Корупцията в България не намалява – нито административната, още по-малко по-всебхватната ѝ форма, т. нар. завладяване на държавата (state capture). Напротив административната корупция се връща устремно към нивата си от 2000 г., т. е. движението на обратно е стряскащо, ние се връщаме 16 години назад, в годините много преди приемането ни в ЕС. Това сочи Докладът за нивото на корупцията в България на Центъра за изследване на демокрацията "Завладяване на корупцията. Противодействие на административната и политическата корупция".

"Масовата административна корупция в страната е показателна не само за нарушения и злоупотреби от страна на държавните служители при взаимодействието им с бизнеса и гражданите. Ситуацията се усложнява от високите нива на политическа корупция – т. е. многобройните корупционни отношения и зависимости, в които са въвлечени висши държавни служители и политици на управленско ниво. Обикновено корупционните отношения на различните равнища на институциите в държавното управление са като цяло сходни и се обуславят от структурни за българското общество фактори. През последното десетилетие по-голяма публичност придобиха особен тип комплексни корупционни сделки и зависимости, обикновено наричани завладяване на държавата. Това се отнася до практиката на много влиятелни (включително бизнес) фигури да си осигурят преференциално отношение от държавата чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона. Те постигат това чрез въздействие върху функционирането и политиката на държавните институции с цел удовлетворяване на техните частни интереси за сметка на общественото благо. Подобна е ситуацията в българската икономика поради монополното положение на някои фирми на конкретни пазари. Тези компании обикновено успяват да получат привилегирован достъп до публичните ресурси чрез договори за обществени поръчки. Завладяването на държавата се използва и от сенчестия бизнес, за да осигури безпрепятствено разгръщане и дейност в сивата и дори черната икономика", се казва в доклада на ЦИД.

Общите заключения за състоянието на корупцията в страната в периода 2015 – 2016 г. не са оптимистични.

1. Административната корупция

Административната корупция се увеличава постепенно след 2011 г. и в момента бележи много високи нива. След 1999 г. (без да се отчитат незначителните колебания) могат да бъдат откроени два специфични периода, свързани с политическия цикъл:

1) 1999 – 2011 г., когато се регистрира неравномерен процес на общо намаляване на административната корупция (през 1999 г. около 29% от населението съобщават за участие в корупционни сделки, през 2011 г. този процент спада значително - до 9,4 %);

2) след 2011 г., когато се наблюдава процес на постепенно нарастване на административната корупция – 22,2 % за 2015 г.

Това означава, че около 1,3 млн. българи са участвали в корупционни сделки. (Това изчисление се основава на предпоставката, че 1% от населението на възраст над 18 г. представлява около 60 000 души. Данните на НСИ за населението към 31.12.2014 г. показват, че населението на възраст 15 и повече навършени години е около 6 204 000, а населението на възраст 20 и повече години – 5 890 600, уточняват от ЦИД.) 

Данните за 2015 г. показват, че нивото на корупция в администрацията е било съизмеримо с това през 2000 г. Зависимостта на равнището на корупция от политическата ситуация се вижда ясно в периода 2013 – 2014 г., когато е регистриран най-голям бум на регистрираните подкупи, точно тогава и положението в страната е най-нестабилно. 

  

Данните за 2015 г. показват, че въпреки някои по-строги мерки за административен контрол, административната корупция нараства. В периода 2011 – 2015 г. равнището на административната корупция се удвоява.

България е в неблагоприятно положение и в сравнение с нейните съседи в Югоизточна Европа. За сравнение, стойностите на индикаторите за административна корупция за 2015 г. са 8,6 % за Хърватия, 9,1 % за Турция, 18,6 % за Сърбия и 40,2 % за Албания. В периода 2000 – 2002 г. резултатите за България, макар и неблагоприятни, отреждат на страната относително най-добра позиция в региона.

Още по-неблагоприятно е сравнението с други държави – членки на ЕС. Данните за оказван корупционен натиск (предложение на държавен служител за сключване на корупционна сделка) в България за периода 1999 – 2015 г. варират между 25-35% от възрастното население, докато средната стойност за ЕС е 4 %, а тази за Дания е 1% от населението над 18 и повече години .

 

Данните на Центъра за изследване на демокрацията за периода след 1999 г. показват, че случаите на оказван натиск, водещ до корупционни сделки, варират през годините между 30-50% в зависимост от податливостта на гражданите на корупционен натиск. Повечето случаи на даване на подкупи (по сведения на гражданите) са инициирани от държавните служители. До 2011 г. има тенденция към бавно подобрение (повече граждани отказват да участват в корупционни сделки). След това започва влошаване и през 2015 г. спада до нива, сравними с 1999 г.

Ситуацията в бизнес сектора не е по-добра. През 2015 г. около 18% от бизнес организациите съобщават, че са им искани подкупи от държавни служители. Средната стойност за ЕС е едва 4 %, което показва, че е налице сериозен проблем. Повечето корупционни сделки в бизнес сектора остават неидентифицирани и ненаказани. "Липсата на санкции е сред основните фактори, които допринасят за вграждането на различни форми на корупция в бизнес средата. По отношение на шансовете корупцията в бизнес сектора да бъде идентифицирана и наказана, разликата между България и средно за 28-те страни – членки на ЕС (ЕС-28) е значителна, коментират от ЦИД. Единствено по-дребната административна корупция може да бъде наказана, сочат фактите.

2. Завладяването на държавата

Завладяването на държавата представлява сложна форма на корупция, която се проявява по два основни начина:

• Завладяване на обществени институции от частни интереси, т. е. случаите, когато едри бизнес интереси използват различни форми на корупция, за да си гарантират монополна или привилегирована позиция в определени сектори;

• Завладяване на публични институции (тяхното приватизиране), т. е. случаите, когато публичните институции се използват за събиране на „рента” от своите служители и/или техните началници по върховете на управленската йерархия, пише в доклада.

Корупцията в България е широко разпространена, придобила е системен характер и функционира като допълнителен данък за достъп до публични услуги.

Една от формите на т.нар. завладяна държава. Държавни служители, които влизат в ролята на „членове” на организирани престъпни групи. 

"В някои публични институции служители се държат като членове на организирана престъпна група, чиято цел е събиране на корупционна „рента”. Такъв е примерът с арестуваните след дълъг период на видеонаблюдение членове на група служители в изпълнителната агенция „Автомобилна администрация”", се дава пример в доклада на ЦИД.Друг подобен пример е ситуацията в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, където е установено, че 600 бензиностанции са били извадени нарочно от списъка на Агенцията и така са били изключени от контрола, осъществяван с нейното техническо оборудване.

Тези корупционни практики са тясно свързани с широкомащабната намеса от страна на политици на изборни длъжности в работата на държавните структури. Веднага след идването си на власт, например, всяко поредно правителство започва дейността си със „завладяване” на ключови контролни и правоприлагащи институции, чрез назначаване на политически лоялни дейци на ръководни длъжности, отчитат от ЦИД. Според експертите на неправителствената организация много ценно е "завладяването" на МВР – както на централно, така и на регионално ниво, Агенцията „Митници” и други подобни институции.

"Показателно е, че често политическите дебати са изпъстрени с обвинения, че дадена партия „завзема държавните институции”, за да „консумира власт”. Обстоятелството, че тези обвинения се считат за клишета, показва, че различните форми на политическата корупция, патронаж и завладяване на държавата са се превърнали в нормални практики на политическата класа", се казва още в изводите от доклада.

Има доста схеми, които изследователите от ЦИД са обобщили така - злоупотреби с обществени поръчки, скрита икономика на неспазване на данъчни закони в легална дейност, данъчни измами, контрабанда, нарушение на митническото и данъчното законодателство, блокиране на институции на контролната система и на правоприлагащи институции, медиен контрол.