Преди края на 1990-те в Китай почти нямаше средна класа. През 2000 година едва 5 милиона домакинства имаха доходи между $11,500 и $43,000 годишно по тогавашния курс. Днес това се удава на 225 милиона домакинства. До 2020 година китайската средна класа ще задмине по брой европейците. Това зашеметяващо развитие подпомогна растежа в целия свят и преобрази Китай. Оризищата отстъпиха място на небостъргачите, велосипедите – на задръстванията. Затворените преди китайци погледнаха към света. Миналата година те купиха 120 милиона екскурзии в чужбина, четири пъти повече в сравнение с преди 10 години. Огромна китайска общност превзе социалните мрежи.

И все пак, нещо липсва. В другите авторитарни страни, които забогатяха, новата средна класа поиска и политическа промяна. В Южна Корея студентските протести през 1980-те доведоха до края на военната диктатура. В Тайван през 1990-те исканията на средната класа за демокрация принудиха авторитарното правителство да допусне свободни избори.

Много умни глави вярват, че Китай е изключение от този модел. Много от китайските градове вече достигнаха богатството на Южна Корея и Тайван от годините, когато започнаха исканията за промяна. Въпреки това, откакто танковете прегазиха протестите на площад „Тянанмън“ през 1989 г., в Китай не е имало големи демонстрации за демокрация. Президентът Си Цзинпин не показва друго освен презрение към демократизацията.

Имаме доказателства, че този подход работи. Хардлайнерът Г-н Си е масово харесван в Китай като здрава ръка и борец срещу корупцията. Малко са тези китайци от средната класа, които казват, че искат демокрация и не само защото това може да им донесе проблеми. Много от тях виждат хаоса, който последва Арабската пролет и това ги отблъсква. Някои приемат гласуването на Великобритания за напускане на Европейския съюз като знак, че не може да се разчита на редовите избиратели да разрешават сложни политически проблеми. Китайското правителство може да е безскрупулно към своите критици, но поне позволява на хората да печелят пари. Стига да не се бъркат в политиката, те могат да говорят и да правят каквото си искат.

Неспокойни времена

Може да не личи на повърхността, но китайската средна класа изобщо не е удовлетворена. Нейните представители са богати, но не се чувстват сигурни. Те се притесняват за това кой ще ги гледа, когато остареят; повечето семейства имат само едно дете, а социалната система е недоразвита. Те се тормозят дали ако се разболеят, сметките за лечение няма да ги разорят. Ако притежават жилище, както е с 80% от тях, те се страхуват да не го изгубят, защото правата на собственост в Китай зависят от прищявките на алчни чиновници. Притесняват се за спестяванията си, защото банките предлагат смешни лихви, а алтернативните форми на инвестиции са зле регулирани. Най-голямата пирамида в света банкрутира през януари именно в Китай.

Много от хората от средната класа в Китай са гневни. Повечето от тях приемат с насмешка задължителния марксизъм. Дори се ядосват на корупцията, която отравя всяка индустрия, на шуробаджанащината, която дава предимство на връзките за сметка на таланта и трудолюбието. Почти всички се гневят на замърсения въздух, който запушва белите им дробове, скъсява живота им и уврежда децата им. Не могат да не забележат, че някои замърсители остават безнаказани заради връзките си.

И това разочарова някои от тях. В Китай има над 2 милиона неправителствени организации. Повечето от работещите в тях са хора от средната класа, които се опитват – независимо от партията - да направят обществото си по-добро. Някои агитират за по-чиста околна среда, за по-справедливо отношение към работниците или за край на дискриминацията срещу жените, хомосексуалните или мигрантите. Нито една от тези групи не оспорва открито монопола на партията върху властта, но често се противопоставят на начина, по който тя я упражнява.

Партията разбира, че средната класа, към която принадлежат много от нейните 88 милиона членове, е в основата на подкрепата за нея. Когато Г-н Си дойде на власт през 2012 година, той напомни за Америка със своя вдъхновяващ призив към средната класа за „Китайската мечта“. Партията следи внимателно общественото мнение, за да отговаря на очакванията и за да изпуска социалното напрежение.

Въпреки това, трудно е да си представим проблемите на Китай да бъдат разрешени без по-прозрачно и отговорно управление. Без върховенство на закона – в което г-н Си се кълне – нито един човек или имот не може да бъде в безопасност. Без по-открита система на управление корупцията не може да бъде систематично разкривана и наказвана. А без свобода на словото, неправителствените организации няма да донесат промяната.

Яростта на средната класа

След хиляди години бурна история и пресни спомени от кървавата Културна революция от 1960-те, китайците често казват, че имат дълбоко вграден страх от хаоса. Но почти половината от всички хора в градовете са на възраст под 35 години. Те не познават анархията от времето на Мао. Когато виждат, че властта не ги чува, някои от тях искат да се изправят и да си кажат. Както направиха хилядите хора от средната класа в южния китайски град Лубу, които протестираха на 3 юли срещу плановете за строеж на инсинератор за отпадъци там. Те се биха с полицията и опитаха да превземат правителствени сгради.

Такива протести не са рядкост. През 2010 година са били 180 хиляди, според Университета Цинхуа в Пекин. За по-късно няма обобщени данни. Когато растежът беше висок, беше стабилно. Но когато икономиката се забави, недоволството по-лесно се разпространява, особено след като на партията се налага да затваря фабрики, да преструктурира държавни предприятия и да се справя със замърсяването на околната среда.

В края на краищата резултатът от протестите на средната класа зависи от партийния елит. Движението за демокрация от 1989 г. заглъхна, защото в партията също имаше настроения за реформи. Няма изгледи за нов „Тянанмън“, но пък има напрежение в ръководството на партията. Г-н Си си създаде врагове с неговите антикорупционни чистки, които обикновено засягат враговете, а не съюзниците. Колегите му се борят неистово за власт.

Партията може да предотврати проблемите за години напред. Огромният силов апарат бързо потушава бунтовете. Но да се разчита само на репресия, ще бъде грешка. Средната класа на Китай ще расте, а с това ще растат и исканията за промяна. Партията трябва да започне да отговаря на тези искания. В противен случай най-многобройната средна класа в света може да я разруши. 

...

Анализът е от последния брой на The Economist. Преводът е на Клуб Z.