Бойко Борисов държи Вежди Рашидов като културен министър отвъд всякакъв нормален разум, казва професорът по културна антропология Ивайло Дичев в интервю за „Площад Славейков“. Той изтъква и пет възможни обяснения премиерът упорито да отказва да се раздели с Рашидов, последното от които – „просто… защото му прилича“.

Според проф. Дичев скулпторът е толкова ценен за Борисов, иначе склонен да сменя министри с лекота, защото „осигурява топла връзка с определени олигарси, които крепят „стабилността“ – преподавателят дава пример с Правец, „осеян със статуи на Рашидов, стил СБХ от 80-те“.

Друго обяснение е, че културните дейци, които протестират срещу министъра, и без това са смятани за хрантутници от ТВ-гражданите – а и те не носят гласове както „комерсиалните медийни играчи и естрадните смешници“.

"[Рашидов] привлича гласове по места чрез усвояването на пари по подмяната на културното наследство чрез хората на Бутафор – казва още Ивайло Дичев и добавя: – Защото в общото опростачване има едно определено усещане за съпротива срещу Европа, което радва Параноичния фронт, верен съюзник на Граждани за европейска… какво беше.“

Дичев очертава и провалите на Рашидов като културен министър – сред тях са сбъркан модел на финансиране, престъпленията срещу културното наследство, съсипаното Ларго, чиито останки „стават вече само за механа“.

Професорът се възмущава и от ужасяващото настъпление на кича у нас – и липсата на реакция от страна на Рашидов по отношение дори на скулптурата на Самуил или на „безумието“ монумент на ВМРО на бул. „Тодор Александров“.

"За какво е министър скулптор, ако дори на това не се противопоставя?“, пита той.


Пълният текст на интервюто с Дичев очаквайте по-късно в „Площад Славейков“. В него професорът пространно анализира липсата на обществена активност от страна на българските творци, носталгията по социализма, Кристо и „Плаващите кейове“, цензурата, автоцензурата и прекомерното бърборене в медиите, нарастващото обезумяване на демократичните общества и попадането ни в капана на потребителското отношение към света, консумирането на страхове, ужаси, отчаяния.

Площад Славейков