности, изпълнени с опасност и надежда, създадени от ускорителната тяга."