Ad Config - Website header

 

Article_top

Емил А. Георгиев

Пред съд и в открито море сме винаги в божиите ръце и никога не се знае какво ни очаква. Особено пък пред Конституционния съд. Е, не задължително пред нашия, но не той е темата тук. 

Става дума за Австрия и вчерашното решение, с което блюстителят на тамошния върховен закон обяви втория тур на президентските избори за незаконен и нареди провеждането му отново.

Как се стигна дотук?

Както у нас, така и в Австрия, Конституционният не действа по свой почин, а трябва да бъде сезиран. На 7 юни Хайнц-Кристиан Щрахе, лидер на т. нар. Партия на свободата, внася конституционна жалба с твърдението, че в 94 от 117 изборни района се е стигнало до “фатални нередности“ при отчитането и преброяването на гласовете по пощата, които могат да се сведат до

1) Подранило предварително сортиране на изборните карти – преди 9 ч. сутринта в деня, следващ изборния ден

2) Отваряне на изборните карти – извън присъствието на председателя на изборната комисия или извън присъствието на отделни нейни членове

3) Отваряне на пликовете с бюлетините – извън присъствието на отделни членове на изборната комисия

4) Подаване на информация до районните избирателни комисии – с (минимални) грешки

Недоволната от изборния резултат партия подплатява горното с приложени като доказателства анкетни карти, попълнени от излъчени от нея членове на избирателни комисии.

Важно е уточнението, че в жалбата си Партията на свободата не твърди, че документираните от членовете й нередности са довели до действителни манипулации.

Какво направи Конституционният съд на Австрия?

Съдът призовава 90 свидетели от 20-те избирателни района, в които се твърди, че броят на нарушенията е най-висок.

В 16 от тези райони преднина в резултата има Александер ван дер Белен, а в 4 – кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер. Общата преднина за ван дер Белен е малко над 15 хиляди гласа, които се явяват почти половината от гласовете, с които той печели втория тур – 30 863.

Свидетелите са разпитвани повече от седмица и показанията им потвърждават, че в 14 от въпросните 20 района се е стигнало до процесуални нарущения, за които твърди Партия на свободата.

На това основание австрийският КС постановява решението си.

Какви са мотивите на съда?

Наред с обявяването на решението (и заради надделяващия обществен интерес) президентът на австрийския конституционен съд Герхарт Холцингер прочита и мотивите към него.

Съдът поддържа особеното значение на органите на изборната администрация, които съобразно чл. 26а от австрийската конституция са конципирани като колективни органи. Съставният им характер от представители, излъчени от различни политичски партии, трябва да гарантира взаимния контрол и по-високата степен на легитимация на крайния резултат. В този смисъл е незаконосъобразно предприемането на действия по сортиране, отваряне и преброяване на изборните карти или пликовете с бюлетини, когато изборната комисия е в непълен състав.

Подобно е отношението и към отварянето и преброяване на бюлетини (независимо дали в пълен или непълен състав на комисията) преди да настъпи денят, следващ деня на избора. Съдът отказва да кредитира положително установената у някои комисии “хиперактивност“ в желанието им да докладват своите резултати “колкото се може по-бързо“.

Конституционният съд потвърждава установената си в годините практика, че доказването на нарушение на изборни процедури само по себе си не е достатъчно за касирането на даден избор. Това е така, защото нарушението трябва и да е повлияло на изборния резултат, като австрийският КС приема, че това условие е изпълнено не само при реално настъпила промяна в изборния резултат, а дори само при създадена потенциална опасност от настъпването на такава.

Независимо, че нито Партията на свободата е твърдяла наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, нито проведеното от съда следствие е установило такива, конституционните съдии приемат, че дори формални и безрезултатни по своя характер нарушения на изборните органи са в състояние да създадат такава потенциана опасност и са достатъчни за обявяването на избора за незаконен.

Това съдиите аргументират с огромното значение на безупречното прилагане на всички изборни разпоредби – те са тук не само да изключат възможностите за манипулация и злоупотреба, но и да гарантират, че изборният резултат ще бъде приет еднакво от всички участници и поставянето му под съмнение няма да подкопае демократичните устои на държавността.

И тук идва финалният и вероятно най-сериозен аргумент на съда – съгласно чл 60, ал. 2 от австрийската конституция за президент се счита избран този, който е получил повече от половината от всички действителни гласове. Ван дер Белен побеждава Хофер във втория тур с преднина от едва 30 863 гласа. Тъй като общият брой подадени гласове в 14-те района с установени нередности е 77 926 и теоретично всички те са могли да се паднат само на единия от двамата кандидати, съответно надвишават повече от двойно разликата, с която е излъчен победителят, то съдът приема, че с оглед безсъмнената легитимация на държавния глава, вторият тур от изборите трябва да бъде повторен.

Какво следва оттук нататък?

Правителството и парламентът на Австрия ще трябва да насрочат ново провеждане на втория тур за президентски избори между същите двама кандидати. По всяка вероятност това ще се случи през септември, т. е. след летните отпуски. Дотогава функциите на президент ще се изпълняват съвместно от тримата председатели на парламента, един от които (по ирония на съдбата) е загубилият избора Норберт Хофер.

Гласуването по пощата поставено ли е под въпрос?

Не и решението на конституционния съд е повече от ясно по този въпрос – в това производство не са установени факти и обстоятелства, от които да се заключи, че гласуването по пощата нарушава общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Какво е значението на това решение за едно демократично общество?

Лично за мен – огромно. И това е така, защото демокрацията разчита както на добре разписани закони, така и на безотказното им прилагане. Защото съмнението от накланяне на везните в полза на единия или другия кандидат е в състояние да убие най-ценния капитал на демокрацията – желанието на гражданите да участват.

Горното е в пъти по-важно за фасадни демокрации като българската, непрекъснато съпътствани от скандали във всичките й сфери на управление – законодателна, грижеща се за зле изготвена нормативна база, изпълнителна, прилагаща я в полза на силните на деня и съдебна, отдавна ослепяла за всички нередности у първите две, но още повече за онези в собствения й двор.

Признавам, че не харесвам решението в неговия резултат, защото по-симпатичният ми ван дер Белен може и да не спечели новия втори изборен тур.

Съзнавам също, че така постановеният акт на австрийския КС ще се интерпретира като нанасящ огромна имиджова вреда на всички форми на дистанционно гласуване и най-вероятно ще служи дори като “аргумент“ срещу въвеждането на електронното такова.

От гледна точка на своята аргументираност и целепоставяне, а именно ликвидиране на всяко съмнение относно избрния процес и по този начин мотивиране на гражаданите да участват в него, това решение обаче още много дълго ще търси своя български аналог.

...

Емил А. Георгиев е адвокат с дългогодишна практика в Австрия. 

 
Конституционните съдии в Австрия касираха президентския вот, но не оспориха гласуването по пощата. Снимка EPA/БГНЕС

Пред съд и в открито море сме винаги в божиите ръце и никога не се знае какво ни очаква. Особено пък пред Конституционния съд. Е, не задължително пред нашия, но не той е темата тук. 

Става дума за Австрия и вчерашното решение, с което блюстителят на тамошния върховен закон обяви втория тур на президентските избори за незаконен и нареди провеждането му отново.

Как се стигна дотук?

Както у нас, така и в Австрия, Конституционният не действа по свой почин, а трябва да бъде сезиран. На 7 юни Хайнц-Кристиан Щрахе, лидер на т. нар. Партия на свободата, внася конституционна жалба с твърдението, че в 94 от 117 изборни района се е стигнало до “фатални нередности“ при отчитането и преброяването на гласовете по пощата, които могат да се сведат до

1) Подранило предварително сортиране на изборните карти – преди 9 ч. сутринта в деня, следващ изборния ден

2) Отваряне на изборните карти – извън присъствието на председателя на изборната комисия или извън присъствието на отделни нейни членове

3) Отваряне на пликовете с бюлетините – извън присъствието на отделни членове на изборната комисия

4) Подаване на информация до районните избирателни комисии – с (минимални) грешки

Недоволната от изборния резултат партия подплатява горното с приложени като доказателства анкетни карти, попълнени от излъчени от нея членове на избирателни комисии.

Важно е уточнението, че в жалбата си Партията на свободата не твърди, че документираните от членовете й нередности са довели до действителни манипулации.

Какво направи Конституционният съд на Австрия?

Съдът призовава 90 свидетели от 20-те избирателни района, в които се твърди, че броят на нарушенията е най-висок.

В 16 от тези райони преднина в резултата има Александер ван дер Белен, а в 4 – кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер. Общата преднина за ван дер Белен е малко над 15 хиляди гласа, които се явяват почти половината от гласовете, с които той печели втория тур – 30 863.

Свидетелите са разпитвани повече от седмица и показанията им потвърждават, че в 14 от въпросните 20 района се е стигнало до процесуални нарущения, за които твърди Партия на свободата.

На това основание австрийският КС постановява решението си.

Какви са мотивите на съда?

Наред с обявяването на решението (и заради надделяващия обществен интерес) президентът на австрийския конституционен съд Герхарт Холцингер прочита и мотивите към него.

Съдът поддържа особеното значение на органите на изборната администрация, които съобразно чл. 26а от австрийската конституция са конципирани като колективни органи. Съставният им характер от представители, излъчени от различни политичски партии, трябва да гарантира взаимния контрол и по-високата степен на легитимация на крайния резултат. В този смисъл е незаконосъобразно предприемането на действия по сортиране, отваряне и преброяване на изборните карти или пликовете с бюлетини, когато изборната комисия е в непълен състав.

Подобно е отношението и към отварянето и преброяване на бюлетини (независимо дали в пълен или непълен състав на комисията) преди да настъпи денят, следващ деня на избора. Съдът отказва да кредитира положително установената у някои комисии “хиперактивност“ в желанието им да докладват своите резултати “колкото се може по-бързо“.

Конституционният съд потвърждава установената си в годините практика, че доказването на нарушение на изборни процедури само по себе си не е достатъчно за касирането на даден избор. Това е така, защото нарушението трябва и да е повлияло на изборния резултат, като австрийският КС приема, че това условие е изпълнено не само при реално настъпила промяна в изборния резултат, а дори само при създадена потенциална опасност от настъпването на такава.

Независимо, че нито Партията на свободата е твърдяла наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, нито проведеното от съда следствие е установило такива, конституционните съдии приемат, че дори формални и безрезултатни по своя характер нарушения на изборните органи са в състояние да създадат такава потенциана опасност и са достатъчни за обявяването на избора за незаконен.

Това съдиите аргументират с огромното значение на безупречното прилагане на всички изборни разпоредби – те са тук не само да изключат възможностите за манипулация и злоупотреба, но и да гарантират, че изборният резултат ще бъде приет еднакво от всички участници и поставянето му под съмнение няма да подкопае демократичните устои на държавността.

И тук идва финалният и вероятно най-сериозен аргумент на съда – съгласно чл 60, ал. 2 от австрийската конституция за президент се счита избран този, който е получил повече от половината от всички действителни гласове. Ван дер Белен побеждава Хофер във втория тур с преднина от едва 30 863 гласа. Тъй като общият брой подадени гласове в 14-те района с установени нередности е 77 926 и теоретично всички те са могли да се паднат само на единия от двамата кандидати, съответно надвишават повече от двойно разликата, с която е излъчен победителят, то съдът приема, че с оглед безсъмнената легитимация на държавния глава, вторият тур от изборите трябва да бъде повторен.

Какво следва оттук нататък?

Правителството и парламентът на Австрия ще трябва да насрочат ново провеждане на втория тур за президентски избори между същите двама кандидати. По всяка вероятност това ще се случи през септември, т. е. след летните отпуски. Дотогава функциите на президент ще се изпълняват съвместно от тримата председатели на парламента, един от които (по ирония на съдбата) е загубилият избора Норберт Хофер.

Гласуването по пощата поставено ли е под въпрос?

Не и решението на конституционния съд е повече от ясно по този въпрос – в това производство не са установени факти и обстоятелства, от които да се заключи, че гласуването по пощата нарушава общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Какво е значението на това решение за едно демократично общество?

Лично за мен – огромно. И това е така, защото демокрацията разчита както на добре разписани закони, така и на безотказното им прилагане. Защото съмнението от накланяне на везните в полза на единия или другия кандидат е в състояние да убие най-ценния капитал на демокрацията – желанието на гражданите да участват.

Горното е в пъти по-важно за фасадни демокрации като българската, непрекъснато съпътствани от скандали във всичките й сфери на управление – законодателна, грижеща се за зле изготвена нормативна база, изпълнителна, прилагаща я в полза на силните на деня и съдебна, отдавна ослепяла за всички нередности у първите две, но още повече за онези в собствения й двор.

Признавам, че не харесвам решението в неговия резултат, защото по-симпатичният ми ван дер Белен може и да не спечели новия втори изборен тур.

Съзнавам също, че така постановеният акт на австрийския КС ще се интерпретира като нанасящ огромна имиджова вреда на всички форми на дистанционно гласуване и най-вероятно ще служи дори като “аргумент“ срещу въвеждането на електронното такова.

От гледна точка на своята аргументираност и целепоставяне, а именно ликвидиране на всяко съмнение относно избрния процес и по този начин мотивиране на гражаданите да участват в него, това решение обаче още много дълго ще търси своя български аналог.

...

Емил А. Георгиев е адвокат с дългогодишна практика в Австрия. 

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Ели Попова

Ако познаваме добре манталитета на австрийците, ще очакваме реакцията им. За това, че си позволява Хофер да ги безпокои, и им отнема от свободнот време, ще излязат всички, които не са гласували, За него гласуват необразваните работници и служители а най ниските доходи и неонацистите. Ще се получи ефекта на бумеранга, и разликата между двамта ще се увеличи, в полза на Ван Дер Белен, един достолепен австриец демократ.Цялата кампания премина много вяло, без излишна показност , и естествено с популики изявина Хофер,извест, с праздните си обещания. Имаме си български еквивалент Сидеров , Енчев Каракачанов.
Анонимен's picture
Анонимен

да

да бе - Хитлер е имал много поддръжници сред съдийските, прокурорски и полицейски служби в Германия и особено в Германия. Абсолютно същото нещо има сега в Австрия - симпатизанти на Хофер в КС, касират изборите без да докажат реални манипулации. Това е изсмукано от пръстите решение. Естествено Белен сега ще спечели с още по-голяма и категорична преднина!
Анонимен's picture
Анонимен

да

особено в Бавария
Анонимен's picture
Анонимен

Гечо

Австрийците са големи наивници! Я да дойдат Бойколандия и да се научат как се провеждат избори! Изборните протоколи се редактират според ме ракът на герберастията, комисиите се заключват в зала докато се натамъни желаният от Тиквата резултат. И работата става! Съд ли, прокуратура? Какво е това?
Анонимен's picture
Анонимен

Огнян Дойнов

Австрия е много демократична и правова държава, ама живее добре от комисионни, които събира от всички разузнавателни централи по света. И мен ме опази от българско правосъдие.
Анонимен's picture
Анонимен

Щерев

Браво на автрийците.То не бяха "гласове" по пощата, то не бяха чудесии само гълъби не долетяха с гласове в човките ха ха, и накрая нови избори, защото си ивмат законност, и си нямат зала Арена армеец та да ги затворят там !!!!
Анонимен's picture
Анонимен

До тук се стигна след гласуване по пощата, което доведе до 130-150% избирателна активност в 9 от 16-те района спемелени от Ван дер Белен. Гнусно и подло.
Анонимен's picture
Анонимен

А и какво име на наложената кукла - Ван дер Белен. Чисто немско, дрънка отвсякъде! Както на нашия палячо - росен асенов! Най-често срещаното съчетание във втората половина на 80-та години, когато вървеше активно последната фаза на преименуване на българските граждани с мохамедански имена.
Анонимен's picture
Анонимен

"Резултатите от гласуването по пощата за много гласоподаватели са изключително съмнителни. Разминаването на гласовете, подадени в секциите и тези чрез изборни карти е значително. Докато в избирателните секции Александер ван дер Белен получава 48% от гласовете, от изборните карти той печели вече почти 62 %. Тази разлика в гласуването според някои коментиращи не може да бъде обяснена дори и от адекватен статистически модел." - из "Манипулирани ли бяха президентските избори в Австрия" в news.bg
Анонимен's picture
Анонимен

Дара

Австрийците ще избират отново президент, понеже не са чели коментарите в Клуб Z колко съвършена е тяхната система за гласуване и колко порочна нашата. Каквото и да се случи, винаги ще има хора като г-н Емил А.Георгиев, които бързичко да извъртят така нещата, че да продължават да са обратни и на фактите, и на истината. Няма институции, няма разделение на властите по дефиниция. Има хора, които могат да създават правила и да наложат тяхното спазване, а държавата е демократична, ако всички следващи не са хлабави леви и либерали. Тези хора са като всички нас, които не искаме леви и либерали да ни обясняват света, миналото и политиката. Австрия и Швейцария са две държави, които е много рисковано да бъдат давани за пример - едната по исторически, а другата по бизнес причини! Убедена съм, че при реална националистическа заплаха, левите и либералите първи ще избягат, понеже те са миролюбци и човешките права са им първа грижа и гарантиран доход! Значи пак гражданите ще бъдат пожертвани в битката с надигащия се присаден национализъм. Ашладисан, понеже българският национализъм е руски, както не са български левите, либералните и мултикултурните идеи, а са продължение на интернационализма с по-подли средства! Добре е поне веднъж да си дадем сметка КОЙ е виновен и на висок глас да кажем КОЙ е виновен. Не може да си се родил на най-красивото място на света и да си най-нещастен! Да вееш байраци и шарени балончета, както и да организираш протести във фейсбук в 18.25 с начало 18.30 на Орлов мост е едно, а да те мобилизират и да ти зачислят оръжие, за да браниш страната си - съвсем друго! Да видим на кого най-напред ще му се размаже грима!
Анонимен's picture
Анонимен

Даниел

Благодаря за ценната информация! В Австрия явно законът е над всичко. Само моля за да пишете също и по-кратка версия на статията, където 10 изречения отговаряте на главния въпрос: какво и защо е решил съдът :-)
Анонимен's picture
Анонимен

Доди

да говориш за АВСТРИЙСКО ПРАВОСЪДИЕ, в контекста на Ахмет Читаев?!!! Е мека казано позорно. Австрийската правораздавателна система е закриляла най-големия терорист след 11 септември 2001 година, а тука някакъв адвокат цвили от кеф по австрийците.
Анонимен's picture
Анонимен

гълъбар

Що , може и друго да е станало, гълъбите с пликове в човки и с вота въпре да са били в повече ха ха сега сигурно ще ги съкращават с решението на съда !!!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията