„Например на митинг, където абревиатурата на партията се скандира многократно от нейните привърженици, ще е налице публична проява на чужд език, тъй като емоционалният заряд ще се изразява с чужда дума - турска дума“.

Това изречение на съдия Лидия Илиева от Софийския градски съд в нейното решение да откаже вписване на партия ДОСТ е смешно. Само се опитайте да скандирате едносрична дума като ДОСТ и ще разберете защо. Има и други смешни изречения, но за тях след малко (ако ви интересува само смешната част, прескочете към послеписа). По-важно обаче е какво следва от това забавно решение, което вече е обжалвано.

Първата последица е очевидната и най-безобидната. Лютви Местан и партията му получават щедър бонус в стремежа си да се представят като борци срещу системата, преследвани от статуквото и неудобни на задкулисието. Сега те имат повод да са в медиите, за да играят ролята на малкия честен човек, потиснат от голямата несправедлива държава. Сдобиват се и с оправдание за бъдещи неуспехи. Изобщо стават по-значими, отколкото всъщност бяха – най-малкото, защото случаят с отказаната регистрация изобщо не е безобиден, а те се оказват точно в средата.

Втората последица е не толкова очевидна, но по-дълготрайна. За повечето хора, които не прекарват дните си в четене на детайли и съдебни решения, този случай е известен през заглавията. А те ни казаха, че партията на Местан не е регистрирана, защото ДОСТ е турска дума, повечето учредители са турци и най-вероятно това обяснява някакви техни скрити цели. Хората се питат защо може партия “Атака“ (думата е с френски произход), защо може партия ДРОМ (път – ромски език), а не може партия ДОСТ (приятел – турски език)? Така звучи тази история. И точно това звучене може само да засили у българските турци усещането за другост като обратното на догановата заедност. Усещането, че всички може да са равни, ама ако си турчин, не можеш да разчиташ много на равенство. Това е лепилото на модела на капсулиране на българските турци, който беше наложен и поддържан от ДПС вече 26 години. Печелившият от запазването на тази капсулация винаги е бил Ахмед Доган.

Третата последица засяга най-много хора. Съдебният отказ за ДОСТ дойде след като една дружина чеверме-патриоти, дежурните агенти на ДС и пропагандната машина на Пеевски (или който отговаря за нея) сутрин, обед и вечер обясняваха на народа как няма нужда от партия ДОСТ и как съдът бил длъжен да защити националния интерес, ама онзи техния национален интерес. Едни умници ни убеждаваха, че партиите и без това са толкова много и не ни трябва поредната, а пък други им пригласяха, че нищо не можела да промени една нова партия и затова няма смисъл да съществува изобщо. Накрая съдът не регистрира партията и публиката остава с впечатление, че е достатъчно който трябва да каже нещо по телевизора, за да последва удобното решение на независимия съд. А това само затвърждава отчуждението на голяма част от хората от обществения живот, убежднието им, че нищо в тази проядена система не може да бъде помръднато и че институциите винаги действат по целесъобразност и по свирката на силните на деня.

Към това се добавят и думите на Божидар Димитров, че дори и ДОСТ да се сдобие с регистрация, няма да влезе в парламента, защото „поне тея неща зависят от нас... Има гласове, има компютри, ЦИК мисля че ще се погрижат“. Ефектът от всичко това е да доубие и последните илюзии, че имаме държава, която принадлежи на гражданите си и се ръководи единствено от законите и правилата.

Не е задължително обаче да има конспирация зад всичко това. Понякога случайностите в живота се подреждат така, а понякога случайното разпределение на делата случайно избира точно съдийката, която е известна със склонността си да подлага на семантичен анализ уставните документи. Тя си го казва и в решението за ДОСТ:

„Настоящият съдебен състав има трайна практика по всички фирмени дела за начална регистрация,... да следи внимателно за неясноти и противоречия в устава, каквито почти без изключение има винаги, затова редовно оставя производствата без движение...“

Най-вероятно партия ДОСТ ще бъде регистрирана рано или късно. Ще се яви на избори, когато им дойде времето. Ще отговаря пред закона и институциите – включително и бранещите националната сигурност, както и останалите български партии. Но само и единствено избирателите са тези, които могат да решат да има или да няма една партия бъдеще в България.

-----

П.П.

Обещаните смешки в тази не толкова смешна ситуация:

Съдийката оспорва една от целите на партията, а именно „безусловно установяване и реабилитиране на чувството за национално и гражданско достойнство“, защото според нея не можеш да реабилитираш нещо, което тепърва ще установяваш. Не приема също, че установяването може да е синоним на утвърждаването. И дава пример:

„Точно така в синоптичната прогноза може да се чуе „От понеделник ще се установи топло време“, но не и „От понеделник ще се утвърди топло време“ или „От понеделник ще се легализира топло време“.

Голям майтап. Още по-голям майтап е заключението, че понеже Лютви Местан не е посочил конкретни способи за постигане на целите, така убедил съда, че вероятно има цели, различни от официално декларираните. И, разбира се, е възможно те да нарушават Конституцията. Смешно, смешно, та чак страшно.