Ad Config - Website header

 

Article_top

Даниел Смилов

След последните конституционни поправки главният прокурор Цацаров стана формално отговорен единствено пред себе си. Той започна да упражнява самоконтрол като се разпитва и си отговаря в предварително записани интервюта по телевизията. Понякога режисурата включва и отделен интервюиращ, но най-вече от сценографски и жанрови съображения.

ХОРА, ЧИЯТО ПРОФЕСИЯ Е ДА ИСКАТ ОСТАВКИ, НАПАДАТ РАШИДОВ

Тази форма на самоконтрол не е съществен принос към конституционализма, а е по-скоро някакъв неудачен сурoгат на необходими checks and balances (стандартната доктрина за “контрол и противотежест”). Но темата за формалната (без)отговорност на прокуратурата у нас е достатъчно обстойно обсъждана и едва ли има какво ново да се каже по нея. Интервюто като форма на самоконтрол ни дава много интересен поглед върху една друга страна на конституционната ни уредба – неформалния конституционализъм.

Всяка институционална уредба – добра или лоша - съдържа и неформална страна. Английската конституция – първообразът на управление с ограничена власт – е изградена както от писани правила (статути), така и от неписани правила (конвенции), които обобщават установената практика. Парламентарното право на Обединеното кралство, например, представлява сборник от над 1000 страници, в които са изложени и формалната, и неформалната част на нормативната база. У нас все още нямаме систематизация на неформалната част, което не означава, че всичко конституционно значимо е разписано в основния закон или в решенията на КС. Това не е възможно както заради неизбежната неопределеност на абстрактния правен език, така и поради ограничените възможности на законотворците и съдиите да предвидят всяко възможно развитие на нещата. Тези две характеристики на правото отварят възможност за налагане на неформални практики, които могат да станат доста устойчиви във времето. В тези неформални практики често може да бъде открит и реалният принцип на функциониране на дадена институция.

Автоинтервюто като автотерапия

Хубавото на прокурорските автоинтервюта е, че те ни дават дълбочинен поглед в представите на висши магистрати за неформалната конституция. Тази специфична форма на автотерапия разкрива и някои смущаващи, но трайни практики и нагласи, които би трябвало да станат обект на сериозна обществена критика.

Неформално правило 1: Главният прокурор е страна в обществено-политически дебати и то винаги в полза на правителството на власт

Това правило може убедително да бъде изведено от публичната дейност на г-н Цацаров (а и на някои негови предшественици). Единственото сериозно поведенческо разминаване беше аферата „Костинброд“, където прокуратурата малко рисково (но като цяло щастливо) заложи на смяна на правителството малко преди тя да се е случила. Вербалната защита на министър Рашидов от Главния прокурор пък е показателен и най-пресен пример на съзнателно следване на правило 1. Първо, странно е магистрат – и то от ранга на Цацаров - да заема страна по спор за културата на министър или за качествата на политиката в неговия ресор. Второ, той го направи като емоционално описа опонентите на Рашидов в изключително негативни краски, напускайки на моменти терените и на приличието, и на фактите. Всеки може да има мнение по обществени въпроси, но, когато магистрат е толкова предубеден по отношение на защитниците на дадена обществена кауза, възникват съмнения доколко той би бил безпристрастен в прилагането на закона спрямо тях.

В крайна сметка единственото смислено обяснение за поведението на Цацаров е, че той се чувства длъжен да подкрепи правителството и най-вече министър- председателя, докато те са атакувани заради определени неудачи на конкретен министър. Т. е., Главният прокурор следва правило 1.

Неформално правило 2: Главният прокурор е страна в обществено-политическите дебати и може да застане зад политическата кауза на определени групи.

Това правило е в определена степен неизбежно: не е възможно натоварен с толкова отговорности пост да бъде абсолютно неутрален по важни обществени въпроси. Особено, ако господарят на разследването твърдо вярва, че определена група отстоява и интереса на обществото като цяло. Много зависи от това, с кои групи той се идентифицира, за какви каузи се бори и доколко се „партизира“. Интересното в случая с прокурора Цацаров е, че той е избрал да се идентифицира с езика и възгледите на определена част от българската преса – тази, която е под контрола на г-н Пеевски – без да твърди, че тя (най-удачно или изобщо) защитава обществения интерес.

Като извадено от емблематичните издания на Пеевски

Почти цялото интервю на Главния прокурор е все едно извадено от някое от емблематичните издания на младия медиен могул. Формулата „война на две олигархични групи“ е творение на тези издания. Идеята, че става дума за „личен или бизнес конфликт между Пеевски и Прокопиев“ е също техен принос. Твърденията, че и едните са маскари, но и другите са такива, е също от арсенала на Пеевската преса, която никога не е имала високо самомнение, а целта ѝ е била да принизи опонентите си до собственото си ниво. И накрая – черешката на тортата: всички журналисти пишат заради интересите на собствениците на медиите, в които ги публикуват – според най-официално изразено мнение на Главния прокурор. Разбира се, това прозрение има религиозно-конституционен статус в медийния свят на Пеевски, но все пак е странно, че идеята за други възможни светове изобщо не е достигнала до прокурора Цацаров.

В този смисъл, въпреки заявките, че той не е нито с Пеевски, нито с Прокопиев, речникът, понятийността, светоусещането и идеите на Цацаров са неразличими от тези на пеевската част от пресата. Всъщност той обитава света, създаден от Пеевски (който все пак е една виртуална реалност дори и за най-ентусиазираните си почитатели). В какъв смисъл тогава Цацаров твърди, че е „неутрален“ и не взема страна? Поне в публичните си речитативи той се е превърнал в доста стандартен говорител на пеевската медийна машина.

Съществуването на неформалната част на българската конституция демонстрира защо законовите и институционалните реформи са само едно начало (и то ако са на принципно правилен път, а от настоящите не всички са такива, за съжаление). Освен промяната на формалната уредба, трябва да бъде осветлена, промислена и систематизирана и конвенционалната, неформалната страна на политическата уредба. Специално по отношение на независимостта на съдебната власт, неформалната част на конституцията е дори по-важна и от формалната. Съществуването на правила като 1 и 2 по-горе ни обясняват и договорките на бели покривки, и sms-ите от ВСС към премиера, и ставането на крака и козируването при неговото влизане в заседания на уж независимия регулаторен и кадрови орган. А и като отчетем правила 1 и 2, става разбираемо, защо министър -председателят има интерес да се превърне в голям защитник на така-разбраната „независимост“ на прокуратурата.

Е, козируване във ВСС май нямаше, но това е само сценографска подробност.

 
Сотир Цацаров. Снимка Веселин Боришев

След последните конституционни поправки главният прокурор Цацаров стана формално отговорен единствено пред себе си. Той започна да упражнява самоконтрол като се разпитва и си отговаря в предварително записани интервюта по телевизията. Понякога режисурата включва и отделен интервюиращ, но най-вече от сценографски и жанрови съображения.

ХОРА, ЧИЯТО ПРОФЕСИЯ Е ДА ИСКАТ ОСТАВКИ, НАПАДАТ РАШИДОВ

Тази форма на самоконтрол не е съществен принос към конституционализма, а е по-скоро някакъв неудачен сурoгат на необходими checks and balances (стандартната доктрина за “контрол и противотежест”). Но темата за формалната (без)отговорност на прокуратурата у нас е достатъчно обстойно обсъждана и едва ли има какво ново да се каже по нея. Интервюто като форма на самоконтрол ни дава много интересен поглед върху една друга страна на конституционната ни уредба – неформалния конституционализъм.

Всяка институционална уредба – добра или лоша - съдържа и неформална страна. Английската конституция – първообразът на управление с ограничена власт – е изградена както от писани правила (статути), така и от неписани правила (конвенции), които обобщават установената практика. Парламентарното право на Обединеното кралство, например, представлява сборник от над 1000 страници, в които са изложени и формалната, и неформалната част на нормативната база. У нас все още нямаме систематизация на неформалната част, което не означава, че всичко конституционно значимо е разписано в основния закон или в решенията на КС. Това не е възможно както заради неизбежната неопределеност на абстрактния правен език, така и поради ограничените възможности на законотворците и съдиите да предвидят всяко възможно развитие на нещата. Тези две характеристики на правото отварят възможност за налагане на неформални практики, които могат да станат доста устойчиви във времето. В тези неформални практики често може да бъде открит и реалният принцип на функциониране на дадена институция.

Автоинтервюто като автотерапия

Хубавото на прокурорските автоинтервюта е, че те ни дават дълбочинен поглед в представите на висши магистрати за неформалната конституция. Тази специфична форма на автотерапия разкрива и някои смущаващи, но трайни практики и нагласи, които би трябвало да станат обект на сериозна обществена критика.

Неформално правило 1: Главният прокурор е страна в обществено-политически дебати и то винаги в полза на правителството на власт

Това правило може убедително да бъде изведено от публичната дейност на г-н Цацаров (а и на някои негови предшественици). Единственото сериозно поведенческо разминаване беше аферата „Костинброд“, където прокуратурата малко рисково (но като цяло щастливо) заложи на смяна на правителството малко преди тя да се е случила. Вербалната защита на министър Рашидов от Главния прокурор пък е показателен и най-пресен пример на съзнателно следване на правило 1. Първо, странно е магистрат – и то от ранга на Цацаров - да заема страна по спор за културата на министър или за качествата на политиката в неговия ресор. Второ, той го направи като емоционално описа опонентите на Рашидов в изключително негативни краски, напускайки на моменти терените и на приличието, и на фактите. Всеки може да има мнение по обществени въпроси, но, когато магистрат е толкова предубеден по отношение на защитниците на дадена обществена кауза, възникват съмнения доколко той би бил безпристрастен в прилагането на закона спрямо тях.

В крайна сметка единственото смислено обяснение за поведението на Цацаров е, че той се чувства длъжен да подкрепи правителството и най-вече министър- председателя, докато те са атакувани заради определени неудачи на конкретен министър. Т. е., Главният прокурор следва правило 1.

Неформално правило 2: Главният прокурор е страна в обществено-политическите дебати и може да застане зад политическата кауза на определени групи.

Това правило е в определена степен неизбежно: не е възможно натоварен с толкова отговорности пост да бъде абсолютно неутрален по важни обществени въпроси. Особено, ако господарят на разследването твърдо вярва, че определена група отстоява и интереса на обществото като цяло. Много зависи от това, с кои групи той се идентифицира, за какви каузи се бори и доколко се „партизира“. Интересното в случая с прокурора Цацаров е, че той е избрал да се идентифицира с езика и възгледите на определена част от българската преса – тази, която е под контрола на г-н Пеевски – без да твърди, че тя (най-удачно или изобщо) защитава обществения интерес.

Като извадено от емблематичните издания на Пеевски

Почти цялото интервю на Главния прокурор е все едно извадено от някое от емблематичните издания на младия медиен могул. Формулата „война на две олигархични групи“ е творение на тези издания. Идеята, че става дума за „личен или бизнес конфликт между Пеевски и Прокопиев“ е също техен принос. Твърденията, че и едните са маскари, но и другите са такива, е също от арсенала на Пеевската преса, която никога не е имала високо самомнение, а целта ѝ е била да принизи опонентите си до собственото си ниво. И накрая – черешката на тортата: всички журналисти пишат заради интересите на собствениците на медиите, в които ги публикуват – според най-официално изразено мнение на Главния прокурор. Разбира се, това прозрение има религиозно-конституционен статус в медийния свят на Пеевски, но все пак е странно, че идеята за други възможни светове изобщо не е достигнала до прокурора Цацаров.

В този смисъл, въпреки заявките, че той не е нито с Пеевски, нито с Прокопиев, речникът, понятийността, светоусещането и идеите на Цацаров са неразличими от тези на пеевската част от пресата. Всъщност той обитава света, създаден от Пеевски (който все пак е една виртуална реалност дори и за най-ентусиазираните си почитатели). В какъв смисъл тогава Цацаров твърди, че е „неутрален“ и не взема страна? Поне в публичните си речитативи той се е превърнал в доста стандартен говорител на пеевската медийна машина.

Съществуването на неформалната част на българската конституция демонстрира защо законовите и институционалните реформи са само едно начало (и то ако са на принципно правилен път, а от настоящите не всички са такива, за съжаление). Освен промяната на формалната уредба, трябва да бъде осветлена, промислена и систематизирана и конвенционалната, неформалната страна на политическата уредба. Специално по отношение на независимостта на съдебната власт, неформалната част на конституцията е дори по-важна и от формалната. Съществуването на правила като 1 и 2 по-горе ни обясняват и договорките на бели покривки, и sms-ите от ВСС към премиера, и ставането на крака и козируването при неговото влизане в заседания на уж независимия регулаторен и кадрови орган. А и като отчетем правила 1 и 2, става разбираемо, защо министър -председателят има интерес да се превърне в голям защитник на така-разбраната „независимост“ на прокуратурата.

Е, козируване във ВСС май нямаше, но това е само сценографска подробност.

Коментари

Анонимен's picture
Анонимен

Скрий се бе, Смилов. "Синьо-червената мъгла" беше творение на Жоржи. Навремето му се смеехме, но сега разбираме, че винаги е било право в десетката. "Олигархията е Пеевски" беше причината да се махна от форума на Икономедия, както и защитата на ДЗПО-то, което в предишния си вид беше една пар екселанс олигархична схема. Не защото Пеевски не е олигарх, а защото олигархията не е само Пеевски. Схемите се оказаха много. В това число и монополчето на НИНКН върху разпореждането с недвижими културни ценности. Монополът се осребрява, няма сила, която да ме накара да вярвам в противното. Икономедия пак се оказа причастна към браненето на поредния монопол. Няма да защитавам Цацаров, щото олигархията не и само Пеевски и Прокопиев. Но ще благодаря на Дайнов за клекналата снимка. Ако до него се бяха наредили Симо и Сава, картинката щеше да бъде точна.
Анонимен's picture
Анонимен

Браво, право в десятката! Те си го избраха!
Анонимен's picture
Анонимен

соццацар

Сотир Майната,е дълго подготвян кадър на комунистите!"Правилният" прокурор,за "правилното" време!Този нерез,ще направи безброй бели!Над глигана-цацарунгел е само небето!И Бойко не може да озапти пълдинския нагаждач!Сотирча,е по-зле и от Филчев!Но...разбирам го,нещастника!Гърла има да храни!Първо чуждите,после своите!
Анонимен's picture
Анонимен

Дайнов

Смилов пак бързаш.
И ти трябваше да му искаш оставката на Мултака.
Анонимен's picture
Анонимен

Няма изход!!!В задънена улица сме!
Анонимен's picture
Анонимен

Фатмак

Еми, благодарете на Командира, който постави традицията прокурорското място да се трампи за прокурорски чадър.
Анонимен's picture
Анонимен

Адмирации за статията. Много точно и ясно.
Анонимен's picture
Анонимен

Държавата, завладяна от олигархията, безцветната. Олигархията, собственик и на прас прес, и на групата на Моника: "Репортер: Защото вие казвате като главен прокурор: те са двама олигарси, които са си разпределили империи.

Сотир Цацаров: Ами, като са си разпределили империи, решението за това кой какво да получава, кой как да реализира бизнеса си и прочие дали е на главния прокурор, дали е на заместниците му, дали е на прокуратурата, или е решение, което опира до едни много по-крупни политически планове, в които говорим дори за определени икономически територии и решението за които не е свързано с престъпление и не зависи от прокуратурата?" - /24 часа/ Пак, взето е "решение, което опира до едни много по-крупни политически планове, в които говорим дори за определени икономически територии", определени политически територии. А решението е взето от собственика на държавата - олигархията.

Анонимен's picture
Анонимен

Каолин

Много слаба статийка Прокопиево момче, аргументите издишат, а олигарсите си въртят схемите и си поръчват статийки за оставки. Кога ще искаме оставките на Кунева, Ненчев, Митов, Лукарски, Бъчварова, Плевнелиев и Захариева само не можах да разбера прокопиево момче.
Анонимен's picture
Анонимен

Анализатор по "румънския модел" на Пърдан ГъЖъ

Снощи си рекох, че няма да чета поредната словесна фъсня на Смислов, че да не я претупам набърже и да пропуща гениалната мисла на афтура. Тая сутрин я захванах на свежа глава, само за да установя, че е нечетима - както и всички останали словесни изпражнения на този четиняв некадърник от костовашките школи за малоумни пропагандисти. Преди всичко Смислов базира цялата си пледоария на погрешна теза (както винаги). Според него главния прокурор бил "страна в обществено-политически дебати и то винаги в полза на правителството на власт". Да напомним на тойзи корифеин, че "прокуратура" е държавно обвинение, а държавата се представлява от правителството на власт. На кого, според Смилов, трябва да е в полза прокуратурата? На олигарха Прокопи? Или на Пеевски, Донев, Гриша Ганчев? От там на сетне цялата му поредица от вопли става безсмислена. А смешният плач за "независимост на съдебната власт" става на пух и прах на фона на ревностната защита на искането на Пърдан ГъЗъ за доминация на парламентарната квота над прокурорската в колегията на обвинителите към ВСС. Откровена шизофрения, прихваната от въпросното трътлесто еврейче, чийто верен, но крайно некадърен слуга е тов. Смислов. У лево, некадърнико!
Анонимен's picture
Анонимен

Дъ ге

Стаянав,гльодай си чьорната,свежа като на баба Мецка лоното главЪ и не занимавай граховото зърно вътря в нея на което думаш мозък!Пак си ся изкензал тъдява,като дрът комунист!Външния ти селски нужник,пак ли ся запуши от твоите вонящи пазламаци,че идеш сабахле да дрищиш тук в несвяст?Тряба да изкопаеш,га главЪта ти е "свежа",друг трап до кочинЯта ти на двора и да пущаш ката ден кафяви въжета вътря!Тука не е за тебя,фатмако!Бегай,бегай към родния кър,сбърканяко!
Анонимен's picture
Анонимен

ВСС съвсем изперка, закачиха се и на публикациите в Бивол."Цацаров към членове на ВСС: Кое беше последното заведение, в което влязохте и как проверихте собствеността му" /24 часа/ Калпакчиев и Найденова ако ще се захващат с това, да започнат от "Лихтенщайн". Аз пък ще им помогна с първоизточника: "СЕНЗАЦИЯ! Наши политици разследвани за пране на пари в Лихтенщайн" /Фрогнюз/ ЦИРК!
Анонимен's picture
Анонимен

Смислов

Ще видим оставка на идиоти само след като лайномети като смилов спрат да пишат и се скрият поне за година след изцепката с brexit-а. Скирй се в дън земя бе данелчоуууууу. Обаче няма как да се скрие и да събира NGO трохите на фондацията.
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

то тъпото беше, че до преди броени години Дани беше сдържан и правеше вид на доста умен коментатор. Но откакто Радан излезе от управлението, лудна.
Анонимен's picture
Анонимен

демократът...

Новото знаме на протестърите - Минеков:
"Скулпторът Минеков с многозначителните негови произведения - Паметник на Иван Козарев, Добринище , Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре, „Победата“ - бронзов релеф, преддверие на Дом-паметник на партията на връх Бузлуджа, Паметник на Тодор Живков (премахнат), Правец, и т.н. и т.н."
Анонимен's picture
Анонимен

Развеселен

Цацата е някакъв напредък след Велчев, Филчев и Татарчев, но е съмнителен тип. Единственото, което е симпатично в него е че обича самолетчета
Анонимен's picture
Анонимен

...и кебапчета,и кебапчета!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Може ли да се снимаш с нацистки поздрав и да си в управлението?