Полк. Винфрид Хайнеман е сътрудник на Центъра за военна история и обществени науки на Бундесвера в Потсдам. В интервю за Дойче веле професорът разказва за историята на създаването на Организацията на Варшавския договор (ОВД), защо на Западд надценяваха силата й и защо НАТО не пекрати съществуването си заедно с нея.

 

- На 1 юли 1991 г. в Прага бе обявено прекратяването на съществуването на ОВД. Тя бе основана през 1955 г., според официалната версия - в отговор на появата на НАТО през 1949 г. Защо СССР загуби толкова време са създаването на свой военен блок?

- Еднозначни доказателства, че ОВД е основана в отговор на създаването на НАТО няма. Срещу тази теза говори достатъчно голямото прекъсване - 6 години. Освен това СССР вече е имал договори за сигурност с отделните страни от соцлагера. По-скоро може да се предположи, че създаването на ОВД е било реакция на влизането в НАТО на ФРГ.

- Според някои данни СССР още преди създаването на ОВД е предлагала своето влизане в НАТО. Истина ли е това?

- Да, но това предложение е било несериозно и към него са се отнасяли така. Целта на НАТО е била демонстрация на готовност за действия. Един от основните принципи на алианса е консенсусът. Ако СССР бе станал член на НАТО, той би могъл да блокира всички процеси на вземане на решения.

- В първите години на съществуването на ОВД СССР е предлагал да бъде разпусната Организацията в отговор на разпускането на НАТО. Т.е. той е използвал Организацията като инструмент при преговорите със Запада. Така ли е?

- Целта на Съветския съюз през цялата Студена война бе да отдели САЩ от Европа, да размие американските гаранции за сигурност. Има и обратно мнение, че създаването на ОВД е било маньовър с цел да бъде постигнато разпускането на двата блока. Но съветското ръководство бързо осъзна, че Западът няма да направи това.

- СССР използва войските на страните от Варшавския договор за смазването на Пражката пролет през 1968 г. Такава функция на ОВД предвидена ли е била от самото начало?

- Събитията в Чехословакия наистина бяха дело на цялата организация без ГДР. Същото се отнася и за операцията в Полша през 1980-1981 г., която вероятно е била планирана. С това е свързана и така наречената доктрина "Брежнев", според която страните от соцлагера имаха ограничен суверенитет.

- Защо СССР не се намеси в противостоенето между профсъюза "Солидарност" и властите на комунистическа Полша?

Леонид Брежнев бе отредил ограничен суверенитет
за страните членки на Варшавския договор.

- По онова време най-големите сили на Съветския съюз бяха задействани в Афганистан. Освен това Москва и нейните съюзници започнаха да изпитват сериозни икономически проблеми. Но никой не знае точните причини, руските архиви са недостъпни за западните изследователи.

- Могат ли да бъдат смятани събитията в Полша за начало на разпадането на ОВД, което се случи десет години по-късно?

- ОВД от самото начало бе доста по-слаба, отколкото смятаха на Запад. Когато бях млад офицер, ни разказваха, че ОВД е монолитна структура, че всички нейни членки безпрекословно се подчиняват на СССР. Днес знаем, че не е било така. Например ръководството на Румъния след 1968 г. взема мерки, за да не повтори съдбата на Чехословакия.

Преди това, през 1961 г., от ОВД излезе Албания. В ГДР имаше период, когато тя залагаше на Китай. Всяка страна имаше свои национални интереси, както и членките на НАТО. От друга страна, всички тези социалистически режими бяха заинтересовани в съхраняването на ОВД, тай като тя гарантираше тяхното съществуване. В края на краищата всички те - и Живков, и Улбрихт (лидер на ГДР от 1960 до 1971 г. - б.р.), управляваха страните си благодарение на съветските щикове.

- Казвате, че ОВД е била по-слаба. Но по обикновени въоръжения нейните армии превъзхождаха армиите от НАТО, нали така?

- Да, ОВД бе по-силна от НАТО по своите материални и технически ресурси, поне в Европа. Но това е прекалено опростен поглед. Работата не е само в броя танкове, самолети и ракети. Работата е в политическата свръзка, единството. ОВД не бе в този план толкова стабилна, както смятаха на Запад.

- Кога започна разпадането на Варшавския договор - през 1987 г. ли, с приемането на новата военна доктрина на СССР?

- Ненамесата в Полша през 1981 г. бе от гледна точка на другите режими лошо предзнаменувание. След това (с идването на власт на Михаил Горбачов - бел. на Дойче веле) бе отменена доктрината "Брежнев", т.е. гаранциите за страните от ОВД започнаха да бъдат ограничавани само със защитата от външни заплахи. По този начин Организацията загуби съществен аргумент за своето съществуване - защитата от контрареволюцията. От този момент остана малко време до разпускането на ОВД.

- Смята се, че Германия пак е изиграла ключова роля, този път при разпадането на ОВД?

- Обединението на германия през 1990 г. се основава не на последно място на това, че гаранциите за сигурност на режима в ГДР от страна на съветския съюз престанаха да действат. Т.е. населението на ГДР усети, че може да бъде премахнат режимът и че руските танкове няма да се появят като през 1953 г. След това населението се стремеше към обединение на Германия и излизане от Варшавския договор.

- Имаше ли опити да бъде спасен Варшавският договор в началото на 90-те години?

- В Съветския съюз имаше хора, които работеха срещу Горбачов и настояваха, че плодовете на победаата през 1945 г. не бива да бъдат изпускани. Но тази група не намери широка подкрепа.

- ОВД престана да съществува няколко месеца преди разпадането на СССР. Оттогава от Русия постоянно се чуват упреци, че заплахата от Изток е изчезнала, а НАТО все още съществува. Защо Западът не разпусна тогава алианса?

- Казват, че първият генерален секретар на НАТО лорд Исмей е описвал задачите на НАТО с три изречения: "Да бъдат държани американците в Европа, руснаците - извън пределите й, а германците - под юзда." (Keep Americans in, Russians out, Germans down.) Оттогава досегаа в този смисъл нищо не се е променило.

НАТО гарантира сигурността на своите членки не само от външна заплаха, но и една от друга. На територията на страните от НАТО не е имало война от 1949 г., това е много важно постижение. И НАТО покрай всичко друго гарантира сигурността на европейските партньори срещу ставащата по-силна Германия. По тази причина това е също толкова важно, колкото и дългосрочното участие на САЩ в европейската политика на сигурност.